Ако сър Патрик Стюарт беше изиграл единствено Жан-Люк Пикар, капитана на космическия кораб „Ентърпрайз“, или Чарлз Ксавие, водача на Х-Мен, британският актьор пак щеше да си е осигурил постоянно място в историята на киното и телевизията, както и в сърцата на почитателите на фантастиката.
Той обаче изигра и двамата. А освен тях създаде десетки запомнящи се образи на сцената и екрана в продължение на повече от шест десетилетия професионална кариера, преди да почине на 28 октомври на 86-годишна възраст.
Малцина актьори са успявали да превърнат толкова обикновена реплика като „Направете го“ (Make it so) в истинска мантра на авторитет и достойнство. В изпълнението на Стюарт, с неговия великолепен баритон, дори две думи можеха да прозвучат като заповед, която никой не би дръзнал да оспори.
От емблематичните научнофантастични и супергеройски продукции през комедийните му превъплъщения и великите театрални роли до озвучаването на една невероятно саркастична свинска глава – да, правилно прочетохте – това са десетте роли на Патрик Стюарт, които редакторите на „Ролинг Стоун“ никога няма да забравят.
„Стар Трек: Следващото поколение“ (1987)
Когато през 1987 г. получава ролята на капитан Жан-Люк Пикар в „Стар Трек: Следващото поколение“, Патрик Стюарт не е особено запален почитател на поредицата. Всъщност не изпитва голям интерес дори към научната фантастика като жанр. „Боже, не! Нямам абсолютно никакъв ентусиазъм към това“, признава той през 1990 г. в интервю за „Лос Анджелис Таймс“.
След първоначалните колебания обаче зрителите се влюбват в неговия капитан Пикар. Класически образованият шекспиров актьор се изправя срещу ромуланците, намира общ език с клингоните и дори се впуска в закачливата, изпълнена с недоизказано привличане връзка с главния медицински офицер Бевърли Крушър, изиграна от Гейтс Макфадън. В двусерийния епизод „Най-доброто от двата свята“ Пикар е асимилиран от боргите и превърнат в зловещия Локутус. „Съпротивата е безполезна“, произнася той в един от най-прочутите моменти в историята на „Стар Трек“. „Животът ви, такъв, какъвто е бил досега, приключи.“ Подобна роля лесно би могла да обрече Стюарт на еднотипни предложения до края на кариерата му- съдба, сполетяла немалко актьори от оригиналния „Стар Трек“. Но талантът на Стюарт е толкова огромен, че капитан Пикар го издига до нови професионални върхове. Години по-късно той отново се завръща към героя в сериала „Пикар“, превърнал се в едно от най-значимите му късни постижения.
„Робин Худ: Мъже в чорапогащи“ (1993)
През седемте десетилетия, в които работи на сцената и пред камерата, Патрик Стюарт играе немалко крале. Но появата му в края на комедийната пародия на приключенията в Шеруудската гора е особено забавна. Облечен в броня, с царствена осанка и самоуверена походка, той се появява точно когато историята има нужда от внушителна фигура. Разбойниците, мъжете в чорапогащи и дори собственият му брат Джон започват да коленичат пред него. „Хвърлете го в Лондонската кула!“, нарежда той с лукава усмивка, докато селяните отвеждат Джон. „Направете го част от туристическата обиколка!“
Това е комедийният еквивалент на момента, в който възрастните най-после се връщат в стаята и възстановяват реда. И поставя Стюарт точно там, където публиката винаги ще го помни-на сцената, с корона на главата.
„Х-Мен“ (2000)
Веднъж Патрик Стюарт се озовава в кабинета на режисьор, опитвайки се да го убеди да му даде роля, която отчаяно желае. Разговорът внезапно спира заради един риторичен въпрос: „Защо бих искал капитан Пикар в моя филм?“
По-късно сър Патрик признава, че именно този страх от отъждествяването му с един-единствен персонаж го кара първоначално да откаже ролята на Чарлз Ксавие, ръководителя на Училището за надарени мутанти. „Вече имах един великолепен албатрос на врата си“, обяснява той. „Не ми трябваше втори.“
След обяд с режисьора Брайън Сингър обаче актьорът променя решението си. Съгласява се да изиграе професор Х и така помага завинаги да се промени обликът на супергеройското кино. Наред с капитан Пикар, Чарлз Ксавие се превръща в най-разпознаваемия му екранен образ. Стюарт придава на героя естествен авторитет и го превръща в морална алтернатива на Магнито, изигран от Иън Маккелън – неговия дългогодишен приятел и съперник от света на Homo superior. Британецът се превъплъщава в прикования към инвалидна количка бащински наставник на мутантите на „Марвел“ не по-малко от девет пъти. Сред последните му появи като Ксавие е тази в предстоящия грандиозен филм на киновселената на „Марвел“ „Отмъстителите: Денят на Страшния съд“.
