Новината за кончината на 64-годишния беквокалист на емблематичната руска група „Любе“ – Алексей Тарасов, заля медиите днес с кратки, сухи биографични бележки.
Истината обаче е, че за българската публика „Любе“ никога не е била просто руска група. Тя е явление – феномен, който пълни залите и чийто фронтмен Николай Расторгуев дълги години беше редовен гост по Черноморието ни.
Днес, когато геополитическата буря и войната направиха тези визити почти невъзможни, смъртта на Тарасов – един от тихите стълбове на груповото многогласие, отваря вратата към една много по-дълбока, мрачна и почти мистична тема. Тема, която руските хроникьори отдавна шепнат: Черната орис на „Любе“.
Зад маската на бодрите военни маршове и лиричните балади се крие шокираща поредица от трагедии. Алексей Тарасов, който загуби битката с рака на 30 октомври, е просто последното име в дългия списък от музиканти на групата, които си отиват преждевременно.
Когато съдбата зачерква
Ако се вгледаме в историята на създадената от Игор Матвиенко група, ще открием плашеща закономерност. Смъртта буквално следва членовете на състава един по един, оставяйки Расторгуев почти сам от оригиналната структура:
Анатолий Кулешов, човекът, който отговаряше за хоровите аранжименти и също като Тарасов придаваше уникалния вокален обем на „Любе“, загина в нелепа и брутална автомобилна катастрофа в Москва, точно когато групата беше на върха на славата си. Алексей Хохлов, китаристът, умря млад, покосен от тежка болест. Александър Николаев, басистът на групата, загива при мистериозни обстоятелства в автомобилна катастрофа, само на 57 години. Само няколко месеца по-късно, неговият заместник на баса, Павел Усанов, бе брутално пребит в заведение в Подмосковието и умря в болницата от черепно-мозъчна травма.
В началото на тази година групата се сбогува и с бившия си дългогодишен китарист Риманов. Сега, в края на годината, си отиде и Тарасов. Тази концентрация на нещастия кара мнозина в руските арт среди да говорят за тежка карма, тегнещо над групата и все по-често се задава въпроса Кой прокле „Любе“ ?
Оперният певец
Самият Алексей Тарасов имаше необичайна съдба.
Той завършва диригентско-хоровия отдел на престижната Музикална академия и кариерата му всъщност започва като оперен певец. В „Любе“ влиза още в годината на създаването ѝ – 1989 г., но малцина знаят, че дълги години той записваше единствено сложните вокални партии в студиото, без да излиза на преден план на сцената. Това се случи чак през 2005 г. Свободното си време Тарасов посвещаваше на коренно различна енергия – пееше в църковни хорове и си сътрудничеше с ансамбли за духовна руска музика. Зад гърба си имаше и брак с една от най-красивите жени на съветското кино.
Българската връзка
„Любе“ винаги са имали особен статут в България. Техните концерти в София, Пловдив, Ямбол, и Варна събираха публика, която не просто слушаше, а преживяваше текстовете със сълзи на очи.
В кулоарите на българския шоубизнес се знае, че Расторгуев притежаваше имоти у нас и допреди няколко години беше чест гост на закрити частни партита на влиятелни бизнесмени и политици, които плащаха баснословни суми, за да чуят „Позови меня тихо по имени“ на живо.
Днес войната в Украйна спусна нова „Желязна завеса“ и физическото присъствие на Расторгуев у нас е минало. Но смъртта на Тарасов затваря още една страница. Интересен факт е, че усещайки наближаващия си край, през лятото на тази година Алексей Тарасов предава щафетата на сина си – Серафим, който заменя болния си баща на концертите и застава зад гърба на Расторгуев, за да продължи да поддържа прочутото многогласие. Тайната, която е майката на даровитото момче, все още не е разбулено, след като Тарасов напусна жена си.
Дали младата кръв ще успее да пречупи „черната серия“, която преследва групата, предстои да видим. Но за българските фенове на руската култура, днешната загуба е поредното напомняне, че епохата на класическото „Любе“ бавно и необратимо си отива, обгърната в мистика, съдбовна карма и тъга по едно време, което няма да се върне.
