„По-стар човек, който все още е малко идеалист“ – така Васко Кеца описва себе си. И веднага добавя, че за неговата професия това не е недостатък, а необходимост.
„Нашата професия изисква малко виталност. Трябва да си един метър над земята, защото, ако се приземиш, няма да видиш страхотни красоти. И това прозаично усещане ще се предаде на първи ред, на петнайсети, на петдесети“, казва певецътпред "Супер магазин".
Той си спомня годините, когато професията се е упражнявала по съвсем различен начин.
„Всеки месец съм имал по двайсет и няколко дена участия. Изнасяли сме по два, понякога по три концерта на ден. Като кинопрожекция. Единствено към осем часа ни даваха да отидем до тоалетната, за да не се напикаем за концерта в осем и половина“, разказва с чувство за хумор Кеца.
„Така че ние сме стара чанта мачкана. Но е важно да запазиш своята наивност.“
Според него именно тази способност да останеш малко наивен е ключът към сцената.
„Колкото си по-приземен, ти започваш да приземяваш и хората около теб. Те нямат нужда от това. Имат нужда в рамките на тези три минути, колкото приблизително е една песен, да се променят, да видят друга страна на живота. Да поплачат, да се усмихнат, да бъдат по-наивни, да бъдат влюбени… И ако ти не успееш да го направиш, не си за тази професия.“
„Непрекъснато живея от празник в празник“
На 76 години Васко Кеца не възприема рождения си ден като нещо, което трябва да бъде отбелязано с един-единствен празник.
„76 години не са никак малко, но за мен всеки ден е вечен празник“, казва той.
Само дни по-рано той е пял пред повече от 40 000 души на празника на Несебър. Преди това е имал участие във Варна пред публика от 2000-3000 души.
„Аз непрекъснато живея от празник в празник.“
Зад блясъка на сцената обаче певецът вижда и нещо, което публиката често не забелязва.
„Понякога хората отстрани могат да си кажат: „О, колко му е готино на този!“. Но нашата професия създава илюзорността за лесно достъпно веселие и това е една от причините някои млади хора да искат задължително да стават певци или актьори. Те виждат само розовата страна на медала.“
А зад всяка песен стоят усилия.
„Не си представят, че за тези 3-3,20 минути, колкото средно трае една песен, ти трябва да кажеш всичко, трябва да разплачеш, да обичаш, да летиш… Това изобщо не е лесно.“
Детството в „дворец“ на „Раковски“
Когато се връща към детството си, Кеца се описва като „скромен и наивен“.
Той израства на последния етаж на сграда на столичния булевард „Раковски“ и площад „Славейков“, където родителите му работели.
„Имаше много красив бледорозов мрамор. Цялото стълбище от улицата до кабинета на министъра беше с невероятни перила – както в скъпите дворци в Ленинград. Това беше така нареченото Министерство на строежите. Моите родители работеха там и живеехме на последния етаж.“
Години по-късно му се случва нещо, което самият той определя като невероятно.
Преди около половин-една година го канят да даде интервю именно в тази сграда. И тогава разбира, че се е върнал в дома от детството си.
„И се оказа, че попаднах в моя дом! Онемях! После се смях и си викам: „Господи! Прибрах се в собствената си къща, но вече на 70 години!“
Споменът явно е останал трайно в него. Когато ремонтира собствения си дом, Кеца открива, че несъзнателно повтаря детайли от мястото, в което е израснал.
„Понякога, когато идват майстори, защото аз съм във вечно строителство, ахват и казват: „Боже, ама то тука е като в дворец!“. Ами българите свикнаха да живеят между прави стени и всичко да е семпло. Не и аз.“
Бащата, когото среща чак на 30
Кеца говори откровено и за баща си, който практически отсъства от детството му.
