Доцент д-р Калина Иванова е директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", председател е на Българската библиотечно-информационна асоциация. Тази седмица тя бе гост в подкаста на "Стандарт" - "Чудесата на България".
Доц. д-р Иванова е утвърден специалист в областта на библиотечно-информационните науки в България. Познава библиотечната среда, последователно работи за издигане престижа на професията „библиотекар“. Като дългогодишен заместник-директор и директор на Регионалната народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново, доц. д-р Иванова е радетел за заемането на подобаващо достойно място на институцията библиотека в българското общество.
Академичната й дейност включва главен асистент към катедра „Журналистика и масови комуникации“, хоноруван преподавател по „Организация и управление на библиотеките“, „Библиотекознание и история на библиотеките“, „Библиотечен и комуникационен мениджмънт“ и „Стратегия и развитие на библиотеките във Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“, доктор по „Книгознание, библиотекознание и библиография“ и доцент по „Обществени комуникации и информационни науки“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Активната позиция на доц. д-р Иванова за развитие на библиотеките в България като дом на книгата и знанието и места за насърчаване на четенето е пряко свързана с необходимостта от подобряване на материалната база на библиотеките и технологичното им обявяване. Доц. д-р Иванова призовава за промени, които да направят библиотеките по-привлекателни и достъпни за младото поколение.
- Най-голямата ни нужда е ново национално фондохранилище, процедурата е започната
- Библиотеката е мисия възможна
- Министерство на културата планира национална стратегия, която да превърне библиотеките в модерни центрове на знанието
- 1/3 от фондовете ни - 3 милиона единици, са дигитализирани
- Дигиталният ни център има нужда от нова техника
- На 24 май правим Ден на отворените врати, гордеем се със зала “История на книгата”
- За Бранд България имаме нужда от грамотно общество
- Здравейте, доц. Иванова, за мен е чест да Ви посрещна в подкаста “Чудесата на България”.
- Здравейте г-жо Бозукова, за мен също е удоволствие да бъда ваш гост.
- Националната библиотека с нейните 146 години е едно от чудесата на България. Преди дни - на 11 май, всички Вие отбелязахте Деня на библиотекаря. Широката общественост обаче не разбра почни нищо за този празник, защото течаха куп скандални. Как отбелязахте празника?
- Библиотечната гилдия го отпразнува много активно. Националната библиотечна седмица се проведе в дните от 8 до 15 май. Началото й бе поставено с откриване на документална изложба, в която се включиха библиотеки от цялата страна със своите иновативни идеи. Заглавието на изложбата, както и мотото на библиотечната седмица, бе “Библиотеката- мисия възможна”. В Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” бяха връчени годишните награди за 2024 г. за изявени библиотекари и библиотеки.
- Библиотеките мисия възможна ли са? Особено на фона на днешния модерен, но вечно променящ се свят?
- Да, макар и трудно. Все повече привърженици имаме в лицето на политици, държавници, неправителствени организации, образователни институции, които смятат, че е крайно време българските библиотеки да изглеждат съвременно, да имат облика на европейските и на световните.
- Каква трябва да бъде съвременната българска библиотека? Каква е Вашата мечта?
- Да бъде модерна, да има една специално построена сграда за нея и тя да бъде технологично оборудвана. Материалната й база да бъде привлекателна и комфортна за младите хора, за да ги привличаме. Да бъде уютна и за децата, за да ги приобщим към четенето и да забравят технологичните уреди, с които ежедневно се срещат.
- Четат ли децата?
- Да, наистина четат. Но това зависи от семейството - дали то ще им предаде любовта към книгите от най-ранна възраст.
- Една от инициативите Ви за 24 май е свързана именно с децата. Националната библиотека прави Голямата диктовка. Разкажете повече за нея.
- Планирани са 4 диктовки, две от тях сме вече провели. Предстои голямата диктовка на 22 май. Мотото е 146-ма участници за 146-те години, откакто е създадена Националната библиотека. Текстът ще бъде от "Азбучна молитва" на Черноризец Храбър. Ще има специален диктор. Участниците трябва грамотно да напишат текста. Накрая ще получат сертификати.
