Почти половината българи живеят с хронично заболяване или продължителен здравословен проблем. Две трети от мъжете и близо половината от жените са с наднормено тегло или затлъстяване. Всеки трети пуши, а всеки четвърти е изложен ежедневно на тютюнев дим в затворени помещения. Зад тези тревожни числа се очертава картина на нация, която все по-често се сблъсква с болести, свързани както с начина на живот, така и с недостатъчната профилактика.
Това показват предварителните резултати от Европейското здравно интервю за 2025 г., проведено от Националния статистически институт. Сравнението с предходното изследване от 2019 г. разкрива неприятна тенденция: хроничните заболявания и затлъстяването се увеличават, макар че има и някои положителни сигнали при профилактичните прегледи и тютюнопушенето.
Тревожното е, че зад статистиката не стоят само възрастните хора. Рисковите навици започват още в младостта, а натрупването им през годините създава предпоставки за все по-голяма тежест върху здравната система.
Хипертонията е най-масовото заболяване
45,8% от българите над 15-годишна възраст съобщават, че имат хронично заболяване или продължителен здравословен проблем. През 2019 г. този дял е бил 40,2%. Увеличението е с 5,6 процентни пункта само за шест години.
Безспорен лидер сред посочените заболявания е високото кръвно налягане. Хипертония имат 30,7% от анкетираните. Това означава, че приблизително трима от всеки десет души над 15 години са засегнати от един от основните рискови фактори за инфаркт и инсулт.
На второ място са хроничните проблеми с гърба, за които съобщават 9,7% от участниците. Диабетът засяга 8,4%, а артрозата - 5,1%. При жените тези здравословни проблеми се срещат по-често, отколкото при мъжете.
Особено показателно е, че близо една трета от населението декларира хипертония. Това заболяване често протича без ясно изразени симптоми и може да остане неоткрито с години. Именно затова редовното измерване на кръвното налягане има толкова голямо значение.
Въпреки увеличаването на хроничните заболявания 68,4% от българите определят здравето си като добро или много добро. При мъжете положителната самооценка достига 72,1%, докато при жените е 65,3%. Задоволително здраве посочват 23,7%, а 7,9% го определят като лошо или много лошо.
Това разминаване между субективното усещане за здраве и разпространението на хроничните заболявания е съществено. Човек може да се чувства добре, въпреки че вече има диагностицирано заболяване, което контролира с лекарства.
Все повече българи напълняват. Затлъстяването настъпва след 45-ата година
Още по-тревожна е картината при телесното тегло. През 2025 г. 66,1% от мъжете и 45,3% от жените над 18 години са с наднормено тегло или затлъстяване. Така проблемът засяга повече от половината пълнолетно население.
Особено бързо се увеличава делът на хората със затлъстяване. При мъжете той вече достига 19,6% срещу 15,6% през 2019 г. При жените нараства от 12% на 14,4%.
Най-засегната е възрастовата група между 45 и 64 години, в която делът на хората със затлъстяване достига 20,9%. Следват българите над 65 години с 19,2%.
Това не е просто въпрос на външен вид. Затлъстяването е свързано с повишен риск от диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане и някои видове рак. Натрупването на излишни килограми през годините увеличава вероятността от няколко заболявания едновременно.
Международните оценки също поставят под светлината на прожекторите хранителните навици и липсата на движение у нас. Според здравния профил на България за 2025 г., изготвен от ОИСР и Европейската обсерватория за здравни системи и политики, едва 34% от възрастните консумират плодове ежедневно, а 43% - зеленчуци. Само 11% съобщават, че извършват някаква физическа активност поне три пъти седмично - най-ниският дял в ЕС според използваните в доклада данни.
Тези показатели обясняват защо борбата с наднорменото тегло не може да се сведе единствено до индивидуални диети. Необходими са трайни промени в храненето, движението и профилактиката, както и среда, която насърчава здравословния начин на живот.
Всеки трети пуши. Най-рисковата група е между 45 и 64 години
Тютюнопушенето остава един от най-сериозните проблеми за общественото здраве в България. Около 1,85 милиона души над 15 години, или 33,1% от населението в тази възрастова група, пушат ежедневно или понякога.
Ежедневните пушачи са 28,5%. При мъжете делът на пушачите достига 40,1%, а при жените - 26,7%.