Майка му напуска баща му, когато той е на около 1-2 години. Певецът израства с майка си, баба си, дядо си и леля си. „Грехота е да го кажа, но в момента, в който почина този човек, аз вече бях възрастен, нищо не усетих. Нищо! Беше като непознат човек за мен.“
За него родството по кръв не е най-важното. „Не е важно кой те е създал, а кой е живял с теб. Той може да ти даде много повече енергия и възпитание. Човек не е толкова трудно да бъде създаден.“
С баща си все пак се срещат – но чак когато Кеца вече е на 30 и няколко години.
Баща му идва една вечер в цирка, където певецът има участие. Той е вече с втората си жена и деца.
„Бях много изненадан, даже не знаех как да реагирам. Ти виждаш един чужд човек, с когото никога не си живял…“
40 000 души и една нова песен
Въпреки че признава, че никога не е имал особено високо самочувствие, Кеца вече е свикнал да стои пред огромни публики.
„Сега, на празника на Несебър, пях на над 40 000 души. Беше доста стряскащо.“
Той си спомня и за концертите с Алла Пугачова в Русия, когато двамата са пели 13 поредни вечери в „Комплекс Мира“, който побира 38 000 души.
„Аз съм свикнал да пея пред много хора, но за да може да ги владееш, трябва бая да внимаваш.“
В Несебър той изпява и новата си песен – „Казах ли ти колко си красива“.
Музиката и аранжиментът са на Борис Павлов – колега, приятел и съпруг на Есил Дюран, а текстът е написан от самия Кеца.
„Гарантирам ви, че тази песен ще бъде хит! И дори и радиата да не я завъртят, тя вече е готова!“
„Васко гуменката“, а не Васко Кеца
Дълго време публиката го нарича с прочутия му прякор „Васко Кеца“. Самият той обаче разказва, че зад него стои една доста по-буквална история.
„Не знам, по-подходящо щеше да е да ме наричат Васко гуменката.“
Той носел красиви бели китайски гуменки, а тогавашните телевизионни правила били доста по-строги.
„Снимаха ни в американски план, от коляното нагоре, само и само да не снимат тези кецове, като че ли кой знае какво си направил.“
По онова време имало и други ограничения – Лили Иванова не трябвало да бъде с къса коса, Кеца не трябвало да носи кецове или обица.
„На белгийската „Евровизия“ си купих малка диамантена обичка и стана големият проблем. Всичките редактори и оператори ми задаваха въпроса: „Махна ли я, махна ли ги?“ – съответно за обицата и за кецовете.“
Днес певецът не използва стилисти.
„Аз пък никога не съм имал стилисти. Малко съм мързелив. Много бързо се оправям с дрехи. Хващам набързо нещо около мен и съм готов. Имам горе-долу вкус и го докарвам на образ. Дори и модерен.“
Според него публиката може да прости дори липсата на перфектен външен вид, ако артистът успее да спечели доверието ѝ.
Сърцето, сцената и моментите, в които няма право да се откаже
Васко Кеца признава, че не може да се похвали с безупречно здраве.
„Не мога да кажа, че нямам болести, сърцето ми е извън ритъм от много години.“
Той си спомня за участие с Алла Пугачова в „Комплекс Мира“, когато трябвало да стигне до сцената на четвъртия етаж.
Разстоянието, стълбите и огромният подиум се оказали сериозно изпитание.
„Докато стигна до сцената щях да припадна. Дори не знам как успях да си изпея първата песен, преди да мога да започна нормално да дишам.“
Певецът казва, че от години живее с аритмия, но никога не е имал болно сърце.
Първоначално е приемал лекарства, но по-късно му казали да ги спре и че организмът му сам ще се справи.
„Така че съвсем не съм толкова здрав, но човек като излезе на сцената, веднага забравя какво му е, що му е.“
Защото според него има едно правило, което не може да бъде нарушено:
„Хората са дошли за теб и ти нямаш право да мрънкаш и да бъдеш недоволен, независимо от това какво ти се случва в момента.“
