Любовницата му го съди за бащинство, невръстните му съпруги наливат масло в огъня. Спасява го бракът с Уна
Чарли Чаплин е безспорна икона в историята на киното, а образът му e сред най-разпознаваемите в световната култура. Малко е известна обаче хронологията на дълбокия раздор на актьора със страната, в която той постига славата. Тя е свързана с комунизма, Втората световна война, Адолф Хитлер, секс скандали и преследване от ФБР.
Роденият на 16 април 1889 г. Чарлс Спенсър Чаплин се издига до звездния връх от бедняшкия квартал „Ламбет“в Южен Лондон. В миналото в този квартал работели множество театри. Родителите на Чаплин, които били певци, работели в някои от тях. В „Ламбет“ също се намирали големи тъкачески фабрики, в които плащали малко и наемали дори деца на работа.
Семейството на Чарли Чаплин живеело в голяма стара къща на West Square, чиито стълби можем да видим и във филма „Хлапето“.
Родителите му обаче се разделят преди да навърши три години. До деветата си година Чарли вижда баща си само два пъти. Първият път гледа негово представление. Вторият път го вижда случайно на улицата, двамата вървят един срещу друг. Малкият Чарли спира в шок. Бащата не познава сина си и виждайки реакцията на детето, го пита как се казва. Когато чува името – същото като неговото – се усмихва на жената до него, дава монета на сина си и продължава.
Майка му Хана произлиза от голям цигански род, дъщеря на обущар. На 16 години бяга от къщи и мечтае да стане прочута актриса. Запознава се с Чарли Чаплин–Старши, когато двамата участват в комична опера. Но Хана има психично заболяване и е въдворена в приют за душевно болни. Чарли и неговият полубрат Сид попадат в сиропиталище. На 9 години го пращат при баща му, който е алкохолик и го бие. Наложило се благотворителната служба да отведе детето. Чарли вижда родителя си за последен път в кварталния пъб The Three Stags, където често стоял заради него след училище. Старши умира от цироза през 1901 г.
Чарли живее трудно, понякога остава на улицата и търси подслон в приюта за бедни към църквата „Света Мария“. Днес там е Музеят на киното. Хлапето помага в бръснарници, чисти боклук в музикални зали и се изявява като статист във водевил.
По-късно той си спомня, че първият му дебют на сцената е на петгодишна възраст. Това било в деня, когато Хана изгубила гласа си на сцената. Зрителите започнали да се подиграват на шептящата актриса. Петгодишният Чарли не могъл да понесе присмеха, излязъл на сцената и завършил текста на майка си.
От нищетата го спасява брат му Сидни, който на 19 години става стюард и започва да го устройва в театрални агенции. Момчетата печелят доста пари и ги влагат в лечението на майка си.
Чарли си купува билет за Америка и на 20 години се озовава в Холивуд. Там се ражда Малкият скитник - с бомбе, което непрекъснато пада, големи ботуши, бяла риза, тясно сако и широки панталони, мустаци и бастун. Този образ той е виждал в детството си - на продавача на вестници до пъба The White Hart.
Образът на Малкия скитник е универсален: той може да е бръснар, златотърсач, хамалин, портиер, фабричен работник, цирков артист, но в сърцето си е поет, мечтател, джентълмен и самотен авантюрист. Този герой от нямото кино не говори конкретен език, но говори всички езици едновременно – не само с публиката в Америка, но и по целия свят, пише „Лента ру“.
Скоро героят му става център на внимание и Чаплин започва да пише сценарии и режисира филми със свое участие.
През 1915 г. той вече е културен феномен. Магазините са пълни със стоки „Чаплин“, той е герой в карикатури и комикси, за него създават песни. Славата му се носи по целия свят. Той добре знае цената си. Договорът му с филмовата компания „Мютюъл“ е за $670 000 годишно, с което на 26 години става един от най-добре платените хора в света. Джон Р. Фройлер, президент на студиото, обяснява: „Можем да си позволим да плащаме на г-н Чаплин тази голяма сума, защото обществеността иска Чаплин и ще му плати“.
През 1919 г. актьорът става съосновател на United Artists заедно с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Грифит. Споразумението е революционно във филмовата индустрия, тъй като позволява на четиримата партньори да се финансират сами и да имат пълен контрол над филмите си.
През 1921 година Чарли довежда майка си в Холивуд, купува й къща, грижи се за нея и паралелно работи над филма си „Златна треска”. През 1928 г. Хана умира на 65-годишна възраст.
