Хората, които ще летят до Червената планета, вече са родени, но планът за полета все още не е изготвен
НАСА говори за изпращане на хора на Марс повече от половин век, но и през 2026 г. няма официална дата за първото човешко кацане на Червената планета. Причината не е липсата на планове, напротив, агенцията вече е решила част от ключовите въпроси за бъдещата експедиция. Проблемът е, че сегашната „Архитектура от Луната до Марс“ все още не представлява конкретна мисия, списък с полети или окончателен набор от изисквания. А най-трудните решения - как ще кацнат хората, колко ще останат и най-вече как ще излетят обратно - тепърва се уточняват. Самата НАСА подчертава, че архитектурата определя необходимите елементи за бъдещите експедиции, но не е готов график за мисии.
Междувременно човешкото завръщане в дълбокия Космос вече направи важна крачка. През април 2026 г. четиримата астронавти на „Артемис II“ извършиха близо 10-дневен полет около Луната и обратно - първата пилотирана мисия на програмата „Артемис“. НАСА определя лунните мисии като основа, върху която ще бъдат изграждани възможностите за бъдещи полети към Марс. Екипажът на „Артемис II“ достигна и рекордно разстояние от Земята, преди да се завърне на 10 април.
Но полетът до Марс е съвсем различна задача от пътуването до Луната. Подходящото разположение на Земята и Марс за традиционен междупланетен полет се повтаря приблизително на всеки 26 месеца. Това означава, че сериозно техническо забавяне може да струва не дни или седмици, а да измести изстрелването към следващ удобен прозорец.
До Марс е трябвало да стигнем още през 1981 г.
Историята показва колко опасно е да се поставя дата на човешко кацане на Марс, преди цялата система зад нея да е готова.
През 1969 г., непосредствено след триумфа на „Аполо 11“, специалната Космическа работна група на президента Ричард Никсън разглежда бъдещето на американската космическа програма. Документите на НАСА показват не просто обща мечта за Марс, а конкретна възможност - пилотирана експедиция още през 1981 г. При по-различни финансови варианти се разглеждат и кацания през средата на 80-те години.
На 4 август 1969 г. Вернер фон Браун представя дори разработена концепция за изпращане на хора до Марс и кацане през 1982 г. Планът идва само седмици след първите човешки стъпки на Луната, когато изглежда, че следващият огромен скок може да бъде направен сравнително бързо. В проекта стартът към Марс е предвиден за ноември 1981 г., а достигането на планетата - през август 1982 г.
Само че Марс изисква цяла верига от нови възможности. Докладът от 1969 г. говори за космически станции, транспортна система за многократна употреба, по-надеждно животоподдържане, нови енергийни и двигателни системи и проучване на физиологичните и психологическите последствия от полет, продължаващ 500-600 дни. Всичко това струва огромни средства.
Има и проблем, който на Луната почти не се усеща - огромното закъснение на връзката. При голямо разстояние сигналът между Земята и Марс може да пътува до около 20 минути само в едната посока. При медицинска авария или повреда астронавтите няма да могат просто да поискат инструкция и да получат отговор веднага. Екипажът трябва да бъде много по-самостоятелен от всички хора, изпращани досега в Космоса.
Вашингтон избира по-умерен път. Совалката става основният голям проект след „Аполо“, а ранното пътуване до Марс постепенно изчезва от реалния график. Така първият голям срок остава само в архивите.
Европа също си даде дата и я изпусна
Десетилетия по-късно Европа прави подобен опит. През 2003 г. Европейската космическа агенция (ЕКА) очертава пътна карта по програмата „Аврора“, която трябва постепенно да подготви човешка експедиция до Марс.
Замисълът изглежда логичен - първо роботизирани мисии и технологични демонстрации, след това пилотиран полет до Луната, автоматична мисия за изпробване на ключови етапи около Марс и накрая хора. В тогавашната пътна карта първото човешко кацане е поставено около 2030-2033 г.
Самата ЕКА още тогава предупреждава, че графикът е „жив документ“, който ще се променя според резултатите и развитието на програмата. Именно това се случва. Предвидената последователност не е изпълнена и 2033 г. днес е историческа цел от стар план, а не актуален ангажимент за изпращане на европейски астронавти на Марс.
