Тайната любов между нея и архитекта Уорнъки излезе наяве в мемоари
На 14 февруари 1994 г. Джаки Кенеди получава необикновено писмо за Свети Валентин. То е от мъжа, когото е обичала почти трийсет години по-рано – известния американски архитект Джон Карл Уорнъки.
Някогашната първа дама на САЩ вече е на 64 години. Зад гърба ѝ са два брака с едни от най-известните мъже на XX век, безброй обществени изяви и лични трагедии. Наскоро е научила, че страда от рак.
Уорнъки е прочел новината за диагнозата ѝ във вестника. Решава да ѝ напише писмо, което от години отлага. В него признава, че връзката им е приключила заради обстоятелства, които сякаш са били извън техния контрол. Но за него любовта никога не е свършвала.
На следващата сутрин телефонът му звъни. Джаки е отсреща. Благодари му, че е направил празника ѝ незабравим, и потвърждава, че чувствата им никога не са били унищожени от времето и раздялата.
Три месеца по-късно тя умира.
Това е една от най-трогателните истории в посмъртно издадените мемоари на архитекта „Архитектът на Камелот: Неразказаната история на Джаки Кенеди, площад „Лафайет“ и една тайна любов“ (Camelot’s Architect: The Untold Story of Jackie Kennedy, Lafayette Square, and a Secret Romance).
„Камелот“ – така Джаки Кенеди нарича изгубения свят на съпруга си, сравнявайки неговото президентство с легендарния двор на крал Артур.
Книгата излиза на 10 ноември 2026 г., шестнайсет години след смъртта на автора. Нейната поява е събитие за всички, които смятат, че историята на семейство Кенеди отдавна е разказана.
Откъсите, публикувани от американското списание People, представят една почти непозната Джаки-жена, която обича да се смее, да флиртува и да нарушава правилата. Жена, която след убийството на съпруга си се опитва да намери отново място в живота. И която за известно време вярва, че го е открила в обятията на мъжа, създал последния дом на президента.
Един танц поставя началото
Джон Карл Уорнъки е роден през 1919 г. и се превръща в един от значимите американски архитекти на своето поколение. Неговата фирма достига до национална известност, а сред проектите му са обществени сгради, архитектурни комплекси и пространства с особено историческо значение.
През 1956 г. той се запознава с тогавашния сенатор Джон Ф. Кенеди. Двамата откриват общи интереси и поддържат контакт, който постепенно прераства в професионално сътрудничество.
След влизането на Кенеди в Белия дом архитектът получава важна задача-да участва в преустройството на историческия площад „Лафайет“ във Вашингтон, непосредствено до президентската резиденция.
Проектът е изключително деликатен. Федералните власти се нуждаят от нови административни сгради, но съществува опасност ценни стари постройки да бъдат разрушени.
Джаки, известна с любовта си към историята, изкуството и архитектурата, настоява историческият облик на района да бъде съхранен.
През есента на 1962 г. Уорнъки трябва да представи плановете пред първата дама. Предишната вечер двамата се оказват сред гостите на прием в британското посолство във Вашингтон. Архитектът решава да се представи по необичаен начин- кани Джаки на танц. Тя го поглежда изненадано, а той се представя като човека, с когото на следващия ден трябва да обсъжда архитектурния проект. Двамата излизат на дансинга.
На следващата сутрин Джаки пристига за официалната среща с елегантен розов костюм. Уорнъки остава с впечатлението, че плановете му са ѝ харесали още от първия поглед. Доброто професионално начало скоро се превръща в доверие. Архитектът започва да общува със семейство Кенеди и постепенно влиза в близкия кръг на президента. Никой тогава не предполага, че именно той ще бъде човекът, който след по-малко от година ще трябва да проектира президентския гроб.
Розовият костюм и трагедията в Далас
На 22 ноември 1963 г. Джон Кенеди е убит в Далас. Американската история се разделя на време преди и след тази дата.
Светът вижда Джаки в окървавения розов костюм, който се превръща в един от най-разпознаваемите символи на трагедията. Уорнъки си спомня с потрес как наблюдава завръщането на президентското семейство във Вашингтон с тялото на убития държавен глава. В мемоарите си той отбелязва, че облеклото на Джаки му напомня костюма, с който тя се е появила на първата им архитектурна среща. Междувременно вдовицата трябва да вземе десетки трудни решения. Едно от тях е как да изглежда гробът на съпруга ѝ.