Поканили сме групи от различни училища. В предходните ателиета са участвали деца от петите класове от училище “Акад. Емилиян Станев”. В предишно ателие участваше художничка, която показваше на децата как да напишат глаголическите графеми. Беше много интересно за децата. Правят ги под формата на винетки, каквито са виждали в ръкописните книги, оцветяват ги с флорални елементи.
- Децата знаят ли кой е Черноризец Храбър?
- Смятам, че знаят.
- Какво искат да прочетат младите хора, които влизат в Националната библиотека, какво питат?
- Националната библиотека е от по-различен тип. При нас идват хора с научна насоченост. Но през последните години най-активните ни читатели това са студентите. Те ползват преди всичко периодика и научна литература.
- Вие сте председател на Българската библиотечно-информационна асоциация. Какво не ни достига, за да превърнем библиотеките в модерни центрове на знанието? Само парите ли са проблемът?
- Не само пари, макар че имаме някои постижения, благодарение на законодателната, изпълнителната и местната власт. Нямаме единна политика за развитие на библиотеките. Липсва национална стратегия, за която пледираме и през тазгодишната национална библиотечна седмица. Всички организации, свързани с библиотеките, трябва да знаят как да се развиват.
- Дали ли сте Вашето експертно виждане?
- Разбира се. Ние сме включени в различни групи. Министерството на културата планира изготвянето на такава стратегия. Аз специално съм включена в експертна група за изготвяне на стратегията по дигитализация.
- Имаше големи очаквания във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, че ще се направи голямата дигитализация. Каква част от фондовете на Националната библиотека са дигитализирани?
- От общо 9 милиона единици са дигитализирани 3 милиона. Разбира се, съобразявайки се със авторското право и сродните права.
- Тоест 1/3 вече е дигитализирана.
- Да. Има голям дигитален център, макар че и за него се изисква технологичното оборудване. Това, което притежаваме, не е на най-високото ниво. Имаме нужда от нова техника.
- Вие сте директор на Националната библиотека от скоро. Имахте няколко месеца да се ориентирате, да заработите. От какво библиотеката има най-голяма нужда?
- От едно общо пространство за събиране на всички фондохранилища, които се намират на територията на страната.
- Обяснете го разбираемо за широката аудитория?
- Да се намери едно пространство, в което да се изгради модерно фондохранилище с всичките необходими условия, за да опазим богатото книжовно наследство, което има национално страната ни, не само Националната библиотека.
- Тоест - част от богатството на фондовете на библиотеките, които и на Националната библиотека, да се съберат там?
- Точно така. При изграждането на библиотечната сграда перспективата е била за 50 години да се попълни фондохранилището, а те са минали много повече - 70 години. И вече отдавна централното фондохранилище е запълнено.
- Имали ли сте разговори с Министерството на културата?
- Да, още при първите ми срещи с министър Мариан Бачев сме имали разговори, те са добронамерени. Написано е писмо и до областния управител на София г-н Стефан Арсов, който да предложи пространство, което да бъде определено за бъдещото фондохранилище на Националната библиотека. Надявам се това да се случи.
- В навечерието сме на 24 май. Как ще посрещнете празника?
- С отворени врати след тържеството, което се провежда пред сградата на библиотеката - пред паметника на светите братя Кирил и Методий. Отворените врати ще бъдат до 14.30 ч. Всички, които желаят да посетят библиотеката, ще бъдат разведени из нея
- Какво ще им покажете?
- Гордеем се със зала “История на книгата”, където има постоянна изложба с фототипни издания с мулажни копия на най-ценни експонати от Националната библиотека. Самата сграда е много красива, макар че с годините се чувства леко овехтяване на интериора. Обмисляме и още изненади.
- През годините библиотеката дигитализира тефтерчето на Левски, трудовете на Ботев. Планирате ли нещо подобно сега?
