Буквите ни имат имена, свързани в духовен код
Азбуката ни е единствената в света, която има два паметника, улица, празничен ден и химн
1. България е единствената страна в света, която чества своята азбука – със специален ден и химн. Това не е случайно. Дали сме на света писменост, която днес ползват близо 300 милиона души – както от славянски, така и от други народности.
2. От България Кирилицата прониква в Сърбия, Русия, Хърватия, Босна и Дубровнишката република. Княжествата Влашко и Молдова, чиито земи влизат в пределите на Първата българска държава, използват Кирилицата до втората половина на XIX век. В Руската империя и СССР Кирилицата се разпространява и сред множество неславянски народности в Източна Европа и Азия. През 1946 г. дори Монголия приема кирилицата за своя официална писменост.
3. В днешно време Кирилицата е официална писменост в България, Беларус, Босна и Херцeговина (има варианти на кирилица за босненски и сръбски език), Казахстан, Киргизия, Северна Македония, Монголия, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Черна гора, както и в Република Абхазия, Приднестровска молдовска република, Република Южна Осетия. Тоест, днес на Кирилица пише 3 % от населението на света.
4. 24 май е любимият празник на българите. Свързан е с историческото дело на светите братя-просветители Константин Кирил Философ (826/827 – 14 февруари 869) и Методий (ок.815 – 6 април 885). И, разбира се, със създаването на двете първи славянски писмености – глаголицата, която Константин Кирил Философ, с участието на Методий, създава след 855 г., и българската Кирилица, за която историците и езиковедите вече са категорични, че се ражда в Преславската книжовна школа, наричана още Великата българска школа – първият университет, научна академия и книжовно средище в славянския свят.
5. Първоначално Кирилицата е представлявала опростен вариант на буквите от глаголицата. Опростяването е дело на Св. Климент Охридски, в чието житие се твърди, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. По тази причина азбуката ни е кръстена на Св. Константин-Кирил Философ. Единствените две букви, които са останали непроменени в хода на опростяването на глаголицата са „Ф“ (Ферт) и „Ш“ (Ша).
6. Всяка буква в Кирилицата има свое име: А – „аз“ (аз, човек), Б – „буки“ (букви), В – „веди“ (знам), Г – „глаголи“ (думи, говоря), Д – „добро“ (добро, доброта), Е – „есть“ (е, съществува), Ж – „живете“ (живот) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда й.
7. Имената на буквите са код. Най-известното тълкуване на първите букви звучи като послание:
„Аз буки веди“ - „Аз буквите знам“
„Глаголи добро есть“ - „Добро е да говориш“
„Живете дзело земля…“ - „Живейте усърдно на земята…“
Много учени смятат, че това не е случайно. Св. Константин-Кирил Философ и Св. Методий вероятно умишлено са дали на буквите смислови имена, за да превърнат азбуката в духовен код.
8. До повсеместното въвеждане на арабските цифри кирилските букви са се ползвали и за означаването на числата.
9. Най-ранният надпис по нашите земи, изписан на Кирилица, датира от 931 г. и e открит в пещерен манастир близо до с. Крепча, Търговишко.
10. Първата печатна книга на Кирилица е „Октоих“ („Осмогласник“). Издадена е в Краков, Полша, през 1491 г. От немския печатар Швайполт Фиол.
11. Националната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" (НБКМ) съхранява най-стария кирилски ръкопис, написан в България - Енинския апостол от края на X – началото на XI в. сл. Хр. През 1960 г. по време на реставрация на храма "Света Параскева" в с. Енина, близо до Казанлък, работници откриват топка от кал и пясък. Когато я взимат в ръцете си, забелязват, че между песъчинките прозира някаква стара хартия. Занасят я на местна учителка. Тя от своя страна веднага занася „топката“ в Института за български език при БАН в София, където след няколкогодишни усилия на реставраторите ръкописът е възстановен и предаден в хранилищата на Националната библиотека.
12. Стандартното изречение-панграма, използващо всички букви от азбуката за демонстрация на даден шрифт е: „За миг бях в чужд, скърцащ плюшен фотьойл“. (33 букви). Други подобни панграми на български са изреченията: „Хълцащ змей плю шофьор, стигнал чуждия бивак“. (37 букви), „Ах, чудна българска земьо, полюшвай цъфтящи жита!“ (40 букви), „Щурчо Цоньо хапваше ловджийско кюфте с бяла гъмза.“ (42 букви). Съществуват и няколко панграми, използващи всички 30 букви нашата Кирилица само по веднъж, като най-известна е: „Хм, Гиньо с чужд плюш в цъфтящ безкрай“.
13. През трийсетте години на ХХ век в СССР почти се е реализирала идеята за преминаване от Кирилица към латиница с цел улесняване общуването между Съветския съюз и западноевропейските народи и ускоряването на бъдещата световна революция. Всичко било готово на книга, но азбуката в крайна сметка се спасила по финансови съображения – поради липсата на средства за едновременната подмяна на цялата печатна техника, както и за преквалификацията на печатарските кадри.
14. Цар Борис III има огромна заслуга за спасяването на Кирилицата. Нацистка Германия настоявала България като неин съюзник за премине към латиницата. През юни 1941 г. Цар Борис III се срещнал в Залцбург с Гьоринг, Рибентроп и Химлер. По свидетелство на Богдан Филов, “Химлер сметнал, че ние трябва да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние. Царят обаче му обяснил, че всъщност сърбите и русите са заели азбуката от нас и че нейните български особености, особено буквата „Ъ“, са закрепили нашето народностно съзнание.“
15. Кирилицата има своя улица в София. Намира се в квартал „Разсадника“ и е дълга едва 160 м. В непосредствена близост до нея е 57-мо СУ. Негов патрон е Св. Наум Охридски, чието дело пък е пряко свързано с утвърждаването на Кирилицата в България.
16. Кирилицата е единствената азбука в света, която има и 2 паметника – в монголската столица Улан Батор и в близост до изследователската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Антарктида. У нас азбуката ни е увековечена в Двора на Кирилицата в Плиска.
17. След приемането на България в Европейския съюз Кирилицата заедно с латиницата и гръцката азбука става една от трите официални азбуки в съюза. През 2013 г. на банкнотата от 5 евро за първи път евровалутата се изписва и на Кирилица.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