План има, но мисия още няма
Настоящият американски подход е много по-предпазлив с датите. НАСА нарича стратегията си „Архитектура от Луната до Марс“ и изрично обяснява какво означава думата „архитектура“ - не мисия, не график за изстрелвания и не окончателен комплект технически изисквания. Това е рамката, която определя какви системи ще бъдат необходими, за да стигнат хора до Марс и да работят там.
През март 2026 г. НАСА продължава да описва стратегията като постепенно натрупване на опит - първо човешки мисии на и около Луната, а след тях мисии до Марс. Актуалната архитектура вече включва отделен сегмент „Хора към Марс“, но това все още не означава, че на календара има отбелязан ден за излитане. Идеята е всяка следваща стъпка да използва наученото от предишната, вместо всички необходими технологии за Марс да бъдат създадени наведнъж.
Тъкмо затова периодично появяващите се прогнози за „хора на Марс през 30-те години“ трябва да се разграничават от официално одобрена мисия. НАСА действително е посочвала 30-те години като възможен времеви хоризонт в по-стари материали, но настоящата архитектура не фиксира година за първото кацане.
Разликата е огромна. За да се появи истинска дата, трябва да има не само техническа идея, а определени апарати, поръчки, бюджети, изпитания и последователност на стартовете. Част от товарите вероятно ще трябва да бъдат изпратени преди хората, така че необходимата инфраструктура да ги чака на Марс, вместо астронавтите да пристигнат върху празна площадка.
На Марс ще слязат поне четирима
И все пак неизвестните постепенно намаляват. В актуализираната архитектура НАСА вече е избрала важен параметър - първоначалният сегмент за човешки полети до Марс трябва да бъде проектиран за не по-малко от четирима души на повърхността, като се разглежда възможност броят им да достигне шестима. Това е съществена промяна спрямо по-стари концепции, при които част от екипажа оставаше в орбита, а на планетата слизаха само двама астронавти.
Решен е и още един фундаментален въпрос - откъде ще идва електричеството. НАСА е избрала ядрената енергия от делене като основен източник за първите пилотирани мисии на повърхността на Марс. Причината е проста - реакторът може да произвежда енергия денонощно, независимо от нощта, намалената слънчева светлина и глобалните прашни бури, които могат сериозно да затруднят соларните панели.
Но оттук-нататък списъкът с нерешени проблеми остава дълъг. НАСА още анализира размерите и вида на апаратите за кацане, реда, по който хора и товари трябва да пристигнат на планетата, необходимите местообитания, транспортните средства на повърхността и продължителността на престоя.
Към тях се добавя и защитата на хората по време на дългия път. Извън магнитната протекция на Земята екипажът ще бъде изложен на космическа радиация за много по-дълго време от астронавтите при лунните мисии. А резервните части, храната и медицинската помощ не могат да бъдат доставени бързо при възникнал проблем. Марсианската експедиция трябва в значително по-голяма степен да може сама да се справя с извънредни ситуации.
Истинският кошмар започва при тръгването обратно
Да кацнеш на Марс е трудно. Да се прибереш може да се окаже още по-трудно. НАСА е изпращала множество апарати към повърхността на планетата, но досега човечеството никога не е изстрелвало космически апарат от Марс обратно в орбита. При пилотирана експедиция това вече не е допълнителна възможност, а условие за оцеляването на екипажа. НАСА работи върху технологии за марсианско излитане и в рамките на роботизираните си програми, но такъв старт от повърхността на друга планета още не е извършван.
Сред вариантите е корабът за излитане да бъде изпратен предварително и да чака астронавтите. Друг голям въпрос е горивото - дали всичко необходимо ще бъде доставено от Земята, или част от него ще се произвежда на Марс от местни ресурси. НАСА разглежда и двата подхода, защото използването на местни суровини може да спести огромна маса, но добавя нови системи, енергийни нужди и рискове. При вариант без производство на гориво на Марс НАСА разглежда възможността горивото за излитане да бъде доставено предварително, още преди екипажът да пристигне - именно за да има гарантиран път обратно.
И точно тук е отговорът защо след повече от половин век планове все още няма дата. Полетът до Марс не е една ракета и един космически кораб. Той е верига, в която транспортът, кацането, енергията, жилището, храната, защитата, престоят и обратното излитане трябва да работят като една система - а преди хората да тръгнат, изходът обратно трябва да е сигурен.