- Наскоро открихме с участието на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова документална изложба с книжовните паметници, които Националната библиотека притежава за светите братя Кирил и Методий, за тяхното дело.
- Да, това събитие също мина малко мимоходом, засенчено от другите обществено-политически събития. Разкажете повече за нашите читатели, зрители и слушатели?
- В тази документална изложба е включен най-ранният препис на Солунската легенда. Той се съхранява в Националната библиотека и е датиран от ХV век. Тази Солунска легенда дава сведения за живота и дейността на Константин Кирил Философ. Изложбата включва и най-ранния препис, съхраняван в библиотеката, на службата на св. Методий в Изборния апостол от ХІІІ век. Също така малко познати на широката общественост са стихотворенията и химните на нашите възрожденци, свързани с живота и делото на светите братя.
В изложбата са представени паметниците на светите братя, които се намират пред Националната библиотека и репликите, които се намират в Рим и в Мурманск. Идеята на изложбата е да си припомним тяхното дело, да си спомним как се е празнувал денят, посветен на светите братя през годините. Да дадем самочувствие и на младите, и на възрастните хора, че кирилицата е третата азбука в света. Даже в Европейския парламент на сградата на парламента, доколкото си спомням
- Тази година отбелязваме 1170 г. от създаването на глаголицата. В началото на годината ние направихме голямата дискусия “SOS за културното наследство”, на която повдигнахме въпроса как като държава ще отбележим тази годишнина и 1160 г. от покръстването на българите. Но засега единственото събитие, което като че ли остана по-отчетливо в обществото, беше събирането на 2 май в Плиска, посветено на цар Борис Михаил. Вие планирате ли по-големи събития във връзка с годината на глаголицата?
- Да, представих на г-жа Йотова нашата идея за организиране на международна конференция. Събитията, които се провеждат в Националната библиотека, са получили одобрението за патронаж от вицепрезидента на Република България. Искаме да се проведе конференция през декември, посветена на глаголицата. Тогава отбелязваме и годишнината на Националната библиотека. Целта ни е да се говори за стари писмености, сред които е и глаголицата. Каква е функцията на глаголическите ръкописи за книжовността - литературата е история. Как тези стари писменост и книжовност да се опазят, да се социализират и популяризират в съвременния свят. Искаме да поканим чужди учени, които научно, но и все пак популярно, да разкажат за такива стари писмености и каква е тяхната приемственост. Как са се развивали във времето и какъв е отпечатъкът им в последващите азбуки.
- Искам да включа тук темата ЮНЕСКО, защото все пак сме в навечерието на 47-мата сесия, на която, независимо че се провежда в Париж, сме домакини сме ние. Да поговорим за българското духовно наследство в ЮНЕСКО. Доколкото си спомням, Вие имате 3 обекта - Четвероевангелието на цар Иван Александър, другите Вие ще ми припомните...
- Енинския ръкопис и Аргировия триод
- И свитъци на Руми...
- Да, точно така. Във връзка с тези извори, които са включени в списъка на ЮНЕСКО “Паметта на света”, ние организираме в бъдеще, зависи от финансирането, една дигитална изложба с колеги от Националните библиотеки от Словения и Сърбия, в която и те да представят техните извори, които са включени в този списък на ЮНЕСКО. Ще домакинстваме тази изложба в Националната библиотека.
- Тази година ли?
- Очакваме финансиране, да бъде одобрен проектът. Тази година ще бъде.
- Да се върнем към Деня на библиотекаря. Казахте, че сте раздавали награди на различни регионални библиотеки. Кой спечели, имаше ли сред наградените млади хора?
- Да, имаме категория "Млад библиотекар". Награден беше колегата, който е библиотекар в габровско училище.
- Искат ли младите хора да стават библиотекари? С какво ги привличате?
- Искат. Друг е въпросът, че финансирането е незадоволително.
- Каква е средната заплата на един служител в библиотеката?
- За млад библиотекар стартиращата заплата е от 1200 до 1500 лв. Те нямат стаж, това означава, че няма нещо допълнително върху основната заплата.
