Ще прозвучи ли българско име в Стокхолм? Този въпрос вълнува литературните среди, след като престижният германски вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ постави Георги Господинов сред възможните носители на Нобеловата награда за литература за 2026 г.
Носителят на отличието ще бъде обявен днес, 8 октомври, от Шведската академия в Стокхолм. В очакване на решението си струва да надникнем в историята на най-престижната литературна награда в света. А тя е по-интригуваща от роман – с писатели, отказали световната слава, премиер, победил литературните величия, и тайни, заключени за половин век.
Според официалната статистика на Nobelprize.org от 1901 до 2025 г. Нобеловата награда за литература е присъждана 118 пъти на общо 122 лауреати. През седем години отличието изобщо не е връчвано – през 1914, 1918, 1935, 1940, 1941, 1942 и 1943 г., съобщава БТА.
Първият носител е френският поет Рене Сюли Прюдом, удостоен с наградата през 1901 г. Оттогава имената на някои победители са се превърнали в символ на световната литература, докато други са останали далеч по-слабо познати на широката публика.
Нобеловите тайни се пазят цели 50 години
Една от най-големите загадки около литературния Нобел е самият избор на победителя. Номинациите, оценките и становищата на членовете на Нобеловия комитет се пазят в строга тайна в продължение на 50 години.
Това означава, че всяка година литературните критици, издателите и букмейкърите могат само да гадаят кой е в надпреварата. За разлика от други престижни отличия, тук няма публичен списък с номинирани или официално обявени финалисти.
Двама писатели казват „не“ на Нобела
Да получиш Нобелова награда е мечта за мнозина, но историята познава двама писатели, които отказват най-голямото литературно признание.
Първият е Борис Пастернак, удостоен с отличието през 1958 г. Авторът на „Доктор Живаго“ първоначално приема наградата, но впоследствие е принуден да се откаже от нея под натиска на властите в Съветския съюз.
Шест години по-късно, през 1964 г., френският философ и писател Жан-Пол Сартр също отказва Нобеловата награда. При него обаче причината е принципна – той последователно отклонява официални отличия и не желае да прави изключение дори за най-престижната литературна награда.
Само 18 жени са покорили литературния Олимп
В продължение на десетилетия Нобеловата награда за литература остава предимно мъжка територия. До 2025 г. едва 18 жени са удостоени с отличието.
Първата е шведската писателка Селма Лагерльоф, която печели наградата през 1909 г. След нея в историята влиза италианката Грация Деледа през 1926 г.
Третата жена лауреат е норвежката писателка Сигрид Унсет, отличена през 1928 г. През 1938 г. признанието получава американската авторка Пърл Бък, а през 1945 г. към престижната компания се присъединява чилийската поетеса Габриела Мистрал, превърнала се в първата латиноамериканска носителка на литературния Нобел.
Четири награди за двама, но нито един двукратен победител
В историята на литературните Нобелови награди има само четири случая, в които отличието е поделено между двама автори. Това се случва през 1904, 1917, 1966 и 1974 г.
И още един любопитен факт – въпреки повече от век история нито един писател не е печелил Нобеловата награда за литература два пъти.
От „Книга за джунглата“ до 87-годишната Дорис Лесинг
Възрастта очевидно няма значение, когато става дума за литературно безсмъртие.
Най-младият носител на наградата остава британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Създателят на знаменитата „Книга за джунглата“ получава отличието през 1907 г., когато е едва на 41 години. Наградата му е присъдена за цялостните качества на неговото творчество, а не само за прочутата история за Маугли.
На другия полюс е британската писателка Дорис Лесинг. През 2007 г. тя влиза в историята като най-възрастната носителка на литературния Нобел, получавайки отличието на 87-годишна възраст.
Нобелова награда дори след смъртта
През 1931 г. Шведската академия присъжда Нобеловата награда за литература посмъртно на шведския поет Ерик Аксел Карлфелт.
Днес подобен случай по правило не би бил възможен. От 1974 г. Уставът на Нобеловата фондация не допуска посмъртно присъждане на отличието. Изключение се прави единствено ако лауреатът почине след официалното обявяване на наградата.
Уинстън Чърчил побеждава писателите
Една от най-необичайните истории е свързана с британския министър-председател Уинстън Чърчил.
През 1953 г., докато оглавява правителството на Великобритания, той получава Нобеловата награда за литература. Отличието е признание за майсторството му в историческите и биографичните съчинения, както и за забележителното му ораторско изкуство.
Любопитното е, че между 1945 и 1953 г. Чърчил е номиниран цели 21 пъти за литературния Нобел. На два пъти кандидатурата му е издигана и за Нобелова награда за мир.
В крайна сметка политикът, останал в историята с ключовата си роля през Втората световна война, получава признание не за миротворчество, а за силата на словото.
Девет книги, оставили особена следа в историята на наградата
По правило Нобеловата награда за литература е признание за цялостното творчество на даден автор. Има обаче девет лауреати, при които Шведската академия изрично откроява конкретно произведение в мотивите за отличието.
Сред тях са Михаил Шолохов с „Тихият Дон“ (1965 г.), Ърнест Хемингуей със „Старецът и морето“ (1954 г.) и Роже Мартен дю Гар с романовия цикъл „Семейство Тибо“ (1937 г.).
В тази престижна компания попадат още Джон Голсуърти със „Сага за Форсайтови“ (1932 г.), Томас Ман с „Буденброкови“ (1929 г.) и полският писател Владислав Станислав Реймонт със „Селяни“ (1924 г.).
Списъкът се допълва от Кнут Хамсун с „Благодатта на земята“ (1920 г.), швейцарския писател Карл Спителер с „Олимпийска пролет“ (1919 г.) и германския историк Теодор Момзен с „Римска история“ (1902 г.).
Така сред произведенията, изрично откроени от Академията, застават както художествени романи, така и мащабен исторически труд.
На какъв език пишат най-много нобелисти?
Английският език води убедително сред литературните лауреати. Според статистическо разпределение по основен литературен език 29 от носителите на наградата са писали предимно на английски.
Следват френският с 16 лауреати, немският с 14 и испанският с 11. На шведски са творили седем от отличените автори, а на италиански и руски – по шестима.
Статистиката обаче не е напълно еднозначна, тъй като някои от големите писатели са създавали произведения на повече от един език.
Ще донесе ли Георги Господинов първия литературен Нобел за България?
И докато историята пази своите победители, погледите сега отново са насочени към Стокхолм.
Германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ включи българския писател Георги Господинов сред възможните носители на наградата за 2026 г.
Сред останалите споменати от изданието автори са австралиецът Джералд Мърнейн, румънската писателка Габриела Адамещяну, грузинецът Ака Морчиладзе, французинът Мишел Уелбек, ирландецът Колъм Тойбин и ливанската писателка Хода Баракат.
Господинов вече постигна исторически успех за българската литература, след като през 2023 г. романът му „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел, спечели международната награда „Букър“.
Дали след този триумф ще последва и Нобелова награда, предстои да разберем.
А историята на отличието доказва едно – Шведската академия умее да изненадва, а световната литература никога не е имала недостиг на достойни претенденти.
