Руският президент Владимир Путин потвърди готовността на Москва да поднови тристранните мирни преговори със САЩ и Украйна, като постави условие те да бъдат насочени към окончателно уреждане на конфликта, а не към краткотрайно прекратяване на огъня. В интервю за руската държавна телевизия той обяви, че бъдещото споразумение трябва да гарантира сигурността едновременно на Русия и Украйна и да бъде обвързано с по-широката архитектура на европейската сигурност.
Кремъл предложи разговорите да се възобновят около 10 ноември, като сред възможните места за срещата е Абу Даби. Украинският президент Володимир Зеленски също подкрепи възстановяването на преговорния процес, но настоя те да започнат по-рано и да включват конкретни стъпки за спиране на бойните действия, съобщиха Интерфакс, Ройтерс и Асошиейтед прес.
Москва настоява за траен мир, а не за кратко примирие
Пред руската телевизия „Вести“ Путин обясни, че постигнатата договореност с представителите на администрацията на Доналд Тръмп е за възобновяване на тристранните контакти. Изявлението беше направено в интервю за журналиста Павел Зарубин и потвърдено от руската агенция Интерфакс. „Целта на тези преговори ще бъде обсъждането на въпроса за гарантирането на сигурността на Украйна и Русия след постигането на мирни споразумения“, заяви руският президент.
Той уточни, че говори за окончателни договорености, които да доведат до трайно уреждане на конфликта, а не до краткотрайно спиране на бойните действия. „Готови сме да възобновим тези контакти за постигането на тази цел“, подчерта Путин.
Руският държавен глава потвърди и готовността си да обсъжда бъдещата система за сигурност на Европа. По думите му този въпрос е бил поставен от американската делегация. „Ако ще обсъждаме въпроси, свързани с гарантирането на сигурността в бъдеще както за Украйна, така и за Русия, естествено ще трябва да говорим и за архитектурата на европейската сигурност. Като цяло и аз съм съгласен с това“, заяви Путин, цитиран от Интерфакс.
Тричасова среща в Санкт Петербург
Основата за новия дипломатически ход беше поставена на 21 октомври, когато Путин прие специалния пратеник на американския президент Стив Уиткоф в Константиновския дворец край Санкт Петербург.
Разговорите продължиха приблизително три часа. В американските дипломатически контакти участва и Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп, който се включи дистанционно.
Уиткоф представи предложения за мирно уреждане на конфликта, обсъдени предишния ден на срещата в Осло между американски, украински и европейски представители.
След разговора помощникът на руския президент Юрий Ушаков съобщи, че Москва е готова по принцип да възобнови тристранните преговори около 10 ноември. „Президентът информира Стив Уиткоф, че ние по принцип сме готови да възобновим споменатите тристранни преговори през втората десетдневка на ноември по основната тема“, заяви Ушаков пред руски журналисти.
Според Интерфакс Кремъл определя като основен въпрос изграждането на система за сигурност на Русия и Украйна след приключването на войната. Като възможно място за следващата среща е посочен Абу Даби, но засега няма окончателно потвърдени дата и място.
Вашингтон подготвя новия формат
Американската администрация също потвърди постигнатия напредък в контактите. Стив Уиткоф определи разговорите в Осло и Санкт Петербург като конструктивни и съобщи, че процесът ще продължи чрез срещи между специалисти от трите страни.
„Тези дискусии бяха конструктивни“, заяви американският пратеник в публикация в социалните мрежи. Той уточни, че предстоят тристранни разговори на техническо равнище и че все още има важна работа за вършене.
По информация на американското издание „Аксиос“ Уиткоф и Къшнър са предложили възобновяването на преговорите първоначално между екипи от експерти и представители на Русия, Украйна и Съединените щати.
Американски официален представител е потвърдил пред изданието, че Киев е приел предложението по време на разговорите в Осло, а Москва е дала съгласие на срещата в Санкт Петербург.
Това обаче не означава, че вече е договорена среща на най-високо равнище между Путин, Тръмп и Зеленски. Засега потвърдената готовност е за възобновяване на контактите между преговорните делегации.