Неволи и шедьоври
Чарли винаги е мечтаел за щастлив семеен живот, може би заради своето разбито семейство. Преди създаването на United Artists той се жени за първи път. 16-годишната актриса Милдред Харис разкрива, че е бременна и през септември 1918 г. двамата сключват брак без много шум в Лос Анджелис. Скоро обаче става ясно, че бременността е фалшива. Харис забременява отново и на 7 юли 1919 г. и ражда син - Норман Спенсър Чаплин, който умира три дни по-късно. Бракът е разтрогнат през април 1920 г.
Загубата на сина плюс собствените му детски преживявания са в основата на шедьовъра „Хлапето“. Снимките започват през август 1919 г. с четиригодишния Джеки Куган. Това е първият пълнометражен филм и има грандиозен успех - до 1924 г. е гледан в над 50 държави.
Чаплин вдига летвата и казва, че следващият му филм трябва да е епичен и велик. В „Треска за злато“ Скитника е самотен професор, който се бори с несгодите и търси любов. Продукцията, струваща почти 1 милион долара, включва снимки в планините Тръки с екстри и специални ефекти. В златната книга на киното влизат сцените, в които Скитника яде обувките си и танцът с хлебчета.
По време на снимките на „Треска за злато“ Чаплин се жени за втори път когато 16-годишната Лита Грей му съобщава, че е бременна. Тогава той е на 35 години и би могъл да бъде обвинен в изнасилване съгласно калифорнийския закон. Двамата сключват таен брак в Мексико на 25 ноември 1924 г. Първият им син, Чарлз Спенсър Чаплин младши, е роден на 5 май 1925 г., следван от Сидни Ърл Чаплин на 30 март 1926 г.
Но Чаплин е нещастен и прекарва дълги часове в студиото, за да не вижда жена си. През ноември 1926 г. Грей взима децата и напуска семейния дом. Следва горчив развод, в който тя обвинява Чарли Чаплин в изневяра, насилие и извратени сексуални желания. Историята й се превръща в главна новина на първите страници на таблоидите. Появяват се призиви от възмутени граждани филмите на Чаплин да бъдат забранени. За да избегнат по-нататъшен скандал, адвокатите му се съгласяват на парично споразумение от 600 000 долара – най-голямата сума, присъдена от американските съдилища по онова време.
Поради огромната си популярност актьорът си позволява да прави успешни неми филми дори след края на ерата на нямото кино: „Светлините на града“ излиза през 1931 г., а „Модерни времена“ - през 1936 г. Малкият скитник остава безгласен – в това е неговият чар.
По това време Чарли има нова любов – Полет Годар, която става третата му съпруга. Двамата се разделят през 1942-а, но остават приятели. По-късно тя има връзка с Ремарк, за нея той написва романа "Време да се живее и време да се мре". Полет е жената, която остава до писателя до края на дните му.
Всичко за фронта
Първият филм на Чаплин със звук е „Великият диктатор“ от 1940 г. И с него започват проблемите.
Лентата излиза когато новата световна война вече бушува в сърцето на Европа. Публиката е забелязала приликите между актьора и диктатора, родени асо с 4 дни разлика: и двамата се издигат от бедност до световна известност и имат едни и същи мустаци. Сатирата на Хитлер и фашизма става хит, но създателят й си създава много врагове. По това време Съединените щати все още са в изолация, но правителството във Великобритания се опитва да поддържа неутрална политика спрямо нацистка Германия.
Година по-късно японците атакуват Пърл Харбър, слагайки край на неутралитета на САЩ. През 1942 г. Чаплин публично призовава за откриване на втори фронт срещу Германия и подкрепа на Съветския съюз в борбата срещу нацистите. Призивите за открита борба му спечелват много врагове. ФБР, което вече го е взело на мушка, сега се заема сериозно с него – актьорът става обект на постоянно наблюдение и на медийна кампания - медиите представят актьора като комунист, тайно спонсориращ революционни клетки и заговорник за „червена“ революция в Америка. И точно в този труден момент артистът се забърква в секс скандал, който разрушава репутацията му и го изправя пред съда.
Любов и съдебни саги
Тя се казва Джоан Бери и е едва на 21, когато среща Чаплин през 1941 г. Иска да стане актриса и се движи в богати американски кръгове, включително с магната Пол Гети. Чаплин помага на Бери да се запише в актьорско училище и й урежда малка заплата от филмовото си студио. Сексуалната им връзка започва през 1941 г. след като актьорът я убеждава да подпише договор със студиото му и започва да пише сценария за първия й филм. През следващите няколко години Чарлз и Джоан се срещат редовно, въпреки че не се ограничават само с една връзка. Джоан забременява няколко пъти.