Първоначално президентът е погребан във временно оформено гробно място в Националното гробище „Арлингтън“. Именно там на 25 ноември Джаки запалва пламъка, който по-късно ще стане един от най-известните мемориални символи в света. Няколко дни след погребението тя и Робърт Кенеди канят Уорнъки да посети мястото. Архитектът описва мълчаливата им разходка през множеството журналисти и любопитни граждани. Когато стигат до малката ограда около гроба, Джаки и Робърт коленичат пред пламъка.
По-късно двамата му възлагат проектирането на постоянния мемориал.
Решението изглежда естествено. Уорнъки познава архитектурните вкусове на семейство Кенеди, а Джаки има доверие в неговата преценка.
Работата изисква стотици срещи, обсъждания и уточнения. Двамата разговарят за всяка подробност-за разположението на надгробните плочи, камъните, кръста и надписите.
Официалната работа постепенно създава пространство и за лични разговори.
Архитектът усеща привличането, но според собствените му спомени първоначално се въздържа да го показва.
Любовта започва в родния ѝ дом
През есента на 1964 г. Уорнъки посещава семейното имение „Хамърсмит Фарм“ в Роуд Айлънд, където двамата обсъждат работата на каменоделците по мемориала. Именно през този уикенд, според спомените му, отношенията им преминават границата на приятелството. Джаки вече е 35-годишна вдовица с две малки деца. Уорнъки е разведен и има четири деца. Въпреки това разликата в семейните им обстоятелства не ги спира. Той започва да прекарва повече време с нея, а близостта им постепенно включва и децата. През есента Джаки предлага да съберат семействата за Деня на благодарността в имението на майка ѝ Джанет и втория ѝ съпруг Хю Окинклос. Архитектът решава да изненада собствените си деца и не им казва предварително къде ги води.
Още преди края на 1964 г. двамата обсъждат възможността да сключат брак.
За света Джаки все още е неприкосновената вдовица на убития президент, символ на елегантност и достойнство. Зад затворените врати на семейните имения обаче животът ѝ постепенно започва да прилича на този на всяка друга влюбена жена. Любовта им остава изключително дискретна. Уорнъки има сериозна кариера и собствени професионални задължения, а Джаки е под непрекъснатото наблюдение на медиите. За двамата тайната е начин да запазят поне част от отношенията си само за себе си.
Голото приключение на Хаваите
Лятото на 1966 г. остава сред най-щастливите периоди в техните отношения.
По това време Уорнъки работи по проекта за новата сграда на Капитолия на щата Хаваи в Хонолулу. Той убеждава Джаки да наеме къща на острова и да прекара там ваканцията си с децата.
Официалното обяснение е, че тя гостува по покана на общ приятел. Така журналистите няма да свържат присъствието ѝ с архитекта.
За първи път от години Джаки може да се движи сравнително свободно, без непрекъснатото внимание на репортери и фотографи.
Уорнъки си спомня една от първите им срещи на острова. Тя го кани в наетата си къща край плажа. Когато пристига откъм морето, вижда любимата си да лежи по корем върху голяма кърпа, скрита под огромна сламена шапка.
Джаки е напълно гола. Тя се стряска при появата му, но бързо разбира, че човекът, който я е изненадал, е именно мъжът, когото очаква.
Още по-необикновено е друго приключение, което архитектът описва.
Една вечер двамата си почиват в имението му близо до Даймънд Хед и решават да излязат на вечеря. Докато той отива да вземе сакото си, колата вече е изкарана от гаража.
Уорнъки сяда зад волана на кабриолета, запалва двигателя и се обръща към къщата, за да изчака Джаки.
Тогава открива, че тя вече се намира на задната седалка- усмихната и без никакви дрехи.
Отначало е толкова изненадан, че не знае как да реагира. После потегля.
Архитектът признава, че шофирането му става все по-трудно. Накрая двамата се отклоняват към усамотено място край океана.
