На 21 май, в деня на царица Елена и сина й император Константин, в някои краища на страната се танцува върху жарава. Според историци нестинарството е свързано с езически ритуали, запазили се от времето на траките.
Изпадайки в транс танцуващите върху тлеещите въглени показвали своя култ към Слънцето, както и прехода от пролетта към лятото.
Въпреки, че нестинарите играят върху икона на св. Елена и св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.
Но у нас край Варна има манастир, свързан със светата майка и нейния син. Той носи тяхното име.
Буря изхвърлила корабокрушенци в местността
Предполага се, че чудотворният извор – аязмото, днес под самия свети престол в олтара на манастирския храм, е станало причина за възникване на света обител.
Преданието разказва, че през XVI-ти век в тази местност се появяват монаси-отшелници. През една нощ страховита морска буря изхвърля на брега телата на корабокрушенци. Един от тях, все още жив, носи чудотворна икона на светителите Константин и Елена, която бил взел от Цариград, за да я отнесе в Киево-Печерската лавра. Оцелелият пътешественик връчил иконата на дошлите на брега монаси със заръката да построят храм и манастир. Така, съвсем естествено, новата обител получила своето име.
Агапий и Теодосий увеличават имотите на храма
Божият храм бил опожарен, но скоро и възроден от двама родолюбиви българи – великотърновци. Те пристигат тук през 1832 г. и се залавят с лични средства и с труда на добри християни да реконструират двата манастира – „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. Димитър“ по на юг, като скоро ги обновяват с нови сгради. Засаждат овощни и зеленчукови градини, лозя и ниви. Агапий става игумен на първия манастир, а Теодосий – на втория. За общо 34 години, до смъртта им в 1866 г. и в 1867 г., те многократно увеличават имотите на манастирите.
Днес храмът е с нови стенописи и старинни икони, прекрасни полилеи, резбовани тронове и проскинитарии, изографисани купол и олтар.
Болни се молят за избавление
Манастирската летопис пази десетки писма от благодарни хора, употребили водата от Аязмото с вяра и молитва и получили избавление от различни очни, кожни, нервни и други болести.
Вярва се, че Елена е открила Гроба господен и Светия кръст.
Считана е от Православието и Римокатолицизма за светица, прочута със своето благочестие. Тя е покровителка на археолозите.
Според древни традиции на 21 май хората в селото посещавали най-възрастния нестинар, който бил обикновено жена. В нейната къща в малък параклис се пазела иконата на Св. Св. Константин и Елена. На стените пък висели свещените нестинарски тъпани, на които се думкало само в деня на нестинарските игри.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
