Президентът Илияна Йотова посети българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт“ в Ешо, край Страсбург, а по-късно откри в Европейския парламент изложбата „Христо Ботев: 150 години безсмъртие. Памет и приемственост“. Двете събития поставиха във фокуса българската духовност, историческата памет и културното наследство на страната ни в Европа.
В храма в Ешо Илияна Йотова беше посрещната от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, отец Георги от българската православна църковна община и кмета на Ешо Ив Сюблон. Президентът се поклони на съхраняваните в местната римокатолическа църква мощи на св. София, св. Вяра, св. Надежда и св. Любов. Реликвите са дарени през 777 г. от папата на епископа на Страсбург.
Йотова подкрепи идеята на митрополит Антоний мощите на св. София да бъдат пренесени в София за празника на града догодина. По въпроса предстои среща между митрополит Антоний и архиепископа на Страсбург. Президентът отбеляза, че мощите на св. София имат особен сантимент за България заради столицата, носеща името на светицата.
Кметът на Ешо Ив Сюблон определи визитата като послание за мир, братство между френския и българския народ и единство на Европейския съюз. От своя страна Йотова благодари за грижите към българския православен храм, който се е превърнал във важен духовен център за българската общност във Франция. По време на посещението домакините са подготвили и специална изненада за президента – среща с нейната учителка по френски език от Френската гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ Жозет Мюзар.
В Европейския парламент в Страсбург Илияна Йотова откри изложбата „Христо Ботев: 150 години безсмъртие. Памет и приемственост“, подготвена от Университета по библиотекознание и информационни технологии съвместно с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“. Представянето на експозицията е по инициатива на евродепутата Кристиан Вигенин.
„Ботев е високият дух на България. Даде живота си за свободата на Родината. Създаде едни от най-добрите стихове в българската литература“, заяви президентът при откриването.
Йотова подчерта, че стремежът към свобода и собствено Отечество е бил идеалът на Ботев, за който той е дал живота си. По думите й образите, които революционерът изгражда в публицистиката си, звучат актуално и днес, а политическата му сатира продължава да бъде силна и през XXI век.
Президентът цитира и френския писател Жан д’Ормесон, според когото има нещо по-силно от смъртта – присъствието на отсъстващите в паметта на живите. „Ботев продължава да живее в българската памет цели 150 години. За българите той не е само герой от националноосвободителното движение, Ботев е част от нас“, посочи Йотова.
