Спасители извадиха живо 11-годишно момче от развалините в Карабаледа повече от три денонощия след разрушителното двойно земетресение във Венецуела, съобщи временният президент Делси Родригес, цитирана от Франс прес. Новината дойде като рядък миг на надежда на фона на растящия брой жертви и изчезнали.
„Преди минути 11-годишно момче бе извадено живо в Карабаледа. В този момент всеки живот е източник на надежда за Венецуела“, написа Родригес в Х. Към публикацията си тя добави и видеокадри от спасителната операция.
Венецуела вече брои 1430 загинали след бедствието, съобщи председателят на парламента Хорхе Родригес, брат на временния президент Делси Родригес. Ранените са 3238, а според шефа на хуманитарните операции на ООН Том Флечър над 50 000 души са в неизвестност. Той предупреди, че този брой може „да нарасне значително“, защото спасителната операция е невероятно сложна, а много райони остават тежко засегнати от разрушенията.
Живот след три денонощия
Спасяването на 11-годишното момче е сред онези моменти, които променят тишината около руините. След повече от три денонощия под развалините шансовете за оцеляване намаляват с всеки час, но екипите продължават да работят с надеждата, че под бетон, метал и прах още има хора, които чакат помощ.
Именно затова новината от Карабаледа беше приета като силен знак за спасителите и за страната. В момент, когато числата стават все по-тежки, едно дете, извадено живо, напомня защо издирването не може да спре.
Родригес подчерта, че „всеки живот е източник на надежда за Венецуела“. Тези думи идват в часове, в които спасителите се движат между две крайности - чудото на оцелелите и болката от телата, които продължават да бъдат откривани.
Надпревара с времето
Аварийно-спасителните екипи в южноамериканската страна са в трескава надпревара с времето. От двойния трус вече са минали няколко дни, а първите 48 до 72 часа обикновено се смятат за критични при подобни бедствия.
Хуманитарните организации обаче напомнят, че хора могат да бъдат открити живи и след по-дълъг период. Това е възможно, ако са попаднали в пространство, където могат да дишат, и ако имат достъп до вода или храна. В подобни условия всяка пролука, всяка кухина под рухнала сграда и всяко забавено срутване могат да се окажат разлика между живот и смърт.
Затова издирването продължава. Екипите работят под огромно напрежение, защото знаят, че времето изтича, но и че точно след изтичането на критичния прозорец понякога се случват най-неочакваните спасения.
Бебе, момче и надежда сред руините
Спасяването на момчето не е единственият лъч светлина след земетресението. Вчера спасителите успяха да извадят живо и новородено бебе 32 часа след двойния трус.
Тези случаи се превръщат в символ на надеждата, но не намаляват мащаба на трагедията. За всяко спасено дете има хиляди семейства, които още търсят близките си. За всяка добра новина от руините идват и нови данни за загинали, ранени и безследно изчезнали.
Именно това прави бедствието толкова тежко - надеждата и отчаянието вървят едновременно. Една спасителна операция може да донесе аплодисменти, а следващата - мълчание.
Над 50 000 души в неизвестност
Най-тревожното число остава броят на хората в неизвестност. Том Флечър от ООН съобщи, че те са над 50 000, но добави, че броят може да нарасне значително. Причината е мащабът на разрушенията и трудността да се достигне до всички засегнати райони.
При толкова сложна операция спасителите не се борят само с времето. Те се борят с нестабилни сгради, блокирани пътища, липса на достъп, страх от нови срутвания и огромния обем развалини, под които може да има оцелели.
Венецуела е в момент, в който всяко съобщение от спасителите се чака със свито сърце. Едно име може да бъде добавено към списъка на спасените, но друго - към списъка на жертвите.
Страна между траур и надежда
Двойното земетресение остави Венецуела в състояние на национална болка. 1430 загинали, 3238 ранени и десетки хиляди неизвестни очертават бедствие, чиито истински размери вероятно тепърва ще се изясняват.
На този фон спасеното 11-годишно момче от Карабаледа е повече от добра новина. То е знак, че под руините все още може да има живот. Но е и напомняне колко много зависи от скоростта, координацията и издръжливостта на спасителите.
Венецуела вече не брои само часовете след труса. Тя брои всяко дишане, всеки звук изпод развалините, всяка подадена ръка и всяка възможност някой да бъде върнат жив. След три денонощия едно дете успя да излезе от мрака. За спасителите това означава само едно - търсенето трябва да продължи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
