Бившият национален вратар Николай Михайлов отправи остра атака срещу ръководството на българския футбол след унизителната загуба с 0:5 от Исландия в Пловдив в Лигата на нациите. В открито писмо, публикувано в социалните мрежи, той поиска отговорност за продължаващите неуспехи на националния отбор и постави въпроса кой носи вината за състоянието на футбола ни днес.
Михайлов припомни обвиненията, отправяни години наред срещу покойния му баща Борислав Михайлов, който почина на 31 март тази година. Бившият президент на БФС и легендарен капитан на България от световното първенство в САЩ през 1994 г. ръководеше футболната централа близо две десетилетия с прекъсване.
Баща ми беше виновен 20 години, а сега кой
Най-острата част от писмото е насочена към отговорността на сегашните футболни ръководители. Николай Михайлов поставя въпроса защо обещаваната промяна не води до резултати и защо националният отбор продължава да търпи тежки поражения.
„Боби Михайлов ви беше виновен в продължение на 20 години. А сега кой е виновен? Аз ли???“, пише бившият вратар.
Той обвинява футболните управници в липса на ясна стратегия и визия, както и в неспособност да осигурят нормални условия за развитие на младите таланти. Според него след отделни победи следват самохвалство и шум, но проблемите остават нерешени.
„Искаме да спрем с имитацията на дейност от хора, които нямат необходимия практически опит, но говорят за развитие на детско-юношеските школи, докато състоянието и резултатите в тази област също са повече от тревожни“, заявява Михайлов.
Националната фланелка се превърна в символ на разочарование
Бившият национал отправя тежки критики и за отношението към младите футболисти и треньорите. Той поставя въпроса колко още поколения таланти трябва да бъдат загубени, преди да започнат истински промени.
Михайлов изразява тревога, че българският национален отбор вече не предизвиква предишния интерес, а съперниците излизат срещу него с увереност, че могат да победят.
„Ние не сме се отказали от България. Не сме се отказали от националния отбор. Но отказваме да приемаме посредствеността като нещо нормално“, подчертава той.
В писмото си Николай Михайлов настоява за конкретен план, ясни цели, прозрачност и отговорност за постигнатото и непостигнатото. Посланието му завършва с категоричен призив за действия вместо обещания.
Публикуваме пълния текст на откритото писмо на Николай Михайлов без съкращения:
ОТКРИТО ПИСМО
ДО РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ
Уважаеми господа, Докога ще продължаваме да гледаме как българският футбол потъва, без никой да поема отговорност? Докога ще слушаме едни и същи обещания, оправдания и обяснения след поредното разочароващо представяне на националния ни отбор? България има история, футболни традиции и милиони хора, за които националната фланелка означава чест, гордост и достойнство.
Днес обаче тази фланелка все по-често се превръща в символ на разочарование. Проблемът не е само в отделен мач, отделен треньор или отделен футболист. Проблемът е в цялостното състояние на българския футбол и в начина, по който той се управлява. През последните години постоянно говорим за ПРОМЯНА, но такава все още не виждаме. Вместо развитие наблюдаваме липса на ясна стратегия, липса на визия и резултати, които са далеч от очакванията и футболните традиции на България. Боби Михайлов ви беше виновен в продължение на 20 години.
А сега кой е виновен? Аз ли??? Време е ръководните фактори да се събудят и да разберат, че търпението на хората не е безкрайно. Време е за реални действия, конкретни решения и най-вече за поемане на отговорност. Не искаме повече празни обещания. Искаме промяна, професионализъм и ясна посока. Искаме да спрем с имитацията на дейност от хора, които нямат необходимия практически опит, но говорят за развитие на детско-юношеските школи, докато състоянието и резултатите в тази област също са повече от тревожни.
Не може да говорим за бъдещето на българския футбол, когато не успяваме да осигурим нормална среда за развитието на децата, младите футболисти и треньорите. След една гръмка победа – шум, усмивки и самохвалство. След това отново тишина, оправдания и същата стара действителност. Колко пропуснати таланти, колко загубени поколения и колко погубени треньорски кариери трябва да видим, преди да се предприемат кардинални промени!!!
Ние не сме се отказали от България. Не сме се отказали от националния отбор. Но отказваме да приемаме посредствеността като нещо нормално. Днес сме стигнали дотам, че почти всеки съперник излиза срещу нас с увереността, че може да ни победи. А още по-тъжното е, че понякога дори голяма част от българския народ не знае, че националният ни отбор играе. Това ли е националният отбор, който трябва да обединява хората и да ги кара да се гордеят, че са българи? Националната фланелка не е просто спортна екипировка.
Тя е символ на държавата, историята и достойнството ни. Хората, които я носят, и хората, които управляват футбола ни, трябва да осъзнаят отговорността, която идва с нея. Не искаме поредните обещания за светло бъдеще. Искаме конкретен план, ясни цели, прозрачност и отговорност за постигнатото и непостигнатото.
БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ПОВЕЧЕ! СТИГА ОБЕЩАНИЯ! СТИГА ОПРАВДАНИЯ! ВРЕМЕ Е ЗА ОТГОВОРНОСТ! С уважение към България и към всички, които продължават да обичат и подкрепят националния ни отбор!