Бери е сложна личност – многократно е арестувана за кражба и има сериозни проблеми с алкохола (по-късно прекарва повече от десетилетие в психиатрична клиника). Близките на Чаплин се опитват да го убедят да скъса с нея, но артистът, който вече е известен като голям женкар, не се отказва. Младата жена е обсебена от Чарлз и го преследва - появява се неканена на места, където е той, чупи прозорци в апартаментите му и заплашва със самоубийство. След като се разделят, изпълнява заплахата си, но оцелява. И започва да го съди.
В разгара на Втората световна война Чаплин е постоянно в съда заради бившата си любовница. През 1943 г. Бери настоява бащинството на Чаплин да бъде установено. Актьорът отрича и дори първоначално получава оправдателна присъда, но губи делото на втора инстанция. Чаплин се конфронтира и с бившите си съпруги Милдред Харис и Лита Грей - и двете са били под 18 години, когато са се сгодили за актьора. Прокурорът обвинява Чаплин в морална поквара и хищническо поведение спрямо жените, а ФБР разпространява обвинителния акт. По същото време 54-годишният Чаплин се жени за четвърти път. Новата му съпруга, Уна О'Нийл, вече е навършила пълнолетие към деня на сватбата им, но е с 36 години по-млада от съпруга си.
Чаплин е признат за баща на детето на Бери и е осъден да плати на бившата си 5000 долара в допълнение към издръжката. Десет години по-късно Джоан се отказва от исковете си, но по това време той вече е напуснал Съединените щати завинаги.
Изходът на Скитника
Следващото дело срещу Чаплин е от правителството на САЩ. Известният актьор е обвинен в трафик на хора с цел сексуална експлоатация съгласно Закона Ман, който забранява междущатски транспорт на жени за „неморални цели“. Обвиненията се основават на доказателства на ФБР, че Бери е пътувала от Лос Анджелис до Ню Йорк през 1942 г. за сметка на Чаплин. Неясната формулировка на закона позволява на федералните власти да го използват за преследване, предимно на известни афроамериканци и имигранти, в продължение на години. Жертви на този закон са боксьорът Джак Джонсън и музикантът Чък Бери. Но за разлика от чернокожите звезди, Чаплин е оправдан - на съдебните заседатели е ясно, че актьорът е преследван по политически причини.
Скандалите около Бери се точат с години, но това е само началото на по-големите проблеми на Чаплин.
По това време Чарли вече се е сблъскал с Едгар Хувър, легендарния директор на ФБР от 1924 г. до 1972 г., от когото се страхуват политици, съдии, общественици, дори и президенти на САЩ.
От всичко най-много Хувър мрази комунистите и ги обвинява за всичко, което не му харесва в Америка. В продължение на половин век ФБР под вещото ръководството на Хувър изготвя досиета за всеки, който е оперативно интересен за бюрото. Сред „интересните“ хора е и Чарли Чаплин заради най-лошото подозрение – че е комунист.
Той става мишена и за политиците. През 1945 г. Сенатът се опитва да го депортира от Съединените щати, но делото е прекратено. Инициатор е сенатор Уилям Лангер, който по-късно протестира на изслушванията, че „човек като Чарли Чаплин, с комунистическите си симпатии, безкрайния си списък с нарушения на закона, изнасилването и съблазняването на 16- и 17-годишни американски момичета, остава в тази страна“. Чаплин е обвинен и в организирането на канал за нелегална имиграция в САЩ.
През 1946 г. актьорът получава призовка да се яви пред Комисията по антиамерикански дейности на Камарата на представителите и заплашва да дойде облечен като Малкия скитник. Тогава конгресмените решават да не се ангажират с него. Обществото вече е обърнало гръб на британеца – филмът му от 1947 г. „Господин Верду“ е посрещнат с призиви американците да не го гледат.
Когато в САЩ разследването не намира компромати, ФБР търси съдействие от Британското контраразузнаване – инструкциите са МИ 6 да разследват контакти на Чаплин със СССР и комунисти. Американците твърдят, че актьорът не е роден в Лондон, а във Франция и е руски евреин с името Израел Торнстейн. След проучване на регистрите МИ 5 стига до извода, че е възможно Чаплин да не е роден в Лондон или да е роден с различно име - в края на 19-ти век не всички раждания във Великобритания са били регистрирани.
