Една от най-красивите и разпознаваеми сгради в Русе - Доходното здание преплита история, изкуство и мистерия. Днес в него се помещава Русенският драматичен театър „Сава Огнянов.Сграда се намира в сърцето на града, а именно центъра. След Освобождението през 1878 г. Русе се превръща в най-големия град и икономически център в младото Княжество България.
Градът, наричан с любов „Малката Виена“, кипи от предприемачество, култура и нови идеи. Тогава русенци решават да изградят сграда, която да бъде културен дом за всички – театър, концертна зала и средище за обществени прояви.
Тя трябвало да има и друго предназначение – приходите от отдадените под наем търговски помещения и казиното да се използват за подпомагане на местните училища. Така се ражда и името ѝ – Доходно здание, защото носи доходи за общината и за просветата.
На 11 октомври 1896 г. Русенският общински съвет отпуска терен в центъра на града и обявява конкурс за проект на новата театрална сграда.
Победител става виенският архитект Петер Паул Бранк – име, познато в архитектурните среди не само в България, но и в Чехия, Словения и Румъния. Строителството започва през 1898 г., а две години по-късно основната част е завършена. Официалното откриване се състои през 1902г.
За театралния салон е дело на учителя по рисуване Турничек и художника Ромео Жиром – главен сценограф от Народния театър в Букурещ. Интериорът впечатлява с изящество и стил, а фасадата – с величие. Тя е изпълнена в духа на неокласицизма, украсена с каменни орнаменти и статуи – традиционни за европейската архитектура от края на XIX век.
От покрива на сградата се извисяват седем каменни фигури, всяка от които има символично значение – изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободният полет на духа.
Най-високо стои статуята на Меркурий, покровителя на търговията – като знак на почит към предприемчивите русенци, които със своите дарения превръщат мечтата си в реалност.
Доходното здание не е само паметник на архитектурния разцвет. То е и дом на легенди, които продължават да живеят и днес.
Една от тях говори за тайна врата, водеща към подземен тунел, който свързвал театъра с крайбрежната ивица на Дунав. Никой не е потвърдил това със сигурност, но русенци обичат да вярват, че под улиците на града се крият следи от миналото.
Друга легенда разказва за духа на актрисата, която някога починала на сцената по време на представление. Тя толкова обичала колегите си, че и днес, според театралите, помага, когато представлението върви чудесно. Когато обаче нещо се обърка, вината често се приписва на друго поверие – Проклятието на Сабат Фархи. Той е бил богат софийски търговец от еврейски произход, Сабат Фархи бил смаян от красотата на русенската сграда, дори повече от собствената си в София. От завист той я проклел – и оттогава всяко препятствие, всяка трудност в театъра се приписва на неговите думи.
Доходното здание остава горд символ на Русе – място, в което се срещат минало и настояще, камък и дух, реалност и легенда. Всеки, който мине покрай него, усеща величието на един град, който някога е бил прозорецът на България към Европа – и може би все още пази тайните си под каменния поглед на Меркурий.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
