Името Дягилев е неразривно свързано с една от най-влиятелните фигури в историята на европейския балет и изкуство – Сергей Павлович Дягилев. Повече от век по-късно семейната памет продължава да живее чрез следващите поколения. Един от неговите наследници – виолистът Александър Дягилев – гостува в София заедно с пианистката, композитор и диригент Бистра Деляноф. Двамата музиканти представят програма, в която минало и съвременност, семейна история и нова музика се срещат по необичаен начин.
Александър Дягилев е виолист, педагог и организатор на редица културни и музикални проекти. Завършил е музикалния лицей към Комитета по култура на Санкт Петербург, музикалното училище „Мусоргски“, както и Санкт-Петербургската държавна консерватория „Николай Римски-Корсаков“, където учи в класа на заслужилия артист на Русия Догадин.
До него на софийска сцена застава Бистра Деляноф – пианист, композитор и диригент с активна международна творческа кариера. Образованието и професионалното ѝ развитие преминават между България и Виена и я срещат с утвърдени преподаватели и музиканти, сред които проф. Хелмут Нойман и Паул Бадура-Шкода.
Музика от още един Сергей Дягилев
Особено място в софийската програма заема музиката композирана от Сергей Дягилев – бащата на Александър и посветена на самия него. Неговото „Andante memento“ – произведение за виола и оркестър. Бистра Деляноф разказва, че първоначално двамата дори не са планирали непременно да включат творбата. Александър просто ѝ показал нотите. Започнали да свирят и тя веднага почувствала силата на произведението. „Реших, че това е невероятна музика. Наистина уникална музика. Трудна, модерно звучаща тонална музика, но изключително красива.“. Тя открива в нея и особена образност, която на моменти напомня филмова музика със своята емоционалност и изразност. Самото „Andante memento“ е било изпълнявано само веднъж в Петербург. Оригиналът е за виола и оркестър, а желанието на Бистра Деляноф е през следващ сезон произведението да прозвучи отново именно в пълната си оркестрова версия. Творбата постепенно се превръща и в неделима част от музикалната среда на спектакъла, по който двамата работят. Така концертът се превръща и в своеобразна музикална предпремиера – възможност произведенията, които в театралната постановка присъстват като теми, цитати и отделни фрагменти, да бъдат чути в тяхната цялост.
"Тяло в лед“, който предстои на 9 октомври на сцената на театъра на Армията е разказ, вдъхновен от живота на Вацлав Нижински – един от най-известните танцьори в историята. Неговият талант го изстрелва до върха, но животът му се оказва много по-сложен от изпълнението на сцената. Заслепен и объркан, той попада под влиянието на Сергей Дягилев – човекът, който пръв вижда в него нещо изключително. Между славата, любовта и болезнената раздяла с танца той среща и Ромола – жената, която остава до него, когато светът започва да се отдалечава. На сцената миналото се връща. Младият Нижински среща собственото си бъдеще — възрастния човек, в когото се е превърнал. Спомените оживяват, любовта се връща, а някогашният полет отново започва. И всичко това се случва на фона на жива музика.
Музикалната среща между Александър Дягилев и Бистра Деляноф не остава само в концертната зала. Двамата работят и по спектакъл, свързан с художествения свят на Дягилев и Нижински. В музикалната тъкан на спектакъла влизат различни произведения и теми. Сред тях е и композиция на български автор Александър Кандев, която също се превръща във важен мотив в постановката. Включена е и соната за виола на самата Бистра Деляноф.
Публиката на фестивала „Софийски музикални седмици“ ще има възможност да чуе Александър Дягилев – виола, и Бистра Делянова – пиано, в концерт тази вечер от 19:00 часа в Централния военен клуб в София и на сцената на Театъра на Българска армия на 9 октомври.
Концертът ще бъде и своеобразна музикална предпремиера на част от света, който двамата музиканти пренасят и в театралния си проект – един съвременен поглед към наследството на Дягилев, към съдбата на артиста и към онази сила на изкуството, която може да преминава през поколенията.
