По линия на Фонда за справедлив преход вече има реален ефект и върху жилищната среда, казва заместник-кметът Стефан Кръстев
· Перник трябва да е индустриален град с технологична икономика
· Близостта до столицата е огромно предимство, но трябва да я използваме, за да развиваме собствената си икономика
· Градът ни е финалист за Европейска младежка столица 2029
· Очаквам да расте търсенето на инженери, електротехници, специалисти по автоматизация, техници и оператори на модерни производствени линии
- Перник е един от трите български региона, за които Европа отделя специален ресурс за справедливия преход. Какво означава това на практика за града и хората?
- За Перник справедливият преход е много повече от промяна в енергетиката. Това е възможност за икономическа трансформация на града и региона. Перник има индустриална история, изградена около въгледобива, енергетиката и тежката промишленост. За нас е важно тази история да не бъде прекъсната, а надградена. Натрупаният човешки потенциал, техническите умения и индустриалната база трябва да се превърнат в основа за нов тип икономика. Това означава инвестиции в модерна индустриална инфраструктура, нови производства, енергийна ефективност, декарбонизация, квалификация и преквалификация. Най-важното обаче е средствата да доведат до реална промяна в живота на хората. Не просто до усвоен европейски ресурс, а до нови възможности за работа, по-високи доходи и по-добра перспектива за развитие в самия Перник.
- Каква е голямата промяна, която трябва да се случи в Перник до 2030 г.?
- Перник трябва да остане индустриален град, но с по-разнообразна, модерна и технологично развита икономика. Не искаме градът да се превърне просто в придатък на София. Близостта до столицата е огромно предимство, но трябва да я използваме, за да развиваме собствената си икономика. До 2030 г. трябва да имаме по-добра инвестиционна среда, модернизирана индустриална инфраструктура, нови производства и много по-тясна връзка между бизнеса и образованието. Успехът тогава ще трябва да се измерва с това дали в Перник има повече конкурентни предприятия, по-добре платени работни места и повече млади хора, които виждат бъдещето си тук.
- През март тази година бяха обявени още 123 млн. евро по линия на Фонда за справедлив преход за Перник, Кюстендил и Стара Загора. Какъв дял от този ресурс може реално да стигне до Перник и за какви проекти?
- Тук е важно да бъдем точни. Както казахте тези 123 млн. евро са общ ресурс, насочен към допустимите територии и направления, свързани с трите въглищни региона, а не бюджет само за Перник. Затова не бих посочил предварително конкретна сума, която ще достигне до нашия регион. Това ще зависи от условията на отделните процедури, допустимите кандидати и готовността и качеството на проектите. Наша задача е да бъдем максимално подготвени, за да привлечем възможно най-голям ресурс за проектите, които са важни за Перник. От проектите, с които Община Перник е кандидатсвала досега по всички обявени мерки, по които е била допустим бенефициент - като например енергийна ефективност на публични или многофамилни жилищни сгради, или пък мярката за подкрепа за изграждане на индустриални паркове са получили финансиране, до момента ние като община имаме 100% успевамост. Нямам нагласа процентът на успеваемост да спада занапред, като това носи и ще носи неизброими ползи за Перник и перничани.
- Има ли вече конкретни проекти, които общината е подготвила и чака да бъдат финансирани? Кои са най-важните от тях?
Имаме конкретни проектни намерения и работим по подготовката на проекти, като един от стратегическите ни приоритети е развитието на Индустриална и логистична зона - Перник . Тя има много силно логистично предимство – връзка с път I-6, близост до АМ „Струма“ и до железопътна инфраструктура. Но самият терен не е достатъчен. За един инвеститор е важно да има готова инфраструктура – надеждно електрозахранване, вода, канализация, транспортен достъп, комуникации и възможности за използване на чиста енергия. Затова развитието на парка е сред ключовите ни икономически приоритети.
