Неконтролируемото безхаберие на езиковото опростачване е проява на безотговорност, смятат 12-класниците от Класическата гимназия Христо Димитров и Кирил Генков
К: Всеки, докоснал се до класическото образование, изгражда нов светоглед
Х: Сред любимите ми думи са „велелепие“ (красота) и „витег“ (герой)
К: Чуждиците лесно могат да се заменят с директни преводи
Дванадесетокласниците Христо Димитров и Кирил Генков от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин – Кирил Философ“ обраха аплодисментите с презентация на тема „Кирилицата и изкуственият интелект“ по време на Третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век", организиран от президента Илияна Йотова.
Учениците предложиха и създаването на национална банка с езикови данни на кирилица за обогатяване на информационните ресурси, което да предотврати неточностите на ИИ. Според тях алгоритъмът допуска грешки именно поради отговорите си, преведени дума по дума от чужди говори. Разработването на единен държавен стандарт за качество на техническите преводи е най-добрият способ за туширане на този проблем. Езикът е най-основното имане на всеки един народ и трябва да сме безкомпромисни към всяко посегателство върху родната ни реч, заключиха тогава те. „Стандарт“ ги потърси, за да разкрият какво още мислят за писмеността ни, мисленето, изкуствения интелект и красотата на речта.
- Христо, Кирил, разкажете моля повече за доклада си от Третия форум за кирилицата, кои са най-важните моменти от него, които искате хората да научат?
- К: Докладът, който представихме, се отнасяше за „Кирилицата и изкуственият интелект“ – тема, която на нас ни се стори изключително тривиална на пръв поглед. След като проведохме по-задълбочено проучване обаче, установихме, че не само има какво да се каже, но и че влиянието на ИИ ни задължава да адресираме купища проблеми, които се пренебрегват с лека ръка.
- Х: Вероятно най-важното в доклада е нарастващият проблем с употребата на англицизми, навлизането на иноезични конструкции в речта ни и бавното заменяне на българския с английския в речта на връстниците ни.
- За замърсяването на AI – какво най-много ви дразни като възпитаници на Класическата гимназия и какви са последиците от това?
- Х: В интерес на истината не бих казал, че самата употреба на маймуница или прояви на неграмотност ме притесняват толкова, колкото отношението към тези проблеми и нежеланието за решаването им.
- К: Всеки, докоснал се до класическото образование, изгражда нов светоглед. Усетът към езика, нерядко считан за педантичност, ме кара да избухвам дали от смях, или от ярост, когато срещам синтактичните и лексикалните грешки на ИИ. Разбирам, че е само алгоритъм и че контекстуалната херменевтика убягва и на повечето българи, но има нужда от доста подобрения. Смятам също, че замяната на българските словосъчетания с чужди е пагубно за нашата култура.
- Ако утре всички започнем да пишем неграмотно, след колко време изкуственият интелект ще „забрави“ правилния български?
- Х: Говорейки реалистично, едва ли ще го забрави. Самият алгоритъм има по-централни ресурси, с които си взаимодейства, но ако всички изведнъж почнем да пишем неграмотно ще замърсим ресурсите на интелекта достатъчно, че до 2-3 месеца да почне да „халюцинира“ между двата порядъка ресурси, които има и да ги смесва.
- К: Изчислявайки най-вероятната следваща дума, с която допълва изготвяния текст, той би отчел, че например „прави“ и „логика“ сформират една фраза и така безследно да изчезне израза „има смисъл“. Щом това е достатъчно неприемливо, то какво ще остане от българския синтаксис, ако елементарните граматични форми бъдат заменени с неправилна морфология?
- Каква е колаборацията на азбуката ни с AI най-общо казано? Как изкуствения интелект, на фона на останалите езици и азбуки възприема нашия?
- К: Поради недостига на българоезични източници интелектът използва предимно английски бази данни и е програмиран да създава текстове на същия език, а след това да ги превежда дума по дума на български. Това може да се промени чрез резолюцията, която предложихме на Форума – разработката на общокирилски банки с текстове от всякакъв вид.
- В какви ситуации сте го „хващали по бели гащи“, какво бърка най-много?
