23-годишният десен бек Романо Флориани Мусолини отбеляза първото си попадение за Лацио в италианския елит. Футболистът се разписа в края на миналия месец при разгромната победа с 6:2 срещу домакина Сасуоло в мач от деветия кръг на Серия А.
Историческите съвпадения
По ирония на съдбата първото попадение на Флориани Мусолини за Лацио съвпадна с годишнината от началото на "Похода към Рим" (Marcia su Rom) - акцията на италианските фашисти, довела Бенито Мусолини на власт. Тя стартира на 27 октомври 1922 г. - точно преди 104 години.
Това обаче не бе единствената историческа препратка. На вратата на Сасуоло застана 25-годишният Стефано Турати, носещ същата фамилия като Филипо Турати, един от основателите на Италианската социалистическа партия и заклет противник на Дучето.
Филипо е сред най-влиятелните фигури в италианското социалистическо движение, като след убийството на Джакомо Матеоти през 1924-та се превръща в лидер на антифашистката опозиция.
През 1926 г., бягайки от политически репресии, Турати тайно напуска Италия и се укрива във Франция, като в организацията на бягството му участва бъдещият президент на страната Сандро Пертини. В емиграция Турати продължава борбата срещу режима до смъртта си в Париж през 1932-ра.
Баба му е сестра на София Лорен
Романо е роден на 27 януари 2003 г. в семейството на бившия офицер от финансовата полиция Мауро Флориани и Алесандра Мусолини - внучка на диктатора, която в миналото е била депутат в италианския и Европейския парламент.
Неговият дядо Романо Мусолини е известен джаз пианист, а баба му Мария Шиколоне е по-малката сестра на легендарната актриса София Лорен.
Футболният му път започва в академията на градския съперник Рома, но още като юноша преминава в лагера на "орлите". През 2021 г. подписва първия си професионален договор с Лацио, след което е даден за обиграване под наем в Пескара, Юве Стабия и Кремонезе.
През август 2025 г. Флориани Мусолини дебютира в Серия А с екипа на на тима от Кремона. Любопитно е, че съперник отново е Сасуоло (3:2), като защитникът влиза като резерва в края и печели дузпа, донесла победата за тима му.
През лятото на 2026 г. Романо се завръща на "Олимпико" и се циментира в състава под ръководството на Дженаро Гатузо. Малко повече от година след дебюта си в елита, той отбеляза и първия си гол в Серия А, което завъртя името му в световните агенции.
Скандалът с фашисткия поздрав
Фамилното име на футболиста нееднократно е ставало повод за дискусии, прехвърлящи границите на футбола. Няколко дни преди Коледа през 2024 г., докато играе за Юве Стабия в Серия Б, Романо бележи победния гол срещу Чезена (1:0). Това е първото попадение в професионалната му кариера, а на трибуните е майка му Алесандра Мусолини.
След гола играчът притиска показалец към устните си, призовавайки критиците си към мълчание, но главният скандал идва от трибуните. Дикторът произнася името Романо, а феновете отговарят в хор - Мусолини, вдигайки десните си ръце.
Видеа от този момент заливат социалните мрежи, като жестовете на част от привържениците са тълкувани като фашистки поздрав. Скандалът придобива такива мащаби, че прокуратурата към Италианската федерация по футбол започва разследване. Самият клуб категорично отхвърля политически подтекст, аргументирайки се, че феновете традиционно скандират името на голмайстора и вдигат ръце единствено за да изразят радостта си. Още преди този случай Флориани Мусолини споделя в интервюта, че иска да бъде съден единствено по спортните си качества: "Тези спорове около името ми не ме интересуват. Предразсъдъците винаги ще съществуват, но моята работа на терена няма нищо общо с това." След 10 кръга в италианския елит Лацио лидер в класирането с три точки пред втория Интер и четири пред градския си съперник Рома, а внукът на Дучето засега изиграва важна роля за страхотния старт на "орлите".
Дучето - между фашизма и футбола
Малцина усещат силата на футбола по-добре от Бенито Мусолини, фашисткия лидер на Италия между 1922-ра и 1943-а, и той се възползва максимално от нея.
След Първата световна война страната е несигурно място, а икономиката напредва бавно, силно засегната от четиригодишния конфликт, а преходът към възвръщане единството на нацията е много труден.
Голямата амбиция на Мусолини е да превърне Италия в световна сила, възстановявайки величието, свързано с Древния Рим и създаването на нова империя, която се уповава на установяването на вътрешно единство. Затова диктаторът вижда във футбола идеалното средство, което да използва, за да осигури широка подкрепа за своето националистическо движение. Очевидно осъзнал потенциала на играта, Мусолини инициира редица реформи в опит да бъде координирана дотогава разпиляната футболна администрация и да циментира играта като безспорното забавление и атракция номер 1 за италианския народ.
През 1926 г. фашиският президент на Италианския олимпийски комитет Ландо Ферети е назначен за шеф на футболната федерация и е натоварен с преструктурирането й, като са му предоставени значителни средства, с които да оперира, от най-високо държавно ниво.
На практика се създава Серия "А" в сегашния й национален формат, а фашисткият диктатор дава благословията си за строителството на внушителни за онова време стадиони.
Основният план на Мусолини обаче е свързан с националния отбор и тези вътрешни реформи до голяма степен целят да помогнат за неговия прогрес.
Дуче вярва, че с развиването на местни футболни таланти "скуадра адзура" може да е световна сила на Олимпийските игри и зараждащото се световно първенство. Мусолини е убеден, че всеки футболен успех ще утвърждава имиджа на Италия като силен и важен фактор на световната сцена във всички аспекти.
Мусолини е изкушен от това да види гордостта на италианския народ от факта, че вторият в историята Мондиал ще се проведе в страната. В същото време фашисткото правителство иска да покаже на света своята сила. Новите стадиони на Ботуша трябва да са демонстрация на индустриалната мощ на фашистка Италия и да послужат като доказателство за бързия икономически прогрес при управлението на Мусолини.
Така футболът става най-оптималното средство за представяне на нарастващото благосъстояние и стремежа към иновации на Италия.
Италия без съмнение притежава огромни футболни таланти като Джузепе Меаца, Луис Монти и Раймундо Орси, но желанието на Дуче е да контролира променливите колкото е възможно повече.
Твърди се, че Иван Еклинд - реферът, назначен да ръководи полуфинала на домакините с Австрия през 1934-а, е бил поканен на охолна вечеря от Мусолини в навечерието на мача и когато "адзурите" печелят с 1:0 на подгизналия терен в Милано, австрийците (вероятно с право) претендират, че мачът е решен зад кулисите. В спора за световната титла срещу Чехословакия проработва късметът на италианците.
За първи път финалът се предава на живо по радиото, а Бенито Мусолини и цялото правителство на Италия е в ложите на стадиона в Рим. Съдиите и двата отбора поздравяват Мусолини от терена с фашисткия поздрав, а той им отвръща под овациите на възторжената публика.
След триумфа Мусолини нарежда на церемонията по закриването да бъде връчен и втори трофей на победителите, наречен Coppa del Duce (Купата на Дучето), който е няколко пъти по-голям от титлата на Жул Риме.