Паралелно с това по линия на Фонда за справедлив преход вече има реален ефект и върху жилищната среда. За Перник са одобрени 21 проекта за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради по ФСП, в комбинация и с финансираните по ПВУ 15 проекта и още 8 чрез ББР. Общо 44 обновени или обновяващи се многофамилни жилищни сгради, някои от които със сериозен обем – по над 140 апартамента в сграда. Това също е част от справедливия преход – промяната трябва да се усеща не само в икономиката, но и в качеството на живот на хората.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред Перник – липсата на достатъчно готови проекти, административните процедури, съфинансирането или липсата на инвеститори?
- Не бих посочил само един проблем. Но ако трябва да определя най-важното предизвикателство, то е да превърнем потенциала на Перник в готова инвестиционна среда. Инвеститорът не избира един град само заради размера на европейското финансиране. Той гледа терена, инфраструктурата, електроенергията, водата, транспорта, кадрите, сроковете и административната предвидимост. Затова задачата на общината е да дава на бизнеса максимална предвидимост. Индустриалният парк е част от този подход – инвеститорът трябва да получи не просто терен, а среда, в която може реално да започне производство и да го развива. Бързата писта за административните процедури, както и възможностите, които ни дава приетата през 2023г. местна Наредба № 14 за насърчаване на инвестициите с общинско значение в Община Перник и издаване на сертификати клас В са само част от стъпките в тази посока.
- Перник има индустриална история, изградена около въгледобива и енергетиката. Каква индустрия искате да видите тук след края на въглищната ера?
Перник е постигнал невероятно състояние на икономическо, социално и благоустройствено благодарение на минната и енергетична промишленост, както и на свързаните с тях изникнали покрай тях индустрии на машиностроене, стоманодобив, стъкларство и други. Това благоденствие е било възможно само защото нашите деди са използвали най-модерните технологии на своето време. Не можем да очакваме да постигнем или дори задържим същото ниво на благоденствие в наши дни ако продължаваме да работим с технологиите на дедите си. Искаме модерен Перник с работещи отговорни инвеститори и чисти производства. Не смятам обаче, че трябва да противопоставяме старата и новата индустрия. По-правилно е да използваме съществуващата индустриална база и човешкия ресурс, за да преминем към производства с по-висока добавена стойност и по-ниска въглеродна интензивност. Виждаме потенциал в направления като машиностроене, електротехника, автоматизация, енергийни технологии, логистика, кръгова икономика и други съвременни производства. В същото време вече има процеси на модернизация в съществуващата индустрия. Това е много важно, защото преходът не означава само да построим нови фабрики. Означава и предприятията, които вече работят тук, да станат по-модерни, ефективни и конкурентоспособни.
- Има ли вече интерес от инвеститори към Перник заради новите възможности и европейското финансиране? Какви производства търсите?
- Има интерес и разговори с потенциални инвеститори, но трябва да правим ясна разлика между инвестиционен интерес и реализирана инвестиция. Не бих искал да обявяваме предварително компании или работни места, преди решенията да са официално потвърдени. Имаме вече няколко сертифицирани инвестиции по споменатата по-рано общинска наредба. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че Перник предлага силна комбинация от предимства – близост до София, добра транспортна свързаност, индустриални територии и хора с технически и производствен опит. Търсим инвестиции с дългосрочна перспектива, които създават качествена заетост, носят по-висока добавена стойност и са съвместими с посоката, в която се развива модерната европейска индустрия.
- Какво ще предложи Перник на една фабрика или технологична компания, която днес избира къде да инвестира в България?
- На първо място – местоположение. Перник е в непосредствена близост до София и до най-големия икономически център в страната, но същевременно разполага със собствена индустриална база и територии за развитие. На второ място е транспортната свързаност – достъп до основни пътни артерии, близост до АМ „Струма“ и железопътна инфраструктура. Третото ни предимство е индустриалната традиция и човешкият ресурс. Перник има хора с технически умения и производствен опит, а това е сериозен актив. И не на последно място – готовността на общината да бъде партньор на инвеститора. За бизнеса предвидимостта е изключително важна. Инвеститорът трябва да знае какви са възможностите, какви са процедурите и към кого да се обърне.
- Най-големият страх на хората в един въглищен регион е загубата на работа. Колко работни места трябва да бъдат създадени в новата икономика, за да бъде преходът наистина справедлив?