Зеленски иска срещата още в началото на ноември
Украинският президент Володимир Зеленски подкрепи американското предложение, но заяви, че Киев предпочита разговорите да започнат възможно най-скоро.
Според Ройтерс той е разговарял с американски представители след срещата на Уиткоф с Путин и е получил потвърждение, че Русия приема идеята за нови тристранни контакти.
Зеленски обяви, че украинската страна е готова да обсъжда прекратяване на огъня, мерки за спиране на нападенията срещу енергийната инфраструктура и хуманитарни инициативи.
В интервю за „Фокс нюз“ украинският президент посочи замразяването на военните действия по сегашната фронтова линия като възможна първоначална стъпка към прекратяването на войната. „В момента трябва да замразим ситуацията и мисля, че това е реалният начин да сложим край на тази война“, заяви той.
Зеленски обаче направи разграничение между спиране на бойните действия по съществуващата линия на съприкосновение и юридическо признаване на завзетите от Русия територии. Украинската позиция остава, че евентуалното примирие не означава отказ от суверенитет върху тях.
Киев настоява и за надеждни международни гаранции, които да предотвратят ново нападение след приключването на бойните действия. В Осло са били обсъждани варианти за гаранции, подобни на механизмите за колективна сигурност на НАТО.
Путин отхвърли думите на Зеленски за териториалните загуби
Териториалният въпрос остава едно от най-сериозните противоречия между Москва и Киев. В интервюто си Путин коментира украинските предложения за уреждане на конфликта и оспори самото определение за териториални загуби на Украйна.
„Преди всичко моето отношение към този въпрос е, че това не е тяхна територия. Това е територия на историческа Русия“, заяви руският президент, цитиран от Ройтерс и руските медии.
Путин се позова на проведените през 2022 г. референдуми в окупираните украински области, с които Москва обосновава обявеното им присъединяване към Русия. Тези допитвания не са признати от Украйна и голяма част от международната общност, а Общото събрание на ООН осъди опитите за анексиране.
Москва продължава да настоява за териториални отстъпки, включително по отношение на Донбас. Киев отхвърля исканията да предаде територии, които украинската армия все още контролира.
Руското издание „Газета.ру“ акцентира именно върху острия отговор на Путин на думите на Зеленски за възможните териториални компромиси. Руският президент повтори и тезата си, че Москва е готова да търси политическо споразумение, но ще продължи да защитава своите интереси.
Кремъл не хареса предложенията от Осло
Макар Русия да приема възобновяването на преговорите, първоначалната реакция на Кремъл към новите предложения на Киев и европейските му партньори беше сдържана.
Юрий Ушаков потвърди, че Уиткоф е запознал Путин с резултатите от разговорите в норвежката столица. Според руския президентски съветник в представените идеи не е имало много полезни елементи от гледна точка на уреждането на украинския конфликт.
Руският външен министър Сергей Лавров също предупреди, че Москва ще разгледа американските предложения, но не възнамерява да прави политически отстъпки в замяна на икономически или финансови стимули.
От американска страна Доналд Тръмп изрази оптимизъм след дипломатическите контакти, като заяви, че неговата администрация е по-близо до уреждане на войната.
Преговори за мир, но ракетните удари продължават
Дипломатическите сигнали съвпаднаха с нова мащабна руска атака срещу Украйна. В нощта след разговорите в Санкт Петербург Киев беше подложен на ракетни удари, при които по украински данни загинаха двама души, а 34 бяха ранени.
Според Си Ен Ен при нападението срещу украинската столица са били използвани 21 ракети и 210 дрона. Украинските власти съобщиха и за поразени граждански обекти.
Зеленски разкритикува атаките и настоя за засилване на натиска върху Москва, за да предприеме реални действия за прекратяване на бойните действия.
Последните тристранни срещи с американско посредничество се проведоха през януари и февруари. Първите два кръга бяха в Абу Даби, а третият - в Женева, след което дипломатическият процес беше прекъснат на фона на войната между САЩ, Израел и Иран.
При последното посещение на Уиткоф в Русия беше освободен и американският гражданин Стивън Хъбард, задържан от руските власти по обвинения за участие във военните действия на украинска страна. Путин съобщи за освобождаването му по време на срещата, а американският пратеник благодари за решението.