Там остават под лунната светлина, далеч от всякакви чужди погледи.
В спомените си Уорнъки определя хавайските месеци като време, през което успява да върне на Джаки радостта от нормалния живот. Но идилията е към своя край.
Един милион долара застават между тях
През есента на 1966 г. архитектът научава, че е натрупал дългове от около един милион долара – огромна сума за времето.
В мемоарите си той признава, че е посветил толкова много време на мемориала на президента Кенеди, че е пренебрегнал привличането на нови клиенти. Финансовите затруднения във фирмата му се натрупват постепенно.
Когато споделя проблема с Джаки, тя е разстроена.
Уорнъки разбира, че предстоящият им брак вече изглежда много по-трудно осъществим. Бившата първа дама има нужда от особена сигурност-не само финансова, но и физическа. Тя е майка на две деца, чиито лица светът познава, и вдовица на убит президент.
Архитектът започва да се съмнява, че може да ѝ осигури необходимата защита и спокойствие. Надява се, че след като преодолее проблемите си, двамата отново ще могат да говорят за сватба. Но времето работи срещу него.
На 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди е прострелян в Лос Анджелис и умира на следващия ден. За Джаки това е още една трагедия, която възкресява ужаса от убийството на съпруга ѝ. Именно тогава в живота ѝ все по-настойчиво присъства гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис. Неговият свят е съвсем различен от света на Уорнъки.
Онасис разполага със собствен остров, частни самолети, кораби, яхти, охрана и финансови възможности, които могат да гарантират уединението на Джаки и децата ѝ. На 20 октомври 1968 г. двамата се женят. За Уорнъки новината означава края на една мечта.
„Най-голямата грешка в живота ми“
Години по-късно архитектът случайно среща Джаки в парижкия хотел „Риц“.
Тя го кани на обяд в жилището си. Уорнъки описва големи, тъмни помещения, тежки завеси и интериор, в който едва ли се разпознава вкусът на жената, превърнала Белия дом в образец на историческа елегантност. Накрая двамата влизат в светла, модерно обзаведена стая с изглед към градина.
Според архитекта Джаки му обяснява, че това е единственото пространство, което съпругът ѝ е позволил да обзаведе по собствен вкус. Тогава прави признание, което Уорнъки никога не забравя. По неговите думи тя смята брака си с Онасис за най-голямата грешка в живота си. Разбира се, това е разказът на един мъж, който някога я е обичал и е мечтал да се ожени за нея.
Любовта сменя лицето си
Аристотел Онасис умира през март 1975 г. Джаки остава вдовица за втори път.
Междувременно Уорнъки успява да стабилизира архитектурния си бизнес. През 1969 г. се жени повторно, но този брак също завършва с развод през 1978 г.
След това двамата с Джаки отново започват да се виждат по-често.
Сега отношенията им са различни. Те разговарят за работата, за семействата си, за личните разочарования и за хората, които се появяват в живота им.
Уорнъки си спомня как Джаки понякога го посещавала в апартамента му след работа. Настанявала се удобно и двамата прекарвали часове в разговори.
Той изрично уточнява, че през този период вече не поддържат физическа връзка. И въпреки това усещането за близост не ги напуска. Тя дори обича да му дава съвети за отношенията му с други жени. Архитектът понякога се пита дали зад тези разговори не се крие желание да провери доколко все още има място в сърцето му. Джаки междувременно е намерила друга посока в живота си. През 1975 г. започва работа като редактор в издателство „Вайкинг Прес“, а през 1978 г. преминава в „Дабълдей“, където остава до смъртта си.
Жената, която някога е организирала приеми за крале, президенти и световни знаменитости, вече чете ръкописи, обсъжда книги и работи с писатели и художници. Уорнъки продължава да бъде част от нейния доверен кръг, макар животът ѝ да включва и други близки отношения. В последните си години тя споделя ежедневието си с белгийския бизнесмен Морис Темпелсман.
Последният подарък за Свети Валентин
През февруари 199э г. Уорнъки научава от „Ню Йорк Таймс“, че Джаки е болна от рак. По това време двамата отдавна не са младите влюбени, които се крият от журналистите по плажовете на Хаваите.
Архитектът решава да ѝ напише писмо.
