Малко хора биха свързали Калифорния с царска Русия. Още по-малко биха предположили, че на два часа път северно от Сан Франциско, сред лозята на Сонома, гигантските секвои и стръмните скали над Тихия океан, се намира място, което някога е било част от Руската империя.
Това е Форт Рос – Крѣпость Россъ. В продължение на близо 30 години руснаците имат постоянна колония тук, а историята ѝ се оказва далеч по-важна за оформянето на САЩ, отколкото мнозина подозират.
Пътят до крепостта минава през един от най-красивите райони на Калифорния. След мъглите около моста „Голдън Гейт“ пейзажът постепенно се променя – появяват се нагрети от слънцето лозя, отвесни скали над океана и огромни секвои.
И тогава, сякаш попаднала там от друг свят, се появява малка православна църква с два купола и кръстове над сините води на Тихия океан, разказва в репортаж BBC.
На около 46 метра над морето се издига дървена крепост.
„Добре дошли във Форт Рос – южния край на Руската империя“, казва археологът Крис Кимзи от парковата служба на Калифорния.
Забравената империя на Калифорния
Милиони туристи всяка година пътуват по прочутата Pacific Coast Highway, но малцина знаят, че на усамотен нос на около 145 километра северно от Сан Франциско се намира останка от времето, когато царска Русия присъства в Калифорния.
„Дори повечето калифорнийци не знаят, че Русия някога е имала колония в Калифорния“, обяснява антропологът от Калифорнийския университет в Бъркли Кент Лайтфут.
По думите му американците знаят за испанското и мексиканското минало на щата, но руското присъствие почти е изчезнало от масовата историческа памет.
„Това е нещо като забравената империя“, казва той.
Мнозина знаят, че Аляска е била руска територия в продължение на близо 70 години. Значително по-малко известен е фактът, че т.нар. Руска Америка достига и до Калифорния.
Форт Рос съществува като руска колония от 1812 до 1841 г. Руснаците се установяват в Калифорния десетилетия преди американците от новосъздадените Съединени щати да започнат масово да се заселват там.
Как Русия стига до Америка
Докато европейските сили през XVI и XVII век се разширяват на запад, Русия върви в обратната посока – на изток.
До 40-те години на XVII век руски търговци на кожи и въоръжени отряди прекосяват Сибир и достигат Тихия океан.
Следват постоянни руски селища по островите и крайбрежието на Аляска.
През 1799 г. цар Павел I дава официални права на Руско-американската компания. Създадена по подобие на Британската източноиндийска компания, тя не само контролира търговията с кожи, но на практика управлява Аляска като корпоративна колония.
Бизнесът с кожите на морски видри носи огромни печалби.
Но има един сериозен проблем – хората гладуват.
Суровият климат на Аляска не позволява производството на достатъчно храна и руснаците започват да гледат на юг – към по-топлата Калифорния.
Руски кораб влиза в Сан Франциско
През април 1806 г. директорът на Руско-американската компания Николай Резанов влиза с кораба „Юнона“ в залива на Сан Франциско.
Колонията му е заплашена от глад, а екипажът е покосен от скорбут.
Когато корабът приближава най-северното испанско селище в Калифорния, испански войник поисква непознатият плавателен съд да се представи.
От кораба идва краткият отговор: „Русия.“
Испанците всъщност отдавна очакват подобен момент.
Испания претендира за Калифорния още от XVI век, но започва реално да я заселва едва през 1769 г. Една от причините е именно страхът от руското настъпление на юг от Аляска.
Испанците изграждат верига от военни постове по крайбрежието – от Сан Диего до Сан Франциско.
Според Кент Лайтфут руското присъствие на север е сред факторите, които ускоряват испанското заселване на Горна Калифорния.
Любов, глад и една идея за руска Калифорния
По време на шестседмичния си престой в Сан Франциско 42-годишният Резанов успява да осигури достатъчно храна, за да спаси гладуващите руски колонисти в Аляска.
Историята обаче придобива и неочакван романтичен обрат.
Резанов се сгодява за 15-годишната дъщеря на испанския комендант на Сан Франциско.
Когато отплава обратно през „Голдън Гейт“, той вече е забелязал нещо изключително важно – северното крайбрежие на Калифорния е почти незащитено, а климатът е далеч по-благоприятен от този в Сибир и Аляска.
