Древните римляни често се посочват като пример за напреднала градска хигиена, благодарение на акведуктите, канализацията и обществените бани. Ново научно изследване обаче показва, че реалността в ранните години на Помпей е била далеч по-малко впечатляваща. Първите обществени бани в града са функционирали с мръсна и силно замърсена вода, съобщава LiveScience.
Бани без акведукт и със застояла вода
Проучване на учени от университета „Йоханес Гутенберг“ показва, че най-ранните бани в Помпей, използвани приблизително между 130 и 30 г. пр.н.е. по времето на Римската република, са били пълнени с вода само около веднъж дневно. Вместо постоянен приток, какъвто по-късно осигуряват акведуктите, водата е идвала от кладенци и цистерни.
Този ограничен водоизточник е означавал, че една и съща вода е била използвана от много хора в рамките на деня. Според учените повдигането и разпределението на водата се е извършвало чрез един-единствен механизъм, задвижван от роби, което допълнително е ограничавало възможността за честа подмяна.
Какво разкрива химичният анализ
За да установят каква точно е била водата в тези бани, изследователите са анализирали проби от калциев карбонат, натрупан по стените на басейните. Минералният състав показал наличие на тежки метали като олово, цинк и мед, които най-вероятно са идвали от тръбите и съдовете за съхранение на вода.
Още по-притеснителни са следите от човешки отпадъци. Анализът сочи наличие на пот и урина, което подкрепя извода, че водата не е била редовно подменяна. Според учените отопляемите басейни са показвали високи нива на замърсяване, което е създавало лоши хигиенни условия за къпещите се.
Хората не се отказвали от баните
Въпреки мръсната вода, баните очевидно не са били изоставени. Археологическите и историческите данни показват, че те са оставали важен социален център, където хора от различни слоеве на обществото са се събирали ежедневно. Цените са били ниски, а достъпът - почти универсален.
Съавторът на изследването Сийс Пашир предполага, че посетителите вероятно не са прекарвали дълго време в топлите басейни. Те били сравнително малки и по-скоро служели за кратко потапяне, докато основната част от времето минавала в седене, разговори и почивка. Това може да обясни защо дори неприятната миризма и мътната вода не са отказали жителите на Помпей от посещенията.
По-ранни проучвания показват още, че след изригването на Везувий градът не изчезва напълно. Макар много жители да го напускат, част от тях се завръщат по-късно и Помпей продължава да съществува известно време като бедняшки квартал, далеч от блясъка на класическия римски град.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