Най-тревожни са данните за хората между 45 и 64 години. В тази възрастова група пушат 53,3% от мъжете и 40,1% от жените. Още по-притеснително е, че навикът се формира рано. Всеки пети българин между 15 и 24 години употребява тютюневи изделия.
Има обаче и една положителна промяна. Делът на непушачите се е увеличил от 63,8% през 2019 г. на 66,9% през 2025 г. Намалението е по-отчетливо при мъжете, докато при жените се наблюдава леко увеличение на дела на ежедневно пушещите.
Отделен проблем е пасивното пушене. Всеки четвърти българин е изложен ежедневно на тютюнев дим в затворени помещения, а 8,8% се сблъскват с него поне веднъж седмично.
Така дори хората, които не пушат, не са напълно защитени от вредното въздействие на тютюневите изделия. В същото време България продължава да се откроява с особено високо разпространение на тютюнопушенето в европейските сравнения.
По-малко алкохол, но мъжете остават основните консуматори
При употребата на алкохол се наблюдава известен положителен обрат. Делът на хората, които пият всеки ден или почти всеки ден, намалява от 10,2% през 2019 г. на 7,8% през 2025 г.
Разликата между половете обаче остава значителна. Редовно употребяват алкохол 13% от мъжете срещу едва 3,3% от жените. Близо половината от жените и около една четвърт от мъжете не са консумирали алкохол през годината преди интервюто.
Спадът на ежедневната употреба е добра новина, но не означава автоматично, че проблемът с алкохола е преодолян. Честотата на консумация не показва сама по себе си количеството изпит алкохол при отделните случаи, нито обхваща всички рискови модели на употреба.
Според международния здравен профил на България високата консумация на алкохол и тютюн остава сред трайните предизвикателства пред превенцията на заболяванията у нас.
Българите по-често търсят лекарска помощ
На фона на увеличаващите се здравословни проблеми има и показател за по-активно използване на медицинските услуги. През последните 12 месеца 70,7% от анкетираните са посетили личния си лекар, 33,4% са се консултирали със специалист, а 45,9% са потърсили стоматолог или ортодонт.
И при трите показателя има увеличение спрямо 2019 г.
На болнично лечение с престой от поне едно денонощие са били 11,7% от хората над 15 години. Други 11,2% са преминали през болнично заведение като дневни пациенти.
Увеличава се и приемът на медикаменти. 46,1% от анкетираните са използвали лекарства по лекарско предписание през двете седмици преди интервюто. Още по-осезаем е ръстът при медикаментите без рецепта - от 36,5% през 2019 г. до 45,9% през 2025 г.
Тези данни показват колко голяма част от ежедневието на българите вече е свързана с лекарства и медицински грижи. Самото увеличение на посещенията при лекар обаче не означава непременно по-добро здраве. То може да отразява както по-активно търсене на помощ, така и нарастващата заболеваемост.
Профилактиката бележи напредък, но има още много пропуски
На фона на тревожната статистика има и добра новина - все повече българи преминават през профилактични изследвания.
През последната година на 68,8% от анкетираните е измерено кръвното налягане от медицински специалист. При 67,1% е проверена кръвната захар, а 66,9% са изследвали холестерола си. И трите показателя са по-високи спрямо предходното проучване.
При жените между 20 и 69 години 29,5% са си направили цитонамазка през последните 12 месеца. Намалява и делът на тези, които никога не са преминавали през това изследване.
Това е важна стъпка към ранното откриване на заболяванията. Въпреки това резултатите показват, че профилактиката все още не достига до достатъчно голяма част от населението. Особено важно е редовните прегледи да не се превръщат в реакция едва след появата на симптоми. Здравната картина на България - предупреждение за бъдещето Резултатите от Европейското здравно интервю очертават сериозно предизвикателство пред българското здравеопазване. Повече хронични заболявания, нарастващо затлъстяване, масово тютюнопушене и недостатъчна физическа активност са комбинация, която може да увеличи още повече натиска върху лекарите, болниците и публичните разходи за здраве.
Здравният профил на България, изготвен съвместно от ОИСР и Европейската обсерватория за здравни системи и политики, също обръща внимание на необходимостта от по-силна превенция. Особено тревожен е рискът сред подрастващите, при които наднорменото тегло, затлъстяването, тютюнопушенето и употребата на електронни цигари създават предпоставки за здравословни проблеми още в ранна възраст.
Източник: НСИ. Изследването обхваща 8557 успешно анкетирани души от представителна извадка на населението над 15 години.





















