Кайл Маклоклън за едни той завинаги ще остане Пол Атреидски от екранизацията на романа „Дюн“ на Франк Хърбърт, режисирана от Дейвид Линч през 1984 г. За други е Трей Макдугъл – първият съпруг на Шарлот Йорк, героинята на Кристин Дейвис в сериала на HBO „Сексът и градът“.
Но за огромна част от публиката Кайл Маклоклън има едно друго лице – това на специален агент Дейл Купър, следователя на ФБР в сърцето на култовия телевизионен сериал на Дейвид Линч „Туин Пийкс“.
Днес 67-годишният актьор признава пред PEOPLE, че когато за първи път прочел сценария, изобщо не вярвал, че телевизия ABC ще позволи историята да продължи след пилотния епизод.
„Прочетох сценария и си казах: „Няма никакъв начин ABC да продължи с това след пилотния епизод“, разказва Маклоклън в интервю за печатното издание на списанието тази седмица.
Въпреки съмненията си обаче той веднага усеща, че участва в нещо необичайно.
„Казах си: „Но това ще бъде наистина интересно. Наистина ще бъде, защото Дейвид ще го направи и защото е телевизия.“
Актьорът и писател се връща към тази малко вероятна роля и към редица други моменти от кариерата си в киното и телевизията в очакваните си мемоари „Fictional Selves“ („Измислени аз“). Книгата излиза по-късно този месец от издателство Crown.
В откъс от нея, публикуван ексклузивно от PEOPLE, Маклоклън разказва как през 1990 г. около пилотния епизод на „Туин Пийкс“ започва да се вдига огромен шум още месеци преди излъчването му.
„Макар да е телевизия, а не кино, най-накрая съм част от нещо, за което хората говорят“, спомня си той.
Само няколко месеца по-рано подобен успех му се струвал почти невероятен. Постепенно обаче започнал да си мисли: може би точно това е моментът, който е чакал.
Пай, понички и много кафе
Снимките на първия сезон протичат свободно и забавно. А знаменитата любов на агент Купър към кафето и сладките изобщо не е само телевизионна измислица.
Маклоклън разкрива, че паят, поничките и кафето на снимачната площадка били истински и актьорите консумирали впечатляващи количества от тях. Така немалко снимачни дни преминавали под въздействието на сериозни дози захар и кофеин.
Дейвид Линч първоначално ги запалил по капучиното, но Маклоклън постепенно преминал към обикновено черно кафе. В края на снимачните дни, признава той, понякога буквално му се виел свят.
Но зад тази почти весела атмосфера се крие далеч по-сложната задача да бъде изграден Дейл Купър.
Маклоклън отново се оказва в познатата позиция от света на Линч – неговият герой трябва да бъде своеобразният представител на зрителя в една действителност, в която почти нищо не е такова, каквото изглежда.
Според актьора „Туин Пийкс“ просто не би работил, ако публиката не е готова да последва Купър.
Светлината и мракът на агент Купър
Дейл Купър е приветлив и симпатичен, но Маклоклън вижда в него и тъмна страна. Оптимизмът на агента не произтича от наивност. Той е съзнателен избор.
След седмици, прекарани в образа, актьорът започва истински да се възхищава на героя си.
Купър се чувства добре в собствената си кожа по начин, по който самият Маклоклън признава, че невинаги е успявал.
А после се случва нещо, което едва ли някой от екипа е могъл да предвиди.
Хората, работили по „Туин Пийкс“, обичат сериала. Но се оказва, че го обича и Америка. След нея – и значителна част от света.
Маклоклън припомня, че това се случва повече от десетилетие преди телевизионните сериали да започнат масово да достигат сложността и кинематографичното качество на голямото кино.
Въпреки това „Туин Пийкс“ успява да проникне в попкултурата по начин, който дотогава е запазен най-вече за най-големите филмови хитове.
Странният град, който превзе света
В домовете на зрителите внезапно влиза свят, какъвто голяма част от Америка никога преди не е виждала по телевизията.
Мистика, мрачен и абсурден хумор, чудати персонажи, жестоко насилие, истински ужас, свръхестествени убийци, откровена сексуалност, наркотици и сънища, които сякаш имат собствен живот.
И всичко това е опаковано в привидно уютния свят на малко американско градче – с крайпътни закусвални, понички, кафе и гъсти гори.
Контрастът се оказва взривоопасен.
По думите на Маклоклън хората просто „полудяват“ по „Туин Пийкс“.