Спомня си романтичния филм „Безсъници в Сиатъл“ и си представя как двамата биха могли отново да се срещнат на върха на Емпайър Стейт Билдинг.
Пише ѝ, че обстоятелствата са ги разделили, но никога не са успели напълно да прекъснат чувствата им. Отговорът пристига по телефона на следващата сутрин. Джаки му казва, че написаното е истина. Три месеца по-късно, на 19 май 1994 г., Жаклин Кенеди Онасис умира в Ню Йорк. На 23 май е погребана в Арлингтън, до Джон Кенеди, в мемориалния комплекс, проектиран от Уорнъки.
Архитектът гледа погребението по телевизията от дома си в Калифорния.
Тогава си спомня един стар подарък-кожено одеяло, което Джаки му е подарила за Коледа през 1965 г., за да го топли, когато е сам на Западния бряг.
Той го е пазил почти три десетилетия. След смъртта ѝ решава да се раздели с него. Навива износеното одеяло и го пуска по течението на река Ръшън Ривър в Калифорния. Стои дълго на брега, припомняйки си общия им живот.
През есента се връща във Вашингтон и посещава гроба на Джаки.
От този момент, пише той, всеки път когато вижда вечния огън в Арлингтън, мислено си представя Джаки отново до Джон Кенеди.
Така последният му спомен за нея остава свързан с мястото, което някога ги е сближило.
Онасис, милиардерът, който - предложи остров вместо спокойствие
Когато на 20 октомври 1968 г. Жаклин Кенеди застава пред олтара на малък православен параклис на гръцкия остров Скорпиос, светът е изумен.
Булката е на 39 години. Младоженецът – на 62.
Тя е вдовицата на един от най-обичаните американски президенти. Той е гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, човек с огромно богатство, собствен остров и прочутата яхта „Кристина“.
Бракът е сключен пет години след убийството на Джон Кенеди и само четири месеца след смъртта на брат му Робърт. За мнозина американци новината изглежда почти невероятна. Джаки, превърната в символ на трагично прекъснатия американски „Камелот“, изведнъж става госпожа Онасис.
Вестниците поставят под въпрос решението ѝ. Появяват се обвинения, че се е омъжила за пари. Но действителността е по-сложна. Онасис и Джаки се познават от години. Магнатът вече има зад гърба си брак с Тина Ливанос, от която има две деца – Александър и Кристина. Първият му брак приключва през 1960 г. След това той поддържа бурна любовна връзка с оперната дива Мария Калас. Именно отношенията му с Калас са сред най-обсъжданите светски истории на десетилетието. Бракът с Джаки слага нова глава в живота му, а за Калас новината е тежък личен удар. За Джаки обаче сигурността е въпрос, който вече не може да бъде пренебрегван. Тя е преживяла убийството на съпруга си пред собствените си очи. Загубила е новородено дете през 1963 г., а след това и близкия си девер Робърт Кенеди. Тревожи се за Каролайн и Джон-младши. Онасис може да осигури на семейството живот, защитен от външния свят. В деня преди сватбата Джаки отправя специална молба към журналистите да уважат личния характер на церемонията. Двамата искат да се венчаят в тесен семеен кръг, в малкия параклис сред кипарисите на Скорпиос.
На острова пристигат и децата ѝ. Но богатството и уединението не гарантират щастие. Джаки прекарва много време в Ню Йорк, където децата ѝ учат, а Онасис пътува по работа и продължава да живее между различни държави.
Бракът им допуска голяма лична независимост, но именно тя постепенно поражда усещане за отдалеченост. Самата Джаки впоследствие признава, че Онасис ѝ е помогнал в момент, когато животът ѝ е бил потънал в мрак.
През януари 1973 г. семейството е сполетяно от тежка трагедия. 25-годишният Александър Онасис, синът на магната, загива след самолетна катастрофа край Атина. Баща му така и не се съвзема напълно от загубата. На 15 март 1975 г. Аристотел Онасис умира в Париж. След смъртта му възниква спор за наследството между вдовицата и дъщеря му Кристина. Различни исторически източници посочват окончателно споразумение на стойност между 20 и 26 милиона долара за Джаки.
