Международен престиж и реклама за туризма очакват страната ни
Домакинството на 71-вото издание на песенния конкурс “Евровизия 2027” се очертава като най-мащабното културно и икономическо събитие в съвременната история на България. Провеждането на форум от такъв ранг носи огромни финансови дивиденти, но и налага покриването на изключително рестриктивни критерии от страна на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).
Според официалните правила на EBU страната победител получава автоматичното право и отговорност да организира следващото издание на конкурса. Генералният директор на БНТ Милена Милотинова вече потвърди пред медиите, че държавата е готова да посрещне предизвикателството.
Веднага след обявяването на резултатите започна сериозна надпревара между българските общини. Кметовете на София, Бургас, Варна и Пловдив вече официално лобират пред националната телевизия, за да привлекат домакинството на “Евровизия 2027” в своите градове.
Столичните хотелиерски асоциации отчетоха светкавичен бум на резервации и запитвания за май 2027 г. само часове след финала на конкурса във Виена. И открито заявяват, че очакват той да се проведе в София. Мотивът им е, че столицата предлага най-голямото разнообразие за туристите, които ще дойдат от всички краища на света. Икономическите експерти успокояват, че организацията на събитието няма да натовари бюджета на страната, защото по техни думи разходите за “Евровизия 2027” ще бъдат по-малки от провеждането на едни предсрочни парламентарни избори, а същевременно ще донесат огромен паричен оборот, международен престиж и реклама за туризма ни.
Инвестицията се отплаща многократно
Инвестицията в „Евровизия“ се отплаща многократно чрез преки и косвени постъпления в местната икономика. Очаква се общият икономически принос за България да надхвърли милиард евро. Само прогнозните приходи за хотелиерите и ресторантьорите ще са над 100 милиона евро за настаняване, още толкова ще отидат за храна и развлечения в града домакин в рамките на двете седмици на евровизионните събития.
Местният бюджет също ще бъде захранен с милиони под формата на туристически данъци и ДДС от пазаруване, транспорт и услуги. Стойността на безплатната телевизионна и онлайн реклама за България като туристическа дестинация се оценява на повече от 160 милиона евро, което ще доведе до бум на чуждестранни туристи през следващите 3 до 5 години. Така, че Дара ще донесе на България над един милиард евро.
Колко хора ще ни гостуват
“Евровизия” не е просто шоу, което предлага 3 вечери живо излъчване, а двуседмичен фестивал, който привлича огромни маси от хора и организаторите са наясно с това. Очакванията са в България да пристигнат между 30 000 и 50 000 чуждестранни гости специално за събитието. Форумът върви и с делегация от журналисти, като обикновено се издават около 1500 акредитации и гостуват над 40 националности, които включват изпълнители, мениджъри, стилисти и хореографи. Те ще прекарат близо 3 седмици в страната за репетициите и живите излъчвания.
Изискванията за града домакин
Организацията на конкурса е обвързана с тежка книга с правила, която се нарича Host City Criteria. Основната битка за момента е между софийската зала „Арена 8888“ и морската зала „Арена Бургас“. Победителят ще се реши на база следните ключови изисквания за капацитета на залата, който трябва да побира минимум 10 000 зрители и да има свободна височина на покрива от поне 18 метра за тежките осветителни и сценични конструкции.
Залата трябва да е на разположение на EBU и БНТ за период от 6 до 8 седмици преди конкурса за изграждане на сцената и провеждане на техническите репетиции. Градът домакин трябва да гарантира минимум 2000 до 3000 хотелски стаи от висок клас - 4 и 5 звезди в непосредствена близост до залата за нуждите на делегациите и пресата.
Транспортна инфраструктура трябва да включва международно летище с денонощни полети в близост до града, както и ефективен градски транспорт, който да свързва летището, хотелите и залата. Пресцентърът за журналистите трябва да е в близост до залата, която да побере поне 1500 журналисти и да предлага високоскоростен интернет и работни зали.
Трябва и “Евровизионно селище”
Градът домакин е длъжен да изгради огромна открита фен зона, която се нарича “Евровизионно селище”. Обикновено то се прави на централен площад, където в продължение на 10 дни се провеждат безплатни концерти, монтирани са огромни екрани, които излъчват полуфинала и финала на “Евровизия” на живо за стотиците хиляди почитатели, които идват от света, но не са успели да си купят билети за залата.
Продажбата на билетите се менажира от международен оператор, като цените за финала обикновено варират от 80 евро за най-задните места до над 400 евро за фен зоната пред сцената. Билетите за финала обикновено се разпродават за по- малко от 15 минути.
Задължително е да се използват изцяло дигитални билети и е препоръчително наличието на споделен наземен екологичен транспорт за гостите.
Откъде идва финансирането
Прогнозният бюджет за “Евровизия 2027” се очаква да бъде между 25 и 30 милиона евро. Около 30% от сумата идва директно от таксите за участие на останалите държави и централните спонсори на конкурса, които обикновено са технологични или козметични гиганти.
С приходи от билетите обикновено се покриват около 25% от разходите на музикалния форум. Останалите се осигуряват от целевото финансиране от държавния бюджет и общината домакин. Тези пари до момента другите държави домакини на “Евровизия” ги разглеждат като инвестиция в инфраструктура и пи ар, които се възвръщат веднага от похарчените средства от туристите, придошли заради форума в страната.
Брандинг, сувенири и идентичност
Като страна домакин България има пълната творческа свобода да избере логото, слогана и визуалния стил на конкурса, които да представят културата ни в модерна светлина. Екипът на БНТ вече обмисля концепции, които бягат от остарелите клишета и залагат на модерния прочит на фолклора. Визуалният стил се очаква да бъде вдъхновен от мистерията на българските гласове и шевиците, но пречупени през денс енергията на песента на Дара “Бангаранга”.
Освен официалните сувенири, които феновете догодина ще могат да закупят от специалните колекционерски брандирани продукти като традиционните тениски и чаши, се включват и лимитирани серии розова българска козметика в модерни еко опаковки, дизайнерски сувенири с български букви и стилизирани традиционни наши чанти и мешки от рециклирани материали.
Слоганът
Търси се кратко и силно послание на английски език, което да обедини темата за победата на България и силата на българската музика, която се пее по нашите земи от векове.
Домакинството ни на 71-вото издание на песенния конкурс „Евровизия“ се застъпва и с една друга знаменита за България половин вековна годишнина.
През 2027 г. песента на Валя Балканска - “Излел е Дельо Хайдутин”, която полетя с космическите апарати на НАСА “Вояджер”, чества своя 50-годишен път извън Слънчевата система към най-далечното пътешествие на човечеството. А Дара, която е възпитаничка на вокалната педагожка Павлинка Тодорова, умее най-добре да пее български народни песни, защото години наред майката на друга наша участничка в “Евровизия” - Елица Тодорова, възпитава любов към българското народно творчество в своята ученичка Дара. Дали страната ни ще стъпи на народния фолклор догодина, за да обедини “Евровизия” с космическото послание на България към извънземните цивилизации, предстои да разберем.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
