Режисьорският дебют на звездата Джон Траволта – Propeller One-Way Night Coach, направи премиерата си на Филмовия фестивал в Кан, но вместо овации получи и доста болезнени удари. Един критик дори го нарече „пълна катастрофа“. И това е поредният пример как големи холивудски имена застават зад камерата… с доста объркващи резултати.
В събота вечер организаторът на фестивала Тиери Фремо представи филма с дипломатичен ентусиазъм. „Имам теория за филмите, режисирани от актьори“, каза той. „Те винаги са интимни, уникални, лични и пълни с идеи за кино.“
Само че мнозина чуха в тези думи не комплимент, а деликатен начин да кажеш: „Филмът не е особено добър.“
Рецензиите за проекта на Траволта са повече от колебливи. Някои критици откровено го разкъсаха, а други се чудят дали не е показателно, че подобни актьорски режисьорски експерименти често се въртят по престижни фестивали като Кан и след това изчезват безследно.
Разбира се, историята познава и велики актьори-режисьори – от Чарли Чаплин и Клинт Истууд до съвременни любимци като Грета Гъруиг и Джордан Пийл. Но тук става дума за нещо друго – за знаменитости, достигнали такова ниво на влияние, че могат да финансират собствените си странни, лични и често доста хаотични проекти. А фестивалите с удоволствие ги приемат, независимо колко „ексцентрични“ са те.
Филмът на Траволта дори бил първият селектиран за тазгодишния Кан. Това накара мнозина да се запитат дали Фремо действително е толкова запленен от него.
Подобни примери вече има. През 2014 г. Райън Гослинг представи в Кан сюрреалистичния Lost River, вдъхновен силно от стила на Дейвид Линч. Някои оцениха странността му, но повечето зрители не бяха впечатлени – и Гослинг повече не режисира.
По-късно Крис Пайн също се пробва с Poolman – хипарски детективски филм, който дебютира на Международен филмов фестивал в Торонто. Резултатът? Унищожителни ревюта и почти пълно потъване в забрава, пише BBC.
Сега Траволта влиза в същата категория. Холивудската звезда чака цели 50 години кариера, преди да седне в режисьорския стол – и то на 72-годишна възраст. Самото заглавие на филма е толкова трудно за запомняне, че сякаш предварително подсказва: това няма да е касов хит.
Историята е полуавтобиографична и проследява осемгодишно момче, което през 1962 г. лети из САЩ с майка си, спирайки в различни градове. Лентата е изпълнена с носталгия и искреност, но според критиците по-скоро прилича на трогателен спомен, подходящ за вестникарска колонка, отколкото за пълнометражен филм.
Още през 1997 г. Траволта превръща историята в детска книга. Вероятно и самият той не е бил напълно убеден, че материалът става за кино, защото филмът е едва 61 минути и разчита основно на негов глас зад кадър, вместо на истинско драматично действие.
И все пак Кан продължава да обича подобни звездни режисьорски авантюри. Миналата година Скарлет Йохансон представи дебюта си Eleanor the Great, който също не предизвика особен възторг. Кристен Стюарт и Харис Дикинсън получиха малко по-добри реакции за първите си филми.
А Кевин Костнър направи още по-мащабен ход – сам финансира двучастния уестърн Horizon: An American Saga. Първата част беше показана в Кан през 2024 г., а втората – на Филмовия фестивал във Венеция. Критиките обаче бяха толкова тежки, че втората част дори не стигна до киноразпространение.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