- Не е съвсем окуражаващо да стават много библиотекари...
- Точно така. Имат желание да работят в библиотеки, но заплатата ги принуждава да си
търсят друга работа.
- Как оцеляват малките библиотеки в страната?
- Трудно. Много читалищни библиотеки се закриват през последните години, тъй като читалищните настоятелства решават, че нямат нужда от библиотеки. Малките населени места, знаете, че нямат и много жители. Така че в тези читалищни библиотеки колегите работят понякога и за четвърт заплата, понякога и само на хонорар. А в малките населени места читалището, читалищната библиотека е основният културен и социален център, в който може нещо да се случи - да бъде представена книга, да бъде организиран концерт, да гостува изложба.
- Има ли желание от страна на обществото за подкрепа на такива събития, за да може да е жив духът? Има ли родолюбиви българи, които даряват?
- Да, разбира се, има желание. Тези колеги са като доброволци, защото те излиза, че работят на доброволни начала. Трудно е! От обществеността има желание да се помага. Даряват много книги. Като бивш директор на регионалната библиотека във Велико Търново съм свидетел на това как много млади хора даряват съвсем нови книги. Закупуват ги специално за детските отдели и ги даряват.
- Млади купуват книги, за да ги оставят в детските секции?
- Да, чисто нови книги, за да могат децата да ги ползват и да ги четат. Случва се на много места. Библиотеките имат много дарители, частни дарители, цели семейства.
- Въпросът с дарителството не е добре развит в България. Никой не знае точно как да дари. Все още липсва закон.
- Така е. Един добър закон за меценатството би помогнал на библиотеките, защото много хора искат да дарят, но не знаят по какъв начин, питат как става, приемат ли се дарения. Разбира се, понякога на библиотеките им не е неудобно да откажат, но има дарения на книги, породени от желанието да се изчисти старият апартамент, за да бъде продаден. Библиотеките нямат нужда от такива книги, защото могат да заразят и другите, които са във фондовете им, но това е рядкост. Повечето дарители даряват нови книги. Издателствата също много даряват. Въпреки това имаме нужда от програмата на Министерство на културата за българските библиотеки, съвременни центрове за четене и информираност, където министерството предоставя целеви средства за закупуване на нова литература.
- Министерството на образованието има програма за образователни маршрути. Включени ли са библиотеките в нея, за да могат младите хора да се видят със свои връстници, да си общуват?
- Министерството на образованието има една програма, чрез която се модернизират училищните библиотеки. И тук е мястото да кажа, че библиотечната асоциация апелира тази програма да продължи и да се повишат средствата.
Има и една програма, която стартира, но все още няма финансиране. Тя е за технологично оборудване на университетските библиотеки и със софтуер.
- Вече сме почти на финала на нашия разговор. В това студио пишем модерния разказ за Бранд България - за историята, за културата, за туризма. Всеки един мой гост добавя късче от този наратив. Какво бихте добавила Вие?
- Да не забравяме библиотеките, да не ги оставяме на заден план, защото, за да направим този нов бранд на България, трябва да имаме грамотно общество. А библиотеките са тези, които работят за повишаване на информационната грамотност. Те са брънка от цялото звено, което трябва да допринесе за новия Бранд България.
- И отново да обърнем очи към младите с идеята да ги привлечем. Какво е Вашето послание към тях?
- Ние работим в тази посока. Пропуснах да кажа, че библиотечната асоциация по програма “Лидл и ти” работим за най-ранната грамотност на малките деца, за да ги привлечем към четенето с проекта “Библиотека в кошница”, който ще реализираме в малки населени места с идеята да подпомогнем родителите в насърчаването на четенето. Да откажат децата от смартфоните, които родителите им дават, за да си осигурят малко свободно време. Чрез този проект все по-често те ще прибягват към хубавите книги.
На младите хора бих казала: четете, ограмотявайте се, обичайте библиотеките, посещавайте ги и там ще намерите свои приятели, ще се изявите и ще получите удовлетворение от това. Посещавайте по-активно библиотеките.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
