Френската революция прави опит да промени измерването на времето, но експериментът се проваля само за година. През 1793 г. новата република въвежда десетична система, при която денят има 10 часа, всеки час - по 100 минути, а всяка минута - по 100 секунди. Идеята е част от по-широка реформа, която цели да рационализира и дехристиянизира календара, включително чрез въвеждане на 10-дневна седмица. Практиката обаче се оказва твърде сложна и непрактична за обществото.
Неуспешният експеримент на революцията
Новата система бързо създава объркване както в ежедневието, така и в администрацията. Часовници са преработвани, а десетично време се въвежда в институциите, но това изолира Франция от останалия свят и създава сериозни трудности в комуникацията. Селското население също се противопоставя, тъй като почивният ден вече идва едва на всеки десет дни. „Това бързо се превърна в източник на безкрайни главоболия“, обяснява Фин Беридж от Кралския музей в Гринуич. В крайна сметка реформата е изоставена малко повече от година след въвеждането й.
Шумерите и числото 60
За да се разбере защо времето е разделено така, както го познаваме днес, трябва да се върнем хиляди години назад. Шумерите, живели в Месопотамия, създават бройна система, основана на числото 60. Една от теориите свързва това с начина, по който човек може да брои ставите на пръстите си, достигайки до 60 чрез комбинирано броене с двете ръце. Тази система се оказва изключително удобна, защото 60 се дели на множество числа без остатък, което я прави практична за търговия, земеделие и астрономия.
От глинените плочки до математиката
Шумерите използват глинени плочки, върху които записват числа и данни за стопанството си. Тези записи, дешифрирани едва през 19-ти век, показват как шестдесетичната система се превръща в основа за развитието на математиката и измерването на времето. „Когато стигнат до 59, те просто преминават на следваща позиция“, обяснява изследователят Ерика Месарош, сравнявайки системата със съвременната десетична.
Египет и появата на часовете
Древните египтяни първи разделят денонощието на части, като въвеждат 12 часа за нощта, а по-късно и за деня. Те използват звездни наблюдения и примитивни инструменти като слънчеви и водни часовници. Макар причините за избора на числото 12 да не са напълно ясни, се предполага, че то е свързано със съзвездията или с начина на броене с пръстите.
Вавилонците и точността на времето
Вавилонците развиват системата още повече, като съчетават шестдесетичната математика с астрономически наблюдения. Те разделят деня на по-малки единици и създават основите на съвременните минути и секунди. За тях това не е измерване на времето, а начин да се описват движенията на небесните тела. По-късно гърците възприемат тази система заради нейната точност и практичност.
Пътят към съвременните часовници
С развитието на технологиите измерването на времето става все по-прецизно. Първите механични часовници през Средновековието отчитат само часовете, докато през 18-ти век се появяват устройства, които позволяват точно измерване на минути и секунди. Кварцовите часовници през 20-ти век намаляват грешките до минимум, а атомните часовници достигат точност, при която не губят секунда в продължение на милиарди години.
Защо системата остава непроменена
Историята на времето показва, че то не е природна даденост, а човешка конструкция, изградена постепенно през хилядолетията. Въпреки опитите за промяна, като този във Франция, системата с 24 часа, 60 минути и 60 секунди остава, защото е практична и дълбоко вкоренена в обществото. Именно тази комбинация от традиция и удобство прави промяната й практически невъзможна днес.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
