Легендите Uriah Heep заедно с титаните Led Zeppelin, Deep Purple и Black Sabbath са четирите колоса, изковали основите на хардрока през 70-те години на миналия век. Но докато останалите залагат на суровата мъжка сила и блус енергия, Uriah Heep внасят в рок музиката нещо различно – готическа атмосфера, сложни многогласни вокални хармонии, величествени църковни органи и лирики, излезли сякаш от страниците на древен гримоар. Зад този величествен блясък на сцената обаче се крие истинска шекспирова трагедия: история за гениалност, самоунищожение, зловещи инциденти и едно необяснимо „проклятие“, което превръща пътя им в рока във влак на ужасите.
Музиката им отдавна е открила духовен дом в сърцата на българските фенове. Uriah Heep са тясно свързани с родината ни и затова не е изненада, че включиха София в прощалното си турне. Бандата излиза за последно пред българска публика на 6 ноември в „Арена 8888“ с шоуто „The Magician's Farewell“. Емоционална и незабравима вечер, която е сред финалните строфи в легендарната им 55-годишна кариера.
От лондонските мазета до върха в готическия рок
Всичко започва през 1969 г. в Лондон, когато китаристът Мик Бокс и вокалистът Дейвид Байрън решават да създадат група под името Spice. Скоро към тях се присъединява Кен Хенсли – истински музикален гений, който свири на клавири, китара и пее, превръщайки се в мозъка на формацията. Вдъхновени от героя на Чарлз Дикенс от романа „Дейвид Копърфийлд“ – онзи вечно борещ се, но мрачен персонаж Юрая Хийп, символ на фалшивата скромност и дълбоките тайни, те кръщават бандата на него.
През 1970 г. излиза дебютният им албум „Very 'Eavy... Very 'Umble“. Обложката му е легендарна – лицето на Дейвид Байрън, покрито с гъста паяжина. Перфектната метафора за техния стил: тежък и обвит в мистицизъм.
През следващото десетилетие бандата записва „Demons and Wizards“ и „Magician's Birthday“ - и двата с емблематични фентъзи обложки на Роджър Дийн. Те сътворяват емблематичните „July Morning“, „Easy Livin'“, „Lady in Black“ и „The Wizard“. Продават над 40 милиона копия по света, пълнят стадиони и вдъхновяват бъдещите гиганти Queen и Metallica.
Безмилостната прокоба
Когато една група преживее десетилетията, рокадите в състава са неизбежни. При Uriah Heep обаче този процес приема зловещи измерения. През годините през бандата минават над 25 музиканти, а съдбата на някои от ключовите фигури е толкова драматична, че феновете и медиите започват да говорят за проклятие, тегнещо над името на групата.
С невероятния си вокален диапазон и театрално присъствие на сцената, Дейвид Байрън е лицето на най-успешния период на бандата. Но славата му идва в повече. Той потъва в тежък алкохолизъм, който го прави невъзможен за работа. Уволнен е през 1976 г., а животът му се срива. Умира самотно в дома си през 1985 г. едва на 38 от чернодробна недостатъчност.
Брилянтният басист Гари Тейн е моторът на ритъм секцията в златните години на групата. През 1975 г. на концерт в зала Wood Green Crown в Лондон той стъпва върху неизправен кабел под напрежение и получава ужасяващ токов удар. Буквално изхвръква от сцената и макар че оцелява, не се възстановява психически и физически. Изпадайки в дълбока депресия и зависимост, той умира от свръхдоза с хероин през септември същата година едва на 27.
През най-трудните години на групата Тревър Боулдър не просто попълва празнината след трагедията с Гари Тейн, а превръща баса в истински водещ инструмент. Присъединявайки се към Uriah Heep на мястото на Джон Уетън през 1976 г., Боулдър остава свързан с бандата над 35 години с кратко прекъсване в началото на 80-те, когато свири с Wishbone Ash. За съжаление, проклятието не подминава и него. През май 2013 г., едва на 62 Тревър губи битката с рак на панкреаса. Смъртта му докарва до сълзи Мик Бокс и хилядите фенове по света.
Барабанистът Лий Кеърсли и клавиристът Кен Хенсли бяха архитектите на магията. В рамките на бруталната 2020 година и двамата напуснаха този свят, потапяйки милиони в траур, но и завещавайки им безсмъртно наследство.
Джон Лоутън е вокалистът, който внася взривоопасна рок енергия, невероятен блусарски дъх и стабилност в бандата през един от най-успешните ѝ периоди. Години наред той става почетен домакин и жив символ на празника „Джулай Морнинг“ у нас. Любовта на Джон към България се запечатва завинаги през 2021 г., когато напуска този свят на 74 години. Съгласно волята му и решението на семейството му, част от неговия прах е разпръснат на любимия му Камен бряг. На скалистия бряг в местността „Огънчето“ е изграден специален паметник на Лоутън, където и до днес неговият дух продължава да посреща всяка юлска утрин под звуците на вечната музика.
Въпреки бурите, смъртта на близки приятели, скандалите с мениджъри и постоянните финансови трусове, един човек остава стоически на поста си – китаристът Мик Бокс. Той е единственият музикант, който участва във всеки албум и концерт от основаването през 1969 г. до днес, носейки огъня на бандата през бурите на времето.
Феноменът „Джулай Морнинг“
Ако има географска точка на планетата, където Uriah Heep са повече от музикална група, това е България. Връзката между британските рокери и българската публика е истински феномен, чиито корени датират още от времето на Желязната завеса. В епоха, когато западната рок музика е неофициално забранена или подозрителна за тоталитарната власт, плочите на Uriah Heep се пренасят с контрабанда, презаписват се на износени магнетофонни ленти и се слушат със затаен дъх. Най-яркото доказателство за тази любов е песента „July Morning“. Седемминутната епична рок композиция за разочарованието и търсенето на ново начало в България се превръща в нещо сакрално – неформален национален химн на свободата.
Всяка година на 1 юли хиляди от цялата страна – рокери, хипита, младежи и стари фенове – се събират на скалистия бряг край Каварна, Варна, Бургас, Царево, за да посрещнат слънцето под звуците на тази песен. Това е уникален ритуал, който няма аналог никъде другаде по света. Самите музиканти от Uriah Heep дълго време са били изумени, когато разбират за тази традиция.
Взаимна обич и концерти у нас
Когато границите падат, Uriah Heep са от първите големи западни рок звезди, които свирят в България. Родните фенове ги посрещат с плакати, сълзи и невероятен ентусиазъм. Музикантите нееднократно споделят в интервюта, че българската публика притежава най-горещото сърце на света. През 2010 г. Мик Бокс и компания дори присъстват в Каварна на 1 юли, за да изпълнят „July Morning“ заедно с хилядите събрали се българи, превръщайки мига в исторически спомен. Няма съмнение, че финалният им концерт у нас е много специален както за феновете, така и за самите музиканти. Uriah Heep са доказателство, че истинската музика е по-силна от времето, от трагедиите и от смъртта. Те преминаха през огън и вода, за да ни оставят наследство, което продължава да топли душите ни – точно както първите лъчи на юлското слънце над черноморския бряг.