- Не бих посочил произволна бройка, защото това би било подвеждащо. Но това не означава, че броят на работните места няма значение. Новата заетост трябва в достатъчна степен да компенсира работните места, които икономическият преход поставя под риск. В същото време трябва да гледаме и какви работни места създаваме. Една инвестиция, която осигурява висококвалифицирана заетост, добри доходи и висока добавена стойност, може да има много по-голям ефект върху местната икономика от чистия брой позиции. Затова трябва да гледаме едновременно количеството и качеството на заетостта – доходите, квалификацията, възможностите за развитие и устойчивостта на работните места. И най-важното – хората, които днес работят в традиционните индустрии, трябва да имат реален път към новите работни места.
- Какво ще стане с хората, които десетилетия са работили в мините и енергетиката? Има ли реална възможност за тяхната преквалификация или говорим за ново поколение кадри?
- Тук се съдържа самият смисъл на думата „справедлив“ в справедливия преход. Не можем да кажем на човек с 20 или 30 години професионален опит, че трябва да започне от нулата. Много от тези хора имат технически умения, производствена дисциплина и опит с индустриално оборудване, които могат да бъдат надградени и използвани в нови производства. Преквалификацията трябва да бъде практическа и пряко свързана с реалните потребности на бизнеса. Нашата цел трябва да бъде човекът от днешната индустрия да има място и в индустрията на утрешния Перник. Не обучение заради самото обучение, а подготовка за конкретна професионална реализация. Едновременно с това трябва да подготвяме и младото поколение. Новата икономика ще изисква специалисти по автоматизация, електроника, мехатроника, енергийни технологии, дигитализация и други технически направления.
- Какви професии ще бъдат най-търсени в Перник след 5 години?
- Очаквам да нараства търсенето на инженери, електротехници, специалисти по автоматизация, техници и оператори на модерни производствени линии, специалисти по поддръжка и енергийни системи. Все по-важни ще бъдат и професиите, свързани с дигитализацията на производството, контрола на качеството и логистиката. Но не бих искал да фиксираме един статичен списък. Технологиите и потребностите се променят бързо.
- Може ли Перник да задържи младите хора именно чрез новите производства и по-добре платените работни места?
- Да, но работните места са само една част от решението. Младият човек избира не само къде да работи, а къде да живее, да създаде семейство и да отглежда децата си. Затова икономическото развитие трябва да върви заедно с качествена градска среда, добро образование, култура, спорт и качествени публични услуги. Перник има огромното предимство да е близо до София. Нашата задача е да превърнем тази близост в предимство, а не в причина младите хора да напускат града. Искаме човек да може да живее добре в Перник и да има възможност да изгради професионалната си кариера тук. Ако постигнем това, близостта до София ще работи за Перник, а не срещу него. По-отношение на младите хора и политиката на Общината към тях следва да отбележим, че неслучайно именно Перник е финалист за титлата „Европейска Младежка Столица 2029“.
Перник е европейски пример за реално младежко участие и овластяване. Нашият Консултативен съвет за младежка политика наскоро отбеляза 18 години, т.е. той съществува активно при нас далеч преди законодателя да включи тези формати в българската нормативна база. В допълнение - доколкото ми е известно Перник е единственият от трите български въглищни региона, който има включени младежки организации в подкомитета за ФСП, и то именно по настояване и предложение на Общината.
- За много хора „справедлив преход“ звучи като закриване на въглищната индустрия. Как бихте обяснили на един перничанин защо преходът може да бъде възможност, а не заплаха?
- Бих му казал, че най-голямата грешка за Перник би била да приемем прехода като край на индустрията. Ние не започваме от нулата. Имаме индустриална история, квалифицирани хора, предприятия, производствена база и много силно географско положение. Въпросът е как ще използваме тези предимства за следващия етап от развитието на града. Справедливият преход трябва да означава нови производства, модернизация на съществуващите предприятия, подготовка на хората за новите професии и инфраструктура, която привлича инвестиции. Ако постигнем това, няма да загубим индустриалния Перник. Ще го направим по-модерен, по-конкурентоспособен и по-устойчив. Това за мен е истинският смисъл на справедливия преход – не да сложим край на индустриалния Перник, а да му дадем следващ етап.
