Учени от Университета на Рочестър в САЩ откриха молекулярен механизъм, който може да обясни изключителното дълголетие на гренландските китове. Това са най-дълго живеещите известни бозайници на планетата, като някои екземпляри достигат възраст над 200 години. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Nature. Според авторите откритието може да даде нови идеи за изследване на процесите на стареене и при хората.
Парадоксът на големите животни
Гренландските китове отдавна привличат вниманието на учените със своята необичайна продължителност на живота. Освен че живеят повече от два века, те рядко страдат от рак или други заболявания, свързани със стареенето.
Това е особено любопитно, защото по-големите животни имат значително повече клетки в организма си. На теория това би трябвало да увеличава риска от опасни мутации и развитие на тумори.
Научната загадка е известна като парадокс на Пето. Той описва факта, че при по-големите животни честотата на рака не е пропорционално по-висока, въпреки огромния брой клетки.
Протеинът, който защитава ДНК
В новото изследване учените насочват вниманието си към молекула, наречена CIRBP. Това е РНК-свързващ протеин, който се активира при ниски температури.
Анализът показва, че нивата на този протеин в тъканите на гренландските китове са приблизително 100 пъти по-високи, отколкото при повечето други бозайници. Именно това може да обясни тяхната способност да поддържат стабилността на генетичния си материал.
Когато изследователите въвеждат версия на протеина в човешки клетки в лабораторни условия, клетките започват да възстановяват уврежданията на ДНК значително по-прецизно. В резултат се натрупват и по-малко мутации.
Подобен ефект е наблюдаван и при експерименти със плодови мушици. Генетично модифицираните насекоми са живели по-дълго и са показали по-висока устойчивост на радиация.
Може ли човешкият живот да се удължи
Старшият автор на изследването Вера Горбунова отбелязва, че резултатите показват важен биологичен принцип.
Според нея природата демонстрира, че е възможно организмите да развият по-ефективни механизми за защита на ДНК. Това отваря нови перспективи за изследване на процесите на стареене.
Учените обаче подчертават, че изводите засега са направени на базата на лабораторни клетки и животински модели. Все още няма доказателства, че подобен механизъм може безопасно да бъде приложен при хора.
Интересна връзка със студа
Още една особеност на откритието е връзката със студената среда. Протеинът CIRBP се активира именно при по-ниски температури.
В лабораторни условия човешки клетки, охладени до няколко градуса под нормалната телесна температура, показват по-добра способност да възстановяват уврежданията в ДНК.
Според изследователя Андрей Селуанов теоретично е възможно дори кратко излагане на студ - например студени душове или зимно плуване - да стимулира производството на този протеин. Тази идея обаче все още не е потвърдена експериментално.
Следващите стъпки на учените
Екипът от изследователи продължава експериментите си върху лабораторни мишки. Целта е да се установи дали повишените нива на протеина CIRBP могат реално да повлияят върху продължителността на живота.
Според учените крайната цел на подобни изследвания не е постигането на безсмъртие. По-скоро става дума за удължаване на здравословния живот и намаляване на заболяванията, свързани със стареенето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