Така се ражда идеята Руска Америка да бъде разширена на юг.
През 1812 г., след години на тайно проучване на крайбрежието, 25 руснаци и 80 ловци от коренното население на Аляска се заселват върху плато над Тихия океан в днешния окръг Сонома.
Те построяват селище в сибирски стил от калифорнийски секвои, а над него се развява знамето с двуглавия царски орел.
Крепост на края на света
Днес останките от руската колония изглеждат почти сюрреалистично. Форт Рос се намира на около 19 километра от най-близкия град и дори от мобилен сигнал. Дървените постройки гледат към огромна морска панорама, а тишината се нарушава основно от океанските вълни и камбаната на църквата „Свети Николай“.
Земетресението, което опустошава Сан Франциско през 1906 г., унищожава голяма част от оригиналните постройки. По-късно крепостта е частично възстановена.
В центъра ѝ живеят високопоставените руски военни, офицери и представители на компанията, защитени от близо четириметрова дървена палисада.
Интересното е, че въпреки опасенията от война между Русия и Испания двете империи така и не влизат във военен сблъсък тук.
Напротив – търгуват помежду си, защото се нуждаят една от друга.
Една изненадващо космополитна колония
Форт Рос постепенно се превръща в оживено селище с бани, пекарни, православен храм и около 60 сгради.
През 30-те години на XIX век населението на колонията достига близо 400 души. Там живеят руснаци, алеути, представители на местните индиански народи, хора със смесен произход и европейци.
Руснаците създават и важен производствен център.
Именно тук са построени първите морски кораби в Калифорния. Произвеждат се тухли, стъкло и вятърни мелници, обработват се желязо и месинг. Форт Рос се превръща в един от ранните индустриални центрове на региона.
Русия поглежда към цялото западно крайбрежие
С разрастването на Форт Рос се появяват и далеч по-амбициозни идеи.
В Руско-американската компания се обсъжда предложението на Резанов Русия да анексира западното крайбрежие на Северна Америка.
През 1821 г. цар Александър I издава указ, с който предявява руски претенции върху територии от днешен Орегон чак до Аляска.
Американците реагират остро.
Джон Куинси Адамс, който скоро след това става шестият президент на САЩ, се противопоставя на руските претенции. Спорът се вписва в оформянето на един от фундаменталните принципи на американската външна политика – доктрината „Монро“, насочена срещу нова европейска колониална намеса в Западното полукълбо.
Руснаците оставят и вино
Следата им не е само политическа.
През 1817 г. руснаците засаждат първото грозде в района на днешния окръг Сонома – място, което впоследствие се превръща в едно от най-прочутите винопроизводителни средища в САЩ.
Те отглеждат сорта Mission и произвеждат малки количества червено вино.
Защо Русия си тръгва
Въпреки амбициите Форт Рос не успява да изпълни двете си основни задачи – да носи достатъчна печалба и да осигурява храна за руските селища в Аляска.
Интензивният лов почти унищожава местната популация на морски видри, а мъглите и гризачите пречат на земеделието.
Когато британската Hudson's Bay Company се съгласява да снабдява Руска Аляска с продоволствия през 1839 г., необходимостта от калифорнийската колония практически изчезва.
Две години по-късно швейцарският емигрант Джон Сътър купува сградите и имуществото на Форт Рос за 30 000 долара.
И тук историята прави още един забележителен завой.
Части от крепостта са използвани за новото селище на Сътър в Сакраменто. А седем години след напускането на руснаците именно в негов имот е направено откритието, което предизвиква прочутата Калифорнийска златна треска.
Русия си отива, имената остават
Следите от царска Калифорния могат да бъдат открити и днес.
Прочутият квартал Russian Hill в Сан Франциско получава името си от гробове на моряци от Руско-американската компания. В Бодега Бей има исторически знак на мястото, откъдето руските кораби са отплавали към столицата на Руска Америка – Ново-Архангелск, днешна Ситка.
А Russian River Valley днес привлича повече от милион посетители годишно със своите пейзажи, възможности за туризъм и прочути вина.
Форт Рос остава там – самотна дървена крепост над Тихия океан и свидетелство за една почти забравена версия на американската история.
