Изключват го от Семинарията в Одеса заради връзки с руски революционери
Заедно с Ботев възраждат комитетите след смъртта на Левски
През 2016 г. отбелязваме 140 г. от Априлското въстание - един от най-героичните периоди на българското Възраждане и националноосвободителното движение. По повод годишнината вестник "Стандарт" стартира кампанията "Великите българи". Всяка събота в поредицата ще ву разкажем за онези личности, които са дали живота си за пробуждането и свободата на България. Във всеки брой ще ви подарим и картичка от колекцията "Великите българи".
Едва ли има по-спорна личност в българската история от главния апостол на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов. Човекът, който на 33 години вече е извървял пътя от хъш във Влашко до министър-председател на Княжество България. И е най-дълго управлявалият български премиер след Станко Тодоров и Тодор Живков. Нека оставим дейността му след 1878 г. - тя е достатъчно описвана и коментирана, възхвалявана или демонизирана. Но и противниците му, и апологетите му някак оставят на заден план неговите заслуги за българската национална кауза преди Освобождението.
Стамболов е роден на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера през 1835 г. и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунито.
Образованието си започва в родния си град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870-1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери - както се казва, кръвта вода не става. През 1873 г. закратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.
Стамболов попада в румънската столица в тежък за националноосвободителното ни движение момент. Съкрушението от обесването на Апостола е хвърлило в отчаяние цялата българска емиграция и дори всепризнатият й лидер - Любен Каравелов, се оттегля от революционната дейност. И тогава едва 21-годишният недоучил семинарист, станал делегат на Общото събрание на Българския революционен централен комитет през август 1874 г., се наема да възстанови революционните комитети, разбити след гибелта на Левски. Заедно с Христо Ботев, през август 1875 г. Стамболов свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България, и го изпраща като апостол в Старозагорско. Днес всички изследователи са единодушни, че това въстание е зле организирано и прибързано и най-малко Стефан Стамболов има вина за провала му.
През ноември-декември 1875 г. Стамболов председателства Гюргевския комитет, което взема историческото решение да организира нов опит за общо въстание в България през пролетта на следващата година. Именно тогава той е определен за главен апостол на Търновски революционен окръг.
Стамболов пристига в родния си край през януари 1876 г. Първоначално установява своя "щаб" в Горна Оряховица, а впоследствие в Самоводене, откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе. Той се проявява като добър агитатор и организатор, намира подходящите хора за ръководители на въстанието по места. Но не успява да осигури най-важното -оръжието, поради липса на финансови възможности.
Затова при вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг Стамболов се колебае, основателно съмнявайки се в общия успех на делото. И забавя нареждането си за въстание в Търновско, искайки да се проведе съвещание на революционните комитети, което обаче е провалено. Благодарение на шпионската си мрежа, между 25 и 28 април турската полиция залавя лидерите на съзаклятието в Горна Оряховица, с което осуетява въстанието в почти целия окръг с изключение на района на Бяла черква, откъдето излиза знаменитата чета на Бачо Киро и поп Харитон, и Мусина. Опитът на Стамболов да вдигне на бунт Самоводене, откъдето е родът му, също пропада. И през следващите месеци той е принуден да се укрива в селото, преди да успее да премине Дунав. За всичко това той често е упрекван и от съвременниците си, и от историографите на Априлското въстание. Въпреки че едва ли е имал друг избор при така създалата се ситуация.
В Румъния Стамболов взема участие в ръководството на Българското централно благотворително общество и е редактор в основания от Ботев вестник "Нова България".
По време на Освободителната война Стамболов, за разлика от по-голямата част от емиграцията ни, не се стреми към чиновнически длъжности към руската армия или администрация. Става кореспондент на вестник "Новое время", като междувременно се заема с доставка на храна и фураж за Руската армия.
След Берлинския конгрес, в края на август 1878 Стамболов става един от учредителите на търновския комитет "Единство", който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония.
Тук приключва дейността на Стефан Стамболов като революционер. През 1979 г. той ще стане най-младия депутат в Учредителното събрание. С което ще започне неговата кариера на политик.
Македончето пали бунта край Янтра
Георги Измирлиев се отказва от офицерски чин, за да стане помощник-апостол
Биографиите на героите от Априлското въстание са убедително доказателство за съществуващото вече чувство за общност у българина. Който вече не гледа със селското недоверие на "ябанджията", т.е. на "външния" човек, а го оценява единствено по делата му.
Животът на Георги Димитров Измирлиев, раснал край бреговете на Струма, за да загине за България край Янтра, е най-ярък пример за това.
Той роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Икономова. Баща му е дребен търговец. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от Малешевското село Берово.
Георги учи в Сяр през 1864 - 1867 г., след което заминава за Цариград, където продължава образованието си в Главно българско училище на "Галата сарай" като стипендиант на Българското благодетелно дружество "Просвещение". След завършването му през 1871 г. остава две години да учителства в столицата на Османската империя, като се изявява като активен общественик Ч участва в мероприятия на "Просвещение", разпространява вестници, изнася сказки.
