Дунав отново разкри своя тайна. Заради рекордно ниското ниво на реката край Русе от плитчините се показа плавателен съд с повече от век история – параходът „Искър“, който има специално място в историята на българското корабоплаване.
Реликвата се появи от пресъхващия лиман на русенската корабостроителница и веднага привлече вниманието на местни жители и изследователи на историята на града, пише БНТ.
Построен в Италия през 1924 г., „Искър“ е един от трите кораба, с които се поставят основите на българското речно корабоплаване.
„Искър“ и „Вит“ пристигат в Русе през 1925 г., докато третият кораб – „Осъм“, остава във Варна. Първоначално трите плавателни съда са влекачи, но през 1935 г. държавата предприема преустройството им в товаро-пътнически кораби в опит да изгради собствено българско речно параходство.
Така „Искър“ и „Вит“ започват да плават по маршрута Русе – Видин.
Интересът към новото речно пътуване е огромен. Само през първата година корабите превозват повече от 40 000 пътници.
Пътуването обаче далеч не е било бързо.
„Корабите не са били бързоходни. Движели са се с 10-12 километра в час по течението, а до Видин са доста километрите“, разказва капитанът Александър Каменов.
Параходите обслужват и други направления, но времето постепенно си казва думата. През 70-те години „Искър“ е спрян от движение, като е взето решение ценният кораб да бъде съхранен като експонат.
Той е закотвен край Националния музей на транспорта, а през зимните месеци е прибиран в лимана на корабостроителницата.
Там остава до 90-те години, когато потъва.
Защо никой не го спасява?
Причината се оказва прозаична – корабът вече е бил силно амортизиран.
„Коритото е било прогнило, глътнал е вода и е потънал в самия лиман“, разказва Йовчо Стоянов, управител на сдружение „Русчук – Старият Русе“.
По това време настъпват промените и корабът постепенно остава без стопанин, който да поеме отговорност за него. „Искър“ е бракуван, а никой не предприема действия за изваждането и възстановяването му.
Преди окончателно да потъне, част от оборудването и детайлите му са били демонтирани и нарязани за скрап.
Днес възстановяването на парахода изглежда почти невъзможна задача.
„Труден въпрос. Той е целият ръждясал“, коментира капитан Каменов.
Според Йовчо Стоянов обаче дори корабът да не може да бъде спасен физически, паметта за него трябва да остане.
„Не може всичко да бъде запазено, но поне да остане споменът“, казва той.
А сега Дунав върна „Искър“ за кратко на повърхността и напомни за времето, когато по реката са плавали първите български параходи.
Дали реката отново ще скрие своята реликва под водата, или ще се намери начин „Искър“ да бъде съхранен поне като част от историята на Русе и българското корабоплаване – предстои да стане ясно.
