По случай 81 – годишнината на Ричи Блекмор споделяме с вас 24 страхотни негови цитата за детството му, за любовта му към музиката и за това как се става истински майстор на китара. Искрени, забавни и събуждащи много размисли!
Страхотен футболист съм!
1. Не се отличавах и по наука в училище, но учителите казваха за мен – да, Ричи е лош ученик, но какъв футболист е и как може да свири на китара! От 13-годишна възраст прекарвах всяка свободна минута на китарата. Започнах да се интересувам от инструмента на 11-годишна възраст, когато един от моите съученици за първи път донесе китара в училище. Погледнах я и бях поразен: формата на корпуса, грифът, струните – всичко това ме развълнува изключително много. Хората може да си помислят, че съм започнал да свиря на китара, защото тя е била с форма на женска фигура. Това е много, много добър отговор!
Всички пушат - без мен
2. Винаги съм искал да направя нещо нестандартно. Ето защо не пуша. В училище всички пушеха. Може би ако те не пушеха, аз щях да правя точно това.
3. Баща ми беше този, който ме насочи да уча класическа китара, и като цяло той се отнасяше към музикалната ми кариера по-сериозно от мен, поне докато не навърших 14 години. Тогава не можех да се откъсна от китарата.
Моят основен ментор е...
Блусът ми се стори твърде ограничаващ, а класиката изискваше твърде много дисциплина.
Просто съм сигурен, че всичките ми опити да свиря музика на кръстопътя на класиката и рока са следствие от концерта на „Nero & The Gladiators“. Ще ви кажа повече: не пропуснах нито един концерт на тази група и дори се опитах да стана част от нея, въпреки че бях само на 16 години.
Дори се явих на прослушване за групата, но техният китарист все още беше Тони Харви – човекът, който ми повлия толкова много като музикант и шоумен. Той е моят основен ментор и е истински жалко, че вече не е жив!
Не вярвай на нищо, което говорят за теб
Има много хубави неща в живота, но когато чуя звука на китара, единственото, за което мога да мисля, е да го усиля!
Една от причините да се захвана с китарата беше, че не исках да говоря с никого. Беше ми много неудобно да говоря с хората, затова взех китарата, за да се скрия зад нея. Не ми е удобно да обяснявам каквото и да било, защото мозъкът ми не работи по този начин.
Ако вярвате на добрите отзиви, трябва да вярвате и на лошите, следователно не вярвайте на никакви проклети отзиви. Сами знаете как сте се справили: добре, зле или сте се прескочили. Така че оставете тези писания.
Кога ще поканя отново Дийп Пърпъл
Най-бързият начин, по който една китара може да повлияе на човек, е да го удариш с нея по главата!
Аз съм преди всичко китарист, но понякога и забавлявам хората. Зависи от това колко добре действа уискито.
Бих ли поканил стария състав на „Deep Purple“ на концертите на „Blackmore`s Night“? Разбира се, някой трябва да носи усилвателите.
Понякога, когато правиш секс с китара, можеш да изкараш от нея звуци, които не можеш да изкараш с ръцете си.
Когато си около човек, който е наистина добър в това, което прави, собствените ти стандарти се повишават.
Какъв е смисълът от преиздаването на албума? Оригиналът вече звучи страхотно, защо да променяме нещо в него?
Освен ако не си гений, единственият начин да станеш по-добър е да копираш най-добрите. Това е най-доброто. Просто откраднете.
Сресването на косата ми и оформянето й не ме прави по-добър като музикант.
Как ще станеш китарист
Слушайте колкото се може повече китарни сола – за някои начинаещи това е най-добрият начин да се научат. Но и саксофонните сола също могат да помогнат.
Те са интересни, защото са съставени от единични ноти, което ги прави повторяеми на китара. Ако можете да повторите едно саксофонно соло, значи сте страхотен играч, защото средният саксофонист има много повече умения от средния китарист.
Стиви Рей Вон винаги е бил много интензивен. Може би именно това е привлякло цялото внимание. Като музикант той не правеше нищо необичайно.
Повечето китаристи получават име, защото групата, в която свирят, е станала популярна. Това не означава, че те са особено добри, а напротив – има хора като Албърт Лий, невероятен музикант, един от любимите ми музиканти, който не свири в известна група, така че не попада в популярните класации.
Аз се смея на някои хора, които попадат в популярните класации, толкова са лоши, но са от групи, които са на върха на класациите. Мисля, че хората са объркани от това.
Ренесанс или рок
Свиренето на Фендер е изкуство само по себе си. Те се разбесняват от време на време.
Да се научиш да свириш на китара с голям усилвател е като да обучаваш слон.
Ако не можеш да изсвириш нещо добре в студиото, можеш да го изсвириш на сцената.
Харесва ми да скачам на сцената, стига да е направено по готин начин. Но то определено не включва скачане от височини и демонстрации с шпагат.
Тръгнал съм в посока на ренесансовата музика, но все още обичам да свиря хард рок – само ако е достатъчно сложен и носи някаква мисъл.
Обичаният от всички нас - Ричи
Ричард Хю Блекмор (на английски: Richard Hugh Blackmore), познат още като Ричи Блекмор (на английски: Ritchie Blackmore), е британски китарист, роден на 14 април 1945 г. в Уестън сюпър Меър, близо до град Бристъл (Англия).
Блекмор е един от основателите и бивш соло китарист на легендарните британски рок групи Дийп Пърпъл и Рейнбоу, а понастоящем участва в съвместен проект с жена си Кендис Найт, наречен Блекморс Найт.
Много музикални критици и фенове го определят като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на хардрока.
През 1968 г. заедно с кийбордиста Джон Лорд основава рок групата Дийп Пърпъл, идеята за която се заражда първоначално в главата на близкия приятел на двамата Крис Къртис, предложил хрумването си на двама музикални бизнесмени Тони Едуардс и Джон Колета, които остават силно впечатлени от инструменталния талант на двамата.
С албума „Deep Purple In Rock“, вече с променен състав и Иън Гилън за вокалист, започва легендарната история на една от най-успешните и влиятелни хардрок групи в света.
Рифовете и солата на Блекмор впечатляват милиони фенове, а сценичните му изяви с безкрайни импровизации и виртуозни прийоми, като свирене с крака, зад гръб и т.н., небрежното му разпуснато държание на сцената, както и странното му облекло стават легендарни и са последвани от редица китаристи.
През 1975 г. Ричи Блекмор напуска Дийп Пърпъл и основава групата Рейнбоу, с вокалист Рони Джеймс Дио, която също се превръща в едно от големите имена в хардрока, и се радва на огромен слушателски интерес, преди да бъде разформирована от основателя си през 1984 г., който същата година се завръща в Пърпъл, за да вземе участие в записите по албума „Perfect Strangers“ – първият студиен албум на групата от девет години.
Блекмор взима участие в още три студийни албума – „The House of Blue Light“ (1987), „Slaves and Masters“ (1990) и „The Battle Rages On“ (1992) – преди да напусне окончателно групата в началото на 1994 г.
През 1995 г. събира отново Рейнбоу в съвсем нов състав за записите на албума „Strangers in Us All“, който е и последният официален албум на групата.
Понастоящем Блекмор е член на създадената от него и жена му Кендис Найт група Блекморс Найт. Стиловата ориентация няма нищо общо с предните му групи, звученето е предимно акустично, фолклорно и ренесансово.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
