Голямата пирамида на Хеопс е най-старата и най-голямата в Гиза и от хилядолетия стои като символ на инженерно съвършенство. Построена около 2560 г. пр.н.е. като гробница на фараона Хеопс (Хуфу), тя е завършена за изключително кратък период от време. Именно това превръща начина на нейното изграждане в една от най-големите загадки на археологията. Липсата на древни текстове, които да описват строителния процес, оставя учените да разчитат единствено на теории и реконструкции.
Вековната загадка на строителството
Традиционните обяснения приемат, че пирамидата е изградена с помощта на външни рампи и постепенно надграждане отдолу нагоре. Тези теории обаче трудно обясняват как каменни блокове с тегло до 60 тона са били повдигани на стотици метри височина и подреждани с такава точност само за около две десетилетия, отбелязва „Дейли мейл“.
Новата идея - строеж отвътре навън
В ново изследване, публикувано в списание Nature, д-р Саймън Андреас Шойринг предлага радикално различна хипотеза. Според него Голямата пирамида е изграждана отвътре навън, като строителството е започнало от вътрешното ядро и е напредвало нагоре с помощта на скрити механизми за повдигане.
Вътрешни рампи и противотежести
Проучването предполага, че наклонените вътрешни проходи са служили като рампи, по които са се движели тежки противотежести. Тяхното движение е създавало сила, която е издигала масивните каменни блокове. Възходящият проход и Голямата галерия, традиционно разглеждани като церемониални коридори, според тази теория са били ключови елементи от строителната система.
Преддверието като подемна станция
Особено внимание е отделено на Преддверието - малка гранитна камера пред Царската стая. Досега тя се смяташе за защитен елемент срещу грабители. Шойринг обаче я интерпретира като своеобразна повдигаща станция, наподобяваща макара. В неговата реконструкция въжета са преминавали през дървени трупи, монтирани в тази зона, позволявайки повдигането на блокове с изключително голямо тегло.
Асиметриите като инженерна следа
Изследването предлага нов поглед и към необичайното вътрешно разположение на пирамидата. Камерите и проходите са подредени по обща вертикална ос, но не са идеално центрирани. Камерата на царицата е ориентирана север-юг, а Царската камера е изместена на юг от центъра. Според Шойринг тези отклонения са резултат от инженерни компромиси, а не от символичен замисъл - нещо трудно за обяснение при класическото строителство с външни рампи.
Следи и по външните стени
Теорията хвърля светлина и върху външни особености на пирамидата, като леката вдлъбнатина на стените и сложния модел на каменните слоеве, чиято височина постепенно се променя. Според автора това може да отразява движението на вътрешните рампи и точките за повдигане, докато строежът е напредвал и теглото на блоковете е намалявало на по-високите нива.
Възможен пробив в разбирането за Древен Египет
Ако хипотезата на Шойринг бъде потвърдена от бъдещи археологически открития, тя може да промени не само разбирането за строителството на Голямата пирамида, но и цялостната представа за инженерните способности на Древен Египет. Това би означавало, че пирамидите са били резултат от далеч по-сложни и иновативни технологии, отколкото се е смятало досега.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
