Захласнат от поезията ученик дава на Маестрото стихотворението на Стоян Михайловски
Когато на 9 май 1901 г. големият български композитор Панайот Пипков, по онова време начинаещ учител в Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й”, влиза в стаята на трети клас, изобщо не си дава сметка, че променя българската история. Даскалът е тежко угрижен. Има задача – да напише нова песен за учениците, която два дни по-късно те да изпеят на празника на Светите братя Кирил и Методий. Но подходящ текст няма. И музиката просто си стои далече от него.
Следващия час, казва си Пипков, и махвайки с ръка, решава, че в този просто ще попее с децата вече познати песни... Но едно от тях мълчи. Забило е поглед в някаква книга на чина и не обръща никакво внимание нито на учителя си, нито на съучениците си.
Тичай за тебешир…
Ядосан по-скоро на себе си, отколкото на момчето, Пипков гневно грабнал четивото, а класът замръзнал в очакване на суровото наказание за нехранимайкото. Но зачитайки се в текста - стихотворението на Стоян Михайловски, в главата на Пипков зазвучала музика.
Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици – разбраха какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир, разказва самият Панайот Пипков в списание "Родна реч" през през 1942 г. Днес училището носи неговото име.
Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце. Имах на разположение още тридесет минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитам дружно, продължава Маестрото, споделяйки как най-българската песен се ражда на един дъх.
Смаяното училище
Тя на секундата пленява цялото училище. След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, но учениците – мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор – станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден, разказва още Пипков.
Всъщност, легендарното стихотворение на Стоян Михайловски се появява на бял свят още през 1892 г.. По онова време големият български писател и общественик е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Същата година възторжените строфи "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" са публикувани в списание "Мисъл" в дунавския град. Като български училищен химн обаче, текстът придобива известност 9 години по-късно, благодарение на магнетичната мелодия на Пипков към него.
Първото изпълнение
За първи път песента е официално изпълнена на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. Година по-късно за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.
Оригиналният текст на произведението е преживял какво ли не. След 1944 г., както всичко друго, празникът е мощно идеологизиран. Комунистическата власт безродствено се отказва от българския произход на азбуката ни и в унисон с повелите на Кремъл слага акцент върху общославянския произход на писмеността ни. Нещо повече - впуска се в търсенето на "руска следа" в българската азбука. И удобно я "открива" в мисията на светите братя в Херсон.
Бруталната цензура
През 60-те години пък в името на временно затоплилите се отношения с Югославия, в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за "македонската народност" на Кирил и Методий.
Слава, Богу, дотам все пак не се стига, но "Върви, народе възродени" търпи брутална цензура. Бог, разбира се, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е подменено с "напред и все напред върви". В четвъртия куплет в името на борбата с "великобългарския шовинизъм", думите "духовно покори страните, които завладя със меч" са заменени с "ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч".
А всичко след шестия куплет е просто отрязано, защото там се говори за вяра и за апостоли. И най-вече - за българската писменост, дадена на Славянството и обходила "целий мир".
Първият празник в Шумен
Всъщност, денят на светите братя Кирил и Методий, а чрез тях и на българската азбука се чества още от 1803 г. Доказателствата за това се откриват в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път празник на Кирил и Методий организира на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив Найден Геров. Денят не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.
Година по-късно този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът се чества и от държавата, и от църквата на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
"ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"
Български всеучилищен химн - оригинален текст на Стоян Михайловски
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
