Медицината прави чудеса, но таванът на човешкото дълголетие остава непокътнат от хилядолетия насам. Защо природата има брутален план да ни изхвърли от пистата, за да даде път на следващите поколения?
Въпреки главозамайващия напредък на технологиите, биотехнологиите и антибиотиците, човечеството се е блъснало в невидима, но абсолютно бетонирана биологична стена. Възрастовата граница за хората остава твърдо закотвена на ниво от 122–125 години и отвъд нея през последните хиляда години никой не е успял да напредне.
Това сензационно, но дълбоко аргументирано изявление направи академикът от Руската академия на науките (РАН) Сергей Лукянов, ректор на Руския национален изследователски медицински университет „Н.И. Пирогов“, цитиран от световните агенции.
„Ние все още почиваме на границите: над 122–125 години никой не успя да напредне нито преди хиляди години, нито днес. Възрастта е еднаква“, категоричен е акад. Лукянов.
Според руския учен в основата на стареенето на живите организми лежи строго разчетена еволюционна програма, чийто период се различава при отделните биологични видове.
Нейната цел обаче е брутална и прагматична от гледна точка на природата - да разчисти възрастните индивиди, за да не отнемат те жизненоважни ресурси от следващите поколения.
Изявлението на Лукянов разпали една от най-големите научни войни на планетата. Програма за изтребление ли е стареенето или просто лош софтуер на тялото, който можем да хакнем?
Американският фронт
Думите на руския академик намират силно потвърждение в проучвания на водещи американски и европейски учени, които от години изследват демографската статистика и стигат до същото заключение – таванът е реален.
Това мнение се защитава от проф. Ян Виг от известния Колеж по медицина „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк. В свое фундаментално изследване, публикувано в списание Nature, неговият екип доказа, че максималната възраст на човечеството е достигнала своето плато още през 90-те години на миналия век и оттогава не е мръднала напред нито с ден.
Според проф. Виг вероятността някой на Земята да премине границата от 125 години е по-малка от 1 на 10 000.
На същото мнение са и изследователи от Тилбургския университет в Нидерландия. След като анализираха точните дати на смъртта на над 75 000 дълголетници, те фиксираха непреодолима граница - 115,7 години за жените и 114,1 години за мъжете като естествен лимит на системно износване, дори при перфектно здраве.
Бунтовниците от Харвард
На противоположния полюс са технологичните оптимисти, които отказват да се примирят с еволюционната програма за подмяна на поколенията.
Най-известният гуру на дълголетието в САЩ е д-р Дейвид Синклер от Харвардския медицински факултет. Той твърди, че стареенето не е неизбежна съдба, а просто лечима информационна болест.
В своите лаборатории Синклер вече успешно успя да нулира възрастта на клетки при опитни мишки и да върне зрението им, доказвайки, че биологичният часовник може да бъде превъртян назад. Според него първият човек, който ще доживее до 150 години, вече е роден.
Подобна теза защитава и световноизвестният биогеронтолог проф. Жоао Педро де Магалхаеш от Университета в Бирмингам. Той смята, че ако науката се научи да препрограмира човешките клетки така, че да избягват рака и сърдечно-съдовите заболявания, хората теоретично биха могли да живеят стотици години.
Код „Жан Калман“
Докато учените спорят в лабораториите, сухите факти и историята безмилостно подкрепят тезата на акад. Лукянов за бетонираната еволюционна граница.
Абсолютният и официално признат световен рекорд за дълголетие в човешката история продължава да се държи от французойката Жан Калман, която почина през далечната 1997 г. на изумителните 122 години и 164 дни.
Повече от три десетилетия след нейната смърт - период, в който медицината претърпя невиждана дигитална и технологична революция, нито един човек на планетата не е успял да подобри или дори да изравни нейния рекорд.
Това показва, че колкото и да лекуваме тумори, инфекции и сърдечни аномалии, вътрешният таймер на човешкото тяло неумолимо изтича около 125-ата година. И докато науката не намери начин напълно да пренапише генетичния код на еволюцията, биологичната програма ще продължи да ни изключва по график.