През 1952 г. Чаплин пътува до Европа, за да представи новия си филм „Светлините на рампата” в Лондон. Но не може да се върне обратно, защото под натиска на Едгар Хувър и издадената от него заповед, имиграционните служби не го допускат на територията на САЩ.
Така геният, създал едни от безсмъртните филми на Холивуд, живял повече от 40 години в Америка се превръща в persona non grata за тази страна.
Филмовата звезда се установява със съпругата си Уна, дъщеря на известния драматург Юджийн О’Нил, във Веве, Швейцария. Ерата на „женкарството“, която съвпада с престоя му в Съединените щати, отстъпва място на щастлив семеен живот. Чаплин има осем деца с Уна, последното от които се ражда когато е на 72 години. Този брак се случва по време на най-трудните години на Чаплин, изпълнени с публични кампании срещу него и съдебни спорове. Малцина вярват, че ще продължи дълго. Но артистът е намерил утеха за много години напред.
Завръща се в САЩ две десетилетия по-късно и то само за няколко дни, когато е поканен да приеме „Оскар“ за музиката си към „Светлините на рампата“. По това време Хувър все още ръководи ФБР и именно той урежда посещението на Чаплин в Съединените щати с краткосрочна виза.
Всъщност филмът от 1951 г. е показан за първи път в Съединените щати едва през 1972 г. – обвиненията в комунистически симпатии на Чаплин довеждат до пълното му отхвърляне от американските дистрибутори.
Ганчо и аферата с откраднатия ковчег
Великият актьор си отива на Коледа през 1977 г., заобиколен от близки в дома си в Корсие сюр Веве, селце над Женевското езеро в Швейцария. Но изненадите не свършват със смъртта му. Не са минали и три месеца от погребението, когато гръмва сензационна новина – ковчегът му е откраднат!
Според някои версии - почитатели са задигнали тялото на Чаплин, за да го погребат на родна земя. Други твърдят, че гробът е разкопан от неонацисти или антисемити, които искат да си отмъстят за осмиването на Хитлер във „Великия диктатор“. Не съществуват доказателства в подкрепа на едната или другата теория, пише Factcheck.bg.
И явно причината е друга, защото семейството получава обаждания с искане на откуп.
По това време в Европа атентатите и отвличанията са на мода - в съседната Италия „Червените бригади“ дори виждат сметката на министър-председателя Алдо Моро. През седемдесетте години има още няколко подобни случая - урната с праха на оперната прима Мария Калас изчезва от парижкото гробище, четирима мъже пробват да откраднат тялото на Елвис Пресли само 11 дни, след като е било погребано в мраморен мавзолей, тленните останки на маршал Филип Петен са задигнати от гроба му на атлантическия остров Йеу и намерени по-късно в багажника на микробус в предградие на Париж.
Изнудването за ковчега на Чаплин продължава няколко седмици. Анонимен глас казва на Уна: „Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си“. А тя отговаря: „Ако искам да го видя – ще отида на кино“.
Полицията подслушва телефоните на семейство Чаплин и засича обаждане от Лозана, където до всяка от стотиците телефонни кабини бди цивилен полицейски пост. Едната версия е, че изнудвачът е закопчан на място, а втората - че Уна отива на определената от него среща уж да му носи пари, а там вече го чакат униформените. Така или иначе, полицията слага белезниците на алчния рецидивист. Организатор на акцията е 28-годишният поляк Роман Вардас, негов помагач е българинът Ганчо Ганев. И двамата работят в автосервиз.
През ранната си младост в България Ганчо често лежал зад решетките заради черна борса и опити за бягство към Турция. В крайна сметка с авера си Христо Иванов-Чашката от Варна успяват да се измъкват през Югославия, стигат до Италия и там попадат в лагер за бежанци. Установяват се в Лозана, където Ганчо се жени за швейцарка - медицинска сестра. Именно заради брака си с нея отървава по-сериозна присъда. На 11 декември 1978 г. 38-годишният тогава Ганчо получава две години условно с 5-годишен изпитателен срок. Съучастникът му Роман Вардас е осъден на 5 години затвор.
След като изтърпява присъдата, роденият в Девня Ганчо Бургията става примерен гражданин на Швейцария и дълги години живее в швейцарското селце Пре-Вер-Нореа, пише „Стандарт“.
А на 23 май 1978 г. в тесен семеен кръг Чарли Чаплин е погребан отново в Корсие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
