В Северна България, скрита между хълмовете на Ловеч и Летница, се простира земя, където природата и миналото дишат в един ритъм. Деветашкото плато е сред малкото места у нас, където човешкото присъствие сякаш не е нарушило първичната хармония на пейзажа. Тук, в дълбините на земята, времето е оставило следи от хилядолетия, а над тях днес преминават маршрутите на съвременните пътешественици.
Земя от камък и светлина
Деветашкото плато е уникална природна област, разположена между реките Осъм и Росица. То е част от големия карстов комплекс, известен с лабиринта си от пещери, пропасти и извори. Високите сводове на пещерата, достигащи до 60 метра, и ширината й от над 30 метра създават впечатление за храм, изграден от самата природа. Вътре тече подземна река, а през отворите в тавана се спускат лъчи, които превръщат въздуха в златен прах. Районът около нея е дом на повече от петнадесет вида прилепи, както и на редки растения, защитени от закона.
Карстовият релеф на платото включва почти всички типични форми - пропасти, вирове, подземни зали и водни потоци. Средната надморска височина е около 400-500 м, а най-високата точка е връх Чуката с почти 556 метра - израз на геоморфологичната сила на региона. Въпреки че почти няма повърхностно течащи реки заради варовиковия терен, изобилието от пещери и извори разкрива сложния воден цикъл на тази карстова система. Крушунските водопади, с травертиновите си тераси и изливаща се вода, контрастират с тишината на платото и показват силата на природата да преобразява скалата.
Изследвания показват, че върху площ от около 360 кв. км могат да се наблюдават почти всички типични форми на варовиков карст - въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Тази сложност прави платото моделна карстова система и обект на научен интерес в България. Освен природна забележителност този релеф е и сцена на множество екологични процеси, като задълбочаването на празнините, образуването на бигорни филми, съвместимостта на видовете с варовиковата среда.
Следите на древния човек
Историята на Деветашкото плато започва преди повече от седем хилядолетия. Още в неолита хората са избрали тази земя за свой дом, привлечени от реката, плодородната почва и скалните убежища. В Деветашката пещера археолозите откриват следи от най-ранните земеделски общности на Балканите. Намерени са керамични съдове, костни оръдия на труда, култови фигури и въглени от огнища, запалени от ръце, които са живели тук преди началото на писаната история.
Пещерата се използва последователно в бронзовата, желязната епоха и през средновековието като жилище и убежище. В някои части на платото са открити останки от крепостни стени и църкви, свидетелстващи за стратегическото му значение през Средновековието. Около село Къкрина например, се намира историческият обект „Градът“ - крепост със зидове, сводове и две средновековни църкви, разположена на място, подсигурено от отвесни скали. Тези археологически и исторически пластове дават на платото свой собствен отпечатък, не само геоложки или природен, но и човешки и културен.
Регионът е бил обитаван през различни исторически периоди, което прави територията на платото важна за изучаване на цивилизационни трансформации - от праисторията през класическата античност до късното Средновековие. Археологическите проучвания продължават да откриват нови неща, които засилват значението на платото като историческа лаборатория. Местните села запазват паметта за онези времена чрез легенди, архитектура, старинни чешми и каменни зидове, които свидетелстват за приемственост между поколенията.
Съкровището под прожекторите
В по-ново време Деветашкото плато неведнъж е било под светлините на прожекторите. Най-големият медиен интерес към района дойде през 2011 г., когато Деветашката пещера за кратко стана снимачна площадка за холивудския филм The Expendables 2. Това привлече вниманието на широката публика, но и постави сериозни въпроси за съвместимостта между масовия туризъм и опазването на природата.
След напрежението между местните власти, Министерството на околната среда и продуцентите, както и природозащитни организации, пещерата беше временно затворена, а след това достъпът бе строго регулиран. Благодарение на това регионът започна да развива програми за устойчива туристическа инфраструктура, като пътеки, обучения за екскурзоводи, маркиране на маршрути и сътрудничество с неправителствени организации. Сдружение „Деветашко плато” активно подкрепя инициативи за доброволчески акции и местна ангажираност, показвайки как едно природно място може да бъде и платформа за общностно развитие.
Освен това, районът е привлякъл фотографи, филмови екипи и изследователи, които търсят специфичната атмосфера - скала, светлина, тишина - и я превръщат в арт обект или в сцена на документално заснемане. Туризмът започва да се ориентира не само към масовото разглеждане, но и към специализирани предложения като спелеоложки турове, нощни наблюдения на прилепи, образователни маршрути. Това преобразяване на туристическия продукт е резултат от осъзнато съчетание между защита на природата и развитие на икономиката на района.
Пътуване към тишината
Днес Деветашкото плато е пример за устойчиво развитие на природния и селски туризъм. През последните години районът се оживява. В селата Къкрина, Кърпачево и Брестово се появяват къщи за гости, екоферми и арт работилници. Маршрути и пътеки свързват основните забележителности, а велоалеи водят пътешествениците до потайни извори и гледки към долината на Осъм. Посетителите могат да участват в дегустации на мед, сирена и домашни вина, произведени по стари рецепти.
Природата тук има своето собствено темпо, което е тихо, почти монашеско. През пролетта поляните се покриват с цветя, през лятото въздухът мирише на мащерка, а есента носи червените сенки на лозята. Районът съчетава спокойно бивакуване, скандинавски походи и фотографски излети. Тук всеки избира своя начин да се докосне до тишината. За фотографите то е неизчерпаем източник на вдъхновение, а за учените е ценен терен за изследване на карстови процеси и биоразнообразие, включително на над 80 вида птици и 34 вида бозайници.
Маршрутите се развиват с грижа. Поставят се указателни табели, дават се правила за безопасност, специално обучение за пещерно водене и разговори с местни екскурзоводи. Туристическият поток е регулиран, така че да се запази натурален характерът на района, а не да бъде претоварен. През почивните дни се организират тематични екскурзии: „резервни скали и пещери“, „нощни звуци на платото“, „биоразнообразие под варовика“, които дават ново измерение на посещението.
Природата помни
Деветашкото плато е повече от географска област, то е жив музей под открито небе. Тук се срещат камъкът и водата, миналото и настоящето, човешката ръка и природният замисъл. Всяка пещера, всяка пътека и всяко село пазят история, която не се побира в учебниците. За мнозина това е място, където България може да бъде усетена в най-чистата си форма, без шум, без показност, само с дъха на реката и песента на птиците, които от векове пазят тишината на платото.
Тук хора са живели, обичали, работили и са оставили следи - камъни, огнища, керамика, традиции, които още говорят на този, който ги чува. Природата е съхранила техните стъпки и ги превръща в поклонение за всеки, който дойде да слуша. Платото не просто е сцена, то е самият акт на преминаване на човека през времето, и остава тук да напомня, че всяка крачка е среща на миналото с настоящето и бъдещето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