Но хайдушката кръв си казва думата. С помощта на Найден Геров Георги постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873 г., а юнкерския си стаж отслужва в 59 Люблински пехотен полк.
Желанието да се включи в борбата за освобождение е по-силно от амбициите му да получи офицерски чин. И в края на 1875 г. Измирлиев напуска Военното училище и пристига в Румъния, за да се включи работата на Гюргевския революционен комитет. Тогава е определен за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг.
Георги Измирлиев преминава Дунав на 13 януари 1876 г. и първоначално отсяда - като повечето хъшов е- при баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, където Стефан Стамболов е установил центъра на революционния окръг. Измирлиев извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца Македончето, както галено започват да го наричат недоверчивите балканджии, чието уважение той е успял да спечели, основава нови комитети - в селата Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево, привлича много хора в други места и ги обучава на военно дело, набелязва удобните стратегически места за бъдещите сражения.
Вестта за преждевременно обявеното въстание в Четвърти революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си. Но поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд в Търново, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 г. сам слага примката на врата си с думите "Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!".
Горнооряховци не забравят саможертвата на дошлия от другия край на българските земи младеж. Още през 1891 г. е положен основният камък на паметника на Георги Измирлиев. Самият паметник, дело на скулптора Марин Василев, и завършен по-късно, е тържествено осветен на 6 септември 1910 г. Днес на негово име е назовано най-голямото и най-старо училище в града - СОУ "Георги Измирлиев". Първото класно училище в Горна Оряховица е основано през 1859 г. През 2000 г. Измирлиев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица. Площадът в града, където се намира паметника, също носи името му. Така се казваше и Сержантското училище, което съществуваше в Горна Оряховица до 1989 г., както и 121 СОУ "Георги Измирлиев" в София.
Но и родният град на комитата не го е забравил. През 1976 г. е отрита Къщата музей "Георги Измирлиев", а един от централните площади се нарича "Георги Измирлиев-Македончето".
Бунито - от хъш до депутат
Като апостол на Търновския революционен окръг Стефан Стамболов естествено предпочита да се доверява на земляци. Така един от помощниците му става съгражданинът му Христо Караминков-Бунито.
Той е роден през 1846 г. в Търново. От младежка възраст се включва в борбите за национално освобождение. Член на Търновския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основан от Васил Левски. Участва в Старозагорското въстание през 1875 г., а след неуспеха му емигрира в Румъния. Там става член на Гюргевския революционен комитет и като такъв се връща в България като помощник на Стефан Стамболов в Търновския революционен окръг. По време на Априлското въстание участва в четата на поп Харитон и Бачо Киро, като помощник-войвода и член на Военния съвет. Хвърля се храбро в битката при Дряновския манастир. Един от малцината, успели да оцелеят след разгрома на четата и да се спасят в Румъния.
Христо Караминков се включва като руски разузнавач през Освободителната война. Особено ценни за руското командване са предоставените от него планове на крепостите Русе и Видин. Организира цели групи от българи разузнавачи. Прави неуспешен опит да взриви чрез ръчно приготвени от него мини османски монитор (боен речен кораб) по Дунав.
След Освождението Бунито се завръща в родния си град, където се занимава с търговия. Избиран е за окръжен съветник и за народен представител. Умира през 1892 г.
Пановчето бил най-буйният в четата
Иван Панов Семерджиев (Пановчето) е третият помощник на Стефан Стамболов, негов съученик, както и на Иларион Драгостинов. И той като Стамболов продължава образованието си в Одеската духовна семинария и Одеския университет. И също като него зарязва учението си, за да се включи в национално-освободителните борби. Работи като учител в Горна Оряховица. За него Атанас Бендерев пише:
"Иван Панов беше най-буйният революционер в Горна Оряховица, та че и в целия окръг - беше голям оптимист, надъхан със страшна омраза към турците, която не скриваше пред никого".
След гибелта на Васил Левски активно възстановява дейността и подпомага Дряновския частен революционен комитет. Христо Ботев и Стефан Стамболов го изпращат като главен апостол за вътрешността на страната за подготовка на неуспялото въстание през 1875.
Той разгръща активна дейност и при подготовката на Априлското въстание. Семереджиев оглавява Горнооряховския частен революционен комитет и като първи помощник на Стефан Стамболов. Участва в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга и е определен за войвода на Горнооряховската чета. На 28 април 1876 г. Стамболов разрешава четата да се присъедини към хората на поп Харитон. В пределите на града горнооряховските въстаници са обградени. Силите се оказват неравностойни. Иван Семерджиев е заловен, съден и обесен в Търново.
Днес на улица "Йосиф Гурко" във Велико Търново е издигнат негов паметник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
