Едва на 20 километра източно от Троян, сгушено в прегръдката на Балкана, се намира малкото, но изключително богато на истории и красота село Гумощник. Днес тук живеят около 165 души, но миналото разказва съвсем друга история – първото преброяване след Освобождението отчита цели 1098 жители, разпръснати в седем махали.
От онези години са останали впечатляващи възрожденски къщи, които и днес пленяват с архитектурата си. Заедно с чистия въздух, панорамните гледки към Балкана и топлото гостоприемство на местните хора, те превръщат Гумощник в притегателно място за нови заселници и гости от Плевен, Троян, Ловеч, Велико Търново, София, Русе и други градове, които изграждат тук своите малки къщи и вили.
Историята на селото все още крие много загадки. Известно е, че се споменава в османски документи още през 1430 година под името „Имлячува“. Произходът на днешното название Гумощник се свързва с две основни хипотези – според митологичната то означава „място сред планината“, а в икономически и езиков план идва от старобългарската дума „гумно“ – харман, тъй като именно на околните поляни по време на османското владичество е събиран данъкът десятък.
По време на Българското възраждане Гумощник се утвърждава като голямо и заможно селище с активен стопански и културен живот. За силния български дух и влияние свидетелства и даденото разрешение за построяване на надземна трикорабна църква – рядкост за онова време.
Храмът „Св. Николай Летни“, издигнат през 1838 година, е част от ценен възрожденски архитектурен комплекс и днес е обявен за паметник на културата. Църквата впечатлява със своята трикорабна структура, каменен покрив и масивни зидове с дебелина до 1,5 метра. Величието ѝ се допълва от начина на изграждане и богатата вътрешна украса.
Истинско бижу е църковният иконостас – шедьовър на българското резбарско изкуство от Възраждането, дело на майсторите Никола Матеев и сина му Йонко от село Ново село. Особено силно въздействат дванадесетте композиции с библейски сцени, разположени в основата на олтара.
В двора на храма се намира и единственото оцеляло килийно училище в Ловешка област, създадено през 1829 година. Повече от век то функционира и като светско училище, а днес, след реставрация през 1979 г., съхранява духа на възрожденското образование.
В една от стаите е възстановена класна стая от онова време – с чинове, пълни с пясък за писане и триене, плочки с редове и квадратчета за смятане, калеми, мастилници и други ученически пособия, които връщат посетителите в една отминала, но жива и вдъхновяваща епоха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