- К: Най-много се бие на очи, когато оставя думите наполовина преведени на български. Последния път отговорът съдържаше думата „epistemologично“.
- Х: ИИ бърка българските си ресурси с руските такива, защото са на кирилица – често срещам ы и э в отговорите му, а начинът, по който превежда английски фразелогизми, които са нелогични в нашия език, и не разбира собствените български такива, е изцяло отделна тема.
- Ако трябва да „научите“ изкуствен интелект на хубав български, откъде бихте започнали – от граматиката или от литературата?
- Х: Като един алгоритъм, който работи чрез ресурси, вероятно ще е най-добре да се научи на граматика чрез литература, която да може и следователно да му предостави набор от лексика, която да привежда в граматичните правила при създаването на ново съдържание.
- Какво се случва с мисленето, когато езикът се опростява? Как виждате връзката език-мислене?
- Х: Психологията показва, че езикът, на който човек мисли, е ключов за начина, по който той мисли и взима решения в ежедневието си и в дългосрочния план изобщо. Това засяга лексиката, но много повече засяга граматиката и структурата на изреченията, което подчертава колко по важна е структурата на езика, отколкото хората си мислят.
- Какво за вас е най-красивото в езика и писмеността ни, което остава сакрално?
- К: Свещеното у езика и писмеността е историческата приемственост, която те символизират. Невероятно е как азбуката ни успява да предаде речта с ненадмината точност и да запази всяка мисъл жива.
- За пуризма и чуждиците – кое да, кое не?
- Х: Бих нарекъл себе си един прогресивен пурист – вярвам, че думите трябва да се съхраняват и рециклират, но и в същото време това да се случва съобразно естествения ход на езика. Ако ще връщаме стари думи, то нека те да заменят някоя нова чуждица и да придобият едно ново значение. Езикът ни с времето е станал аналитичен и много думи се скъсяват, това е естествен процес и борбата с него е глупост и фанатизъм, но толерирането на неконтролируемото безхаберие на езиковото опростачване е проява на безотговорност. Трябва да се намери удачна среда между двете крайности.
- К: Чуждите думи, когато са заемки, не чуждици, обогатяват езика и ни дават възможност да мислим по-обхватно. Чуждиците, струва ми се, лесно може да се заменят с калки – директни преводи, или с аналогични словосъчетания. Чистотата на речта за мен е неотменим приоритет.
- Любими думи, български?
- К: Любими са ми думите „могъщество“, „иносказателно“ и „вдъхновявам“. При изричането им сякаш струи вложеното значение.
-Х: Голям почитател съм на архаизмите. Това вероятно се дължи на по-рядката им употреба, която вероятно засилва удовлетворението от чуването им. Сред любимите ми са думите „велелепие“, означаваща красота, и „витег“, което означава герой, големец, юнак.
- След 12 клас – накъде?
- Х: За начало бакалавър във философски факултет в СУ, но оставам отворен за всичко в живота, не се ограничавам. Посоката, към която все вървя, е тъждествена с испанското национално мото – „Plus ultra“ – „нататък отвъд“.
- К: Не съм взел окончателно решение още, но най-вероятно ще бъде право.
- Какво е най-ценното, което „взехте“ от НГДЕК и за кои преподаватели ще си спомняте с любов?
- Х: Това е много сложен въпрос. На НГДЕК дължа наистина немалко за това, което съм сега – неща, които никъде другаде никога не бих придобил. Думите не стигат да се обясни това, но може би най-основното е общността. Всеобщото по-високо качество на духовност и ерудиция у учениците там, засилената общителност и дори приятелство от страна на преподавателите ни, които са наистина професионалисти в работата си, са част от факторите. Не преувеличавам, когато кажа, че по-голямата част от учителите ни непременно ще останат в спомените ми с любов, тъй като съм получавал толкова много подкрепа и вдъхновение от всеки от тях.
- К: Високото интелектуално ниво, което лъха само при прекрачването на прага на гимназията, и ненадминатият професионализъм на учителите са заразителни. Ако трябва да ги споменавам поименно, няма да стигне мястото, но несъмнено влиянието на преподавателите по древни езици е неизличимо от съзнанието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