„Мач“ (2014)
„Обичам живота си“, казва преподавателят по балет, изигран от Стюарт. „Съжалявам за живота си. В един момент границите между двете започват да се размиват.“ Неговият герой Тоби е легендарен хореограф, който вече преподава в престижното училище „Джулиард“. Когато млада жена, изиграна от Карла Гуджино, го моли за интервю за дипломната си работа, той с удоволствие се съгласява да разказва за художественото си наследство. Жената пристига със съпруга си, изигран от Матю Лилард. Постепенно обаче Тоби започва да подозира, че зад срещата се крие друга цел. Подозрението ще го принуди да се изправи срещу минало, което отчаяно би искал да остави зад гърба си. Тази недооценена екранизация на едноименната пиеса на Стивън Белбър, режисирана от самия автор, предоставя на сър Патрик великолепна възможност за силно емоционално изпълнение. И той я използва докрай. Трудно е да си представим друг актьор, който би придал на финала подобна разтърсваща сила.
„Блънт ток“ (2015)
Ако телевизионните награди „Еми“ имаха специална категория за най-добра битка с тоалетна на летище в комедиен сериал, Патрик Стюарт несъмнено щеше да я спечели. Достатъчно е човек да види една от най-забележителните сцени в ексцентричната комедия на Джонатан Еймс.
Но дори без този абсурден епизод, изпълнен с физическа комедия, сериалът предоставя на сър Патрик възможност да разгърне неподозирания си талант към неудобния, провокативен хумор. Неговият герой Уолтър Блънт е британски телевизионен водещ, който непрекъснато се забърква в неприятности, докато се опитва да се ориентира в новия свят на американските кабелни новини, където изглежда, че всичко е позволено. Понякога сериалът преминава границите на добрия вкус. В крайна сметка негов изпълнителен продуцент е Сет Макфарлън, създателят на „Семейният тип“. Но тази двусезонна продукция, излъчвана по премиум кабелна телевизия, успява да събере вярна публика и да придобие култов статус. А великолепното превъплъщение на Стюарт в един телевизионен антигерой е сред основните причини за това.
„Зелена стая“ (2015)
Добрата новина е, че след внезапното отменяне на един от концертите си младата пънк група „Ейнт Райтс“ успява в последния момент да намери заместител и да продължи турнето си. Лошата новина е, че концертът ще бъде в неонацистки клуб в отдалечен район на Орегон. Нещата стават още по-зловещи, когато един от музикантите става свидетел на убийство. Групата се оказва заключена в помещението зад сцената, а отвън тълпа расистки настроени скинхедс настоява за кръвта им. Този смразяващ трилър на режисьора Джереми Солние предоставя на Патрик Стюарт изключителна злодейска роля. Той играе Дарси Банкер – възрастен привърженик на идеологията за бяло превъзходство, който обича да се представя за интелектуалец, но няма никакви задръжки да убива хората, превърнали се в неудобни свидетели. Когато прочита сценария, Стюарт признава, че текстът направо „изкарал акъла му“. За да успокои нервите си, веднага си налива голяма чаша шотландско уиски. А след това бързо приема предложението.
„Ничия земя“ (2016)
Театралната кариера на сър Патрик е толкова богата, че заслужава отделен списък с най-забележителните му изпълнения.
Тя обхваща всичко – от шекспировия „Макбет“ през „В очакване на Годо“ до легендарната му моноспектакълна версия на „Коледна песен“.
За онези, които никога не са имали възможност да го гледат на Бродуей или в лондонския Уест Енд, заснетата постановка на „Ничия земя“ от Харолд Пинтър е рядък шанс да видят в пълния му блясък театралното майсторство на Стюарт.
