Родопите не са просто планина. Те са свещената приказка на България, разказана от непристъпни скали, гъсти гори, кристални реки, от аромата на билките и величието на камъка. Когато тесният път завие край кърджалийското село Бели пласт и човек погледне склона, внезапно онемява, защото вижда нещо, което сякаш не принадлежи на нашия свят. Десетки каменни гъби, накацали по хълма - с розови пънчета и зеленикави шапки, сякаш огромен великан или сам Господ Бог ги е посадил преди хилядолетия.
Магията на Мантар кая
Наричат ги Каменните гъби. Местните ги знаят като Мантар кая. Те са едно от най-странните, но и най-великолепни природни чудеса на България. Едно от онези места, където науката, историята и легендите се преплитат толкова силно, че човек трудно може да различи къде свършва едното и започва другото.
Когато Родопите били морско дъно
Днес около Каменните гъби се извисяват хълмовете на Източните Родопи. Преди десетки милиони години обаче тук е било дъното на древно море.
Земята под Родопите кипяла от вулканична активност. Огромни подводни изригвания изхвърляли облаци пепел и вулканичен материал, които постепенно се утаявали на морското дъно. Именно от тях се образували риолитовите туфи - скалите, от които по-късно ще се роди едно от най-красивите чудеса на България.
След като морето се оттеглило, а земята започнала да се издига, природата поела работата в свои ръце. В продължение на милиони години дъждът, вятърът, слънцето и студът ваяли скалите с търпението на велик грънчар.
Резултатът е зашеметяващ
Долният пласт, по-мек и по-податлив на ерозия, постепенно се стеснил и оформил характерните „пънчета“. Горният пласт останал по-здрав и устойчив и се превърнал в „шапките“ на гъбите.
Така природата създала скулптури, високи между два и три метра, които изглеждат толкова величествено, че човек трудно вярва, че не са дело на човешка ръка.
Розовият камък и зелените шапки
Най-загадъчни са цветовете на Каменните гъби. Пънчетата им са обагрени в мек розов цвят благодарение на минерала клиноптилолит - разновидност на зеолита. Шапките пък са зеленикави заради минерала селадонит. На места могат да се видят и сини или почти черни петна, създадени от манганови конкреции.
Така природата е създала произведение на изкуството без четка и без длето.
Неслучайно много геолози определят Каменните гъби като една от най-живописните скални формации в България.
Сред свещените земи на траките
Каменните гъби не са просто природен феномен. Те се намират в сърцето на една от най-сакралните територии на древна Тракия.
Само на няколко километра от едната страна на гъбите се издига Перперикон – свещеният скален град на траките с прорицалището на Дионис. От другата страна е Татул – светилището с гроба на легендарния Орфей.
Целият край е осеян със скални олтари, ниши, жертвени площадки и култови комплекси. За древните траки планините не били просто част от природата. Те били място, където хората разговаряли с боговете.
Затова не е трудно да си представим, че и странните каменни фигури край Бели пласт са будили почит и страхопочитание още в древността.
В Източните Родопи почти всеки хълм крие легенда, а почти всяка скала е била част от свещен пейзаж.
Легендата за четирите сестри
Но истинската душа на Каменните гъби се крие в една стара родопска легенда. Преди векове край Перперикон живял бедният въглищар Радуил. Той имал четири дъщери, прочути със своята красота. Момичетата били работливи и добри, а единственото им задължение извън крепостта било да носят вода.
Един ден край реката ги нападнали разбойници. Сестрите успели да избягат и да се скрият зад стените на крепостта, но скоро тя била превзета. Мъжете били избити, а жените - пленени.
Разбойническият главатар решил да избере най-красивата от сестрите за себе си, а останалите да продаде в робство.
Тогава най-голямата девойка сграбчила ятагана му и го посякла. Сестрите се хвърлили в битката с камъни и дървета, след което побягнали към гората.
Разбойниците ги настигнали. Главата на най-голямата сестра паднала на земята. И в същия миг се превърнала в каменна гъба.
После същата съдба сполетяла и останалите три девойки. Така, разказват старите хора, се родили Каменните гъби - вечен паметник на смелостта и свободния дух.
Когато слънцето залязва над Родопите и багри скалите в червено, мнозина и днес виждат в тях лицата на четирите сестри.
Живата вода на камъка
С Каменните гъби е свързана и друга любопитна история. Местните хора отдавна вярват, че розовият минерал клиноптилолит притежава пречистващи свойства. Затова го наричат "живия камък".
Според народните поверия вода, престояла върху такъв камък, става по-чиста и по-полезна за организма.
Съвременната наука действително изследва способността на зеолитите да абсорбират различни вещества от околната среда. Дали това е тайната на прочутото родопско дълголетие, никой не може да каже със сигурност. Но в Свещената планина вярват, че всяка легенда съдържа поне зрънце истина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
