България укрепва ролята си на ключов съюзник по източния фланг на Алианса
На 7 и 8 юли Анкара ще бъде домакин на една от най-важните срещи на НАТО след края на Студената война. Лидерите на 32-те държави членки няма да обсъждат нова стратегическа концепция, а ще направят следващата решителна стъпка – превръщането на договореното на срещата в Хага през миналата година в реални военни способности, нови инвестиции и конкретни ангажименти.
Именно затова форумът в турската столица вече се определя като началото на т.нар. „НАТО 3.0“ – нов етап в развитието на Алианса, белязан от войната в Украйна, нарастващата конкуренция между великите сили, хибридните заплахи, кибератаките и променящия се световен баланс.
Срещата носи и силен исторически символизъм. Преди 22 години именно Турция беше домакин на срещата на върха в Истанбул, която постави началото на периода, в който НАТО разшири дейността си далеч отвъд колективната отбрана – към управление на кризи и операции извън територията на Алианса, включително в Афганистан и Ирак. Днес лидерите отново се събират в Турция, но при напълно различна стратегическа среда. Вместо разширяване на операциите извън евроатлантическото пространство, фокусът се връща към основната мисия на НАТО – защитата на съюзническата територия и възпирането на потенциален противник.
НАТО влиза в нов етап
Концепцията, която анализаторите определят като „НАТО 3.0“, описва най-мащабната трансформация на Алианса от десетилетия. След години, в които основните усилия бяха насочени към операции извън територията на държавите членки, приоритет отново стават колективната отбрана, готовността за бързо реагиране и укрепването на източния фланг.
Анкара няма да приема нови стратегически документи. Основната задача на лидерите е да определят как решенията, взети в Хага, ще бъдат приложени на практика – с конкретни срокове, нови способности и изпълнение на обновения Модел на силите на НАТО, който определя какви формирования всяка държава трябва да поддържа в готовност и колко бързо те могат да бъдат развърнати при криза.
Очаква се Европа постепенно да поеме значително по-голяма отговорност за собствената си сигурност, докато американските гаранции остават в сила. Вашингтон обаче все по-ясно настоява европейските съюзници сами да изграждат необходимите военни способности, което се превръща в една от основните линии на предстоящите разговори.
Повече пари вече не са достатъчни
Една от най-видимите промени е новият подход към отбранителните разходи.
Доскоро изпълнението на целта от 2% от БВП се възприемаше като основен критерий за ангажираност към колективната отбрана. След срещата в Хага съюзниците се договориха до 2035 г. разходите за отбрана и сигурност постепенно да достигнат 5% от БВП. От тях 3,5% ще бъдат насочени към изграждането на реални военни способности, въоръжение, боеприпаси, подготовка и готовност на силите, а останалите 1,5% – към критична инфраструктура, киберсигурност, военна мобилност и устойчивост.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте нееднократно подчерта, че предизвикателството вече не е само във финансирането. Истинският въпрос е дали отбранителната индустрия ще успее достатъчно бързо да превърне тези средства в реални способности.
Именно затова един от ключовите моменти на срещата ще бъде Форумът на отбранителната индустрия, където правителства и водещи компании ще обсъдят увеличаване на производството на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, дронове и други високотехнологични системи. Очаква се да бъдат обявени нови мащабни договори и съвместни производствени инициативи.
В този процес Турция се очертава като един от важните производствени центрове на Алианса. Страната разполага с приблизително 3000 компании в отбранителния сектор и постепенно затвърждава позицията си като значим доставчик на военна продукция за съюзниците.
Черно море вече е стратегически център
Ако преди няколко години основното внимание беше насочено към Балтийския регион, днес Черно море постепенно се превръща в една от най-чувствителните зони за сигурността на Алианса.
Войната в Украйна промени изцяло военния баланс. Русия продължава да използва Черно море като ключова зона за проекция на военна сила, докато Украйна значително ограничи свободата на действие на руския флот чрез морски дронове и високоточни далекобойни удари.
За НАТО това означава необходимост от постоянно военно присъствие, по-интензивно наблюдение, по-силна противовъздушна и противоракетна отбрана и по-тясна координация между крайбрежните държави.
Къде е България?
Румен Радев с генерал Алексъс Гринкевич
На този фон България постепенно се превръща в една от важните държави на югоизточния фланг на НАТО.
Посещението на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич непосредствено преди срещата в Анкара е още един сигнал за нарастващото значение на региона.
Страната вече изпълнява критерия за разходи за отбрана с над 2% от БВП, но още по-важно е стратегическото ѝ разположение. България се намира на пресечната точка между Черно море, Балканите и Близкия изток, което я превръща в ключова логистична и отбранителна зона за Алианса.
Неслучайно на срещата между премиера Румен Радев и ген. Гринкевич бяха обсъдени редица теми, свързани с повишаването на оперативната съвместимост на Българската армия в НАТО, увеличаването на технологичния трансфер към страната ни в процеса на модернизация, ускоряване на внедряването на дронове и на системи за противодействие, по-ефективното използване на финансовите инструменти на Алианса и на ЕС в сферата на отбраната, включително за разширяване на регионалната свързаност.
Украйна остава в центъра
Въпреки множеството нови кризи подкрепата за Украйна остава сред водещите теми на срещата.
Не се очакват драматично нови решения относно членството на Киев, но лидерите вероятно ще потвърдят дългосрочната военна помощ, обучението на украинските сили и задълбочаването на сътрудничеството в отбранителната индустрия.
Повече Европа в НАТО
Една от най-ясно очертаващите се тенденции е постепенното преразпределение на отговорностите между Европа и Съединените щати.
Вашингтон все по-открито заявява, че стратегическият му приоритет се измества към Индо-Тихоокеанския регион. Това означава, че европейските държави ще трябва да поемат по-голям дял както във финансирането, така и в изграждането на реални военни способности.
Именно тази философия стои зад идеята за „по-силна Европа в по-силен НАТО“ – концепция, която вероятно ще определя развитието на Алианса през следващите години.
Срещата, която ще даде посоката
Ако срещата в Истанбул през 2004 г. постави началото на ерата на операциите извън територията на НАТО, форумът в Анкара има потенциала да остане в историята като моментът, в който Алиансът окончателно се завърна към своята първоначална мисия – колективната отбрана, но вече в условията на една много по-сложна и непредвидима геополитическа среда.
За България това означава не само повече отговорности, но и възможност да затвърди ролята си като ключов фактор за сигурността в Черноморския регион. След години, в които Черно море често оставаше в периферията на вниманието на Алианса, днес именно тук започва да се оформя една от новите стратегически оси на европейската сигурност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