Историята разказва за една вечер, започнала с пиене и постепенно придобиваща зловещ обрат. В постановката актьорът отново си партнира със своя дългогодишен приятел и колега Иън Маккелън. Стюарт играе Хърст – заможен мъж, който довежда у дома си пропаднал поет, когото може би е срещал преди, а може би не. Ролята му предоставя огромни възможности, особено когато спомените на героя започват да се разпадат сред алкохолната мъгла и вероятното безумие.
Героят на Маккелън има привилегията да описва въображаемия изгубен свят от заглавието на пиесата – място, „което никога не се движи, никога не се променя, никога не остарява... а остава завинаги ледено и безмълвно“. Но последният смях и последната реплика принадлежат на сър Патрик. „За това ще пия!“, казва той.
„Логан“ (2017)
Патрик Стюарт вече многократно се е превъплъщавал в професор Х от вселената на „Марвел“. Но изпълнението му в „Логан“ заслужава специално внимание. Тук Чарлз Ксавие е представен в алтернативна вселена като стар човек, объркан, измъчван от болка и преследван от откъслечни спомени за миналото. Образът е толкова различен от всичко, което актьорът е правил преди това, че трудно може да бъде поставен редом с останалите му участия в поредицата. Всъщност е странно филмът на сценариста и режисьор Джеймс Манголд, вдъхновен от комиксовата история „Старият Логан“, изобщо да бъде наричан филм от поредицата „Х-Мен“. Причината е, че той се доближава много повече до реалистичен, болезнен размисъл за края на една епоха, отколкото до стандартен супергеройски блокбъстър. И тази история не би могла да въздейства по същия начин без Стюарт. Неговият герой се превръща във физическо въплъщение на цял един изгубен живот – прикован към инвалидната количка, затворен в малък изоставен дом и сред спомените за отминалото време.
„Момчето, което щеше да бъде крал“ (2019)
Екранният партньор и дългогодишен приятел на Стюарт- Иън Маккелън, вече беше вдъхнал живот на мъдрия Гандалф от света на Толкин. Но сър Патрик също нямаше намерение да остане по-назад в магьосническото изкуство.
Той се превъплъщава в самия първообраз на великия вълшебник – Мерлин, легендарния магьосник от двора на крал Артур. Стюарт играе възрастната версия на героя, докато младият Мерлин е изобразен от Ангъс Имри.
Историята е предназначена за младежка публика и разказва за момче, което случайно попада на меч сред строителна площадка. Оказва се, че това е Екскалибур. Откритието събужда древния магьосник и предизвиква поредица от събития, които заплашват да доведат света до гибел. Всеки път, когато Мерлин приема възрастния си облик, зрителите получават възможност да гледат как Стюарт се забавлява с ролята, при това с необичайна прическа и овехтяла тениска от концерт на „Лед Цепелин“. Към всичко това се прибавя и трогателна прощална сцена. Истинска магия.
„Примамка“ (2026)
Идеята едно от най-големите национални съкровища на британското актьорско изкуство да озвучава отрязана свинска глава може да изглежда трудно продаваема. И все пак има нещо удивително характерно за Патрик Стюарт в участието му в тази сатира на шоубизнеса. В крайна сметка покойният актьор многократно е доказвал, че обича да подкрепя колеги, които предприемат големи творчески рискове. А и винаги е ценял добрия смях.
Създаден от Риз Ахмед, който изпълнява и главната роля, сериалът „Примамка“ разказва историята на Шах Латиф – актьор, чиято кариера е в застой. Животът му започва да се разпада, когато плъзва слух, че именно той може да бъде следващият Джеймс Бонд. Напрежението се засилва, когато семейството на Латиф получава свинска глава като недвусмислена антимюсюлманска заплаха. Психическото състояние на Шах става все по-нестабилно, а той започва да чува как главата му говори с бавния, характерен и неповторим глас на Патрик Стюарт. Да се каже, че изпълнението на актьора добавя още един пласт остроумие към критиката на сериала срещу старите британски институции, би било твърде скромна оценка.
„Това беше още един момент на благословия, невероятен късмет и щедрост от страна на Вселената... че той каза „да“, споделя Риз Ахмед.
