След като Доналд Тръмп преименува Мексиканския залив на „Американски залив“, върна името Маккинли на най-високия връх в САЩ, известен доскоро като Денали, и даде ново име на езерото Онтарио – „Езерото Америка“, въпросът вече не е дали географските наименования ще продължат да бъдат част от политическия дневен ред на американския президент.
Въпросът е кой ще бъде следващият обект, попаднал под ударите на неговата карта, пише БТА.
Самият Тръмп може би вече е дал отговор. При подписването на указа за преименуването на езерото Онтарио той заяви, че след залив и езеро „всичко, от което се нуждаем, е океан“, като дори допусна възможността да бъдат преименувани Атлантическият и/или Тихият океан.
Ако се съди единствено по последните му изказвания, именно един от двата океана изглежда като най-логичния следващ кандидат. Засега обаче няма указ, официално предложение или друга информация, която да показва кой от тях е бил набелязан.
Атлантическият или Тихият?
Атлантическият океан изглежда като малко по-логичния вариант, ако Тръмп действително реши да превърне думите си в действие, отбелязва CNN.
Причината не е конкретно изказване на президента, а символиката. Атлантическият океан свързва САЩ с Европа и евентуалното му преименуване би било далеч по-сериозен политически жест от промяната на името на езеро.
Това неизбежно би повдигнало въпроса докъде може да стигне Вашингтон в опитите си да налага американската терминология извън собствените си граници.
Тръмп обаче засега не е дал никакъв знак, че предпочита Атлантическия пред Тихия океан. Всяко категорично твърдение в тази посока би било чиста спекулация.
Тихият океан също остава възможност. Той има огромно значение за американската геополитика, икономика и военна стратегия. Именно в Индо-тихоокеанския регион се концентрира голяма част от съперничеството между САЩ и Китай.
Ако администрацията на Тръмп реши да превърне преименуването на географски обекти в инструмент за демонстрация на американска мощ, Тихият океан би бил далеч по-впечатляващ символичен трофей.
Тук обаче има една разлика – за разлика от Мексиканския залив или езерото Онтарио, липсва конкретен спор с друга държава, който да даде непосредствен политически повод за подобен ход.
Защо Тръмп изобщо променя имената?
Политиката на Тръмп по отношение на географските наименования първоначално беше представяна като част от по-широка програма за „възстановяване на имена, които почитат американското величие“.
С указ от януари 2025 г. президентът възложи на Министерството на вътрешните работи да промени федералното наименование на Мексиканския залив и да върне името Маккинли на най-високия връх в страната.
Според анализ на Изследователската служба към Конгреса на САЩ традиционно преименуването на географски обекти се извършва от Съвета по географските имена, който разглежда предложенията по установена процедура.
Именно това превръща действията на Тръмп в толкова интересен политически казус.
Географските имена никога не са били напълно неутрални. Те са свързани с историята, властта и идеологията, посочва анализ на Northwestern University Law Review.
Според изданието традиционната роля на Съвета по географските имена е била да ограничава политическата намеса чрез експертен процес. При новия подход на администрацията обаче президентът получава по-голямо влияние върху системата, а имената на географски обекти се превръщат в средство за изпращане на политически послания.
Може ли Тръмп да преименува океан за целия свят?
Тук се появява една съществена граница.
САЩ могат да определят как федералното правителство използва дадено географско наименование, но не могат едностранно да задължат останалите държави да го приемат.
Това стана особено ясно при „Американския залив“. Мексико продължи да използва названието „Мексикански залив“, въпреки решението на Вашингтон.
Същото се вижда и при „Езерото Америка“. Американското правителство може да използва новото име във федералните си документи и карти, а Google Maps да го показва на потребителите в САЩ. В Канада обаче езерото продължава да бъде Онтарио, а за потребителите извън двете страни се показват и двете наименования.
Канадският премиер Марк Карни и други представители на страната отказаха да приемат промяната, като подчертаха, че тя не променя официалното канадско наименование и няма международна юридическа сила.
Ако океанът получи ново име
Ако Тръмп действително реши да преименува Атлантическия или Тихия океан, ефектът вероятно ще бъде преди всичко политически и символичен, а не международноправен.
Американското правителство би могло да започне да използва новото название във федерални документи, карти и официални комуникации. Това обаче няма да задължи Европа, Азия, Канада, Мексико или която и да е друга държава да го последва.
При океан ситуацията би била още по-сложна. Той граничи с множество държави и е част от международни морски маршрути, така че една едностранна промяна на името би имала далеч по-ограничен практически ефект.
Затова засега остава най-интересният въпрос: дали Тръмп действително ще посегне към океана, или се е пошегувал.
