Kато човек, който се стреми да бъде удобен за околните, за да не създава конфликти – така актрисата Ана Пападопулу описва себе си в подкаста „Храмът на историите”.
Пред Мариян Станков – Мон Дьо тя уточнява, че ако премълчава неща в отношенията ѝ с хората, това не важи, когато става дума за „големи истини“. Една от тези непремълчани истини е случващото се в културата и в частност в Народния театър.
„Оитвам се да съм удобна винаги на всички, за да не създавам конфликти“, разкрива откровено актрисата с маслинени очи. Под „удобна“ разбира услужливост и готовност да направи необходимото за човека отсреща. „В този смисъл искам да бъда услужлива. Не просто да се постеля, за да ме мачкат.“ Този избор обаче има цена. По думите ѝ понякога това ѝ коства „големи емоционални поражения“.
Мълчанието често присъства в отношенията ѝ с хората. „Да, много неща премълчавам“, признава тя, но уточнява, че това не важи, когато става дума за „големи истини“. В професионалната среда подобни ситуации се появяват често – забравена реплика, моментно разминаване.
Пападопулу разказва за свой опит с колегата ѝ Валентин Ганев, когато по време на спектакъл забравя дума. „Щях да умра до края на спектакъла, за да му се извиня“, спомня си тя. Отговорът му остава траен ориентир: „Анче, моля ти се, то стана по-добре“.
Тя определя себе си като „много примерен човек“ – качество, което се проявява и в начина, по който поема риск в отношенията си. Тази примерност и стремежът ѝ към безконфликтност често водят до страдание, което не остава незабелязано от хората около нея. Тя си спомня, че един от последните пъти, в които е видяла „Мастъра“ - Стефан Данаилов, той ѝ е казал: „Няма да се даваш“.
Подкрепата, която ѝ помага да не се огъва, идва от семейството. „Това е най-важното нещо за мен“, казва Пападопулу. Тя го описва като „много голямо и задружно семейство“, което непрекъснато е в контакт. „Ние сме италианска фамилия, макар и с гръцки корени“, допълва тя – с чести разговори между майка, сестра, племенници. Когато някой има проблем, „всички заставаме зад него“.
Като актриса Пападопулу често влиза в роли, които изследват вътрешния свят на човека. Какво обаче остава скрито за публиката, зависи, по думите ѝ, изцяло от режисьорит.
„Много обичам да работя с режисьори, които виждат в мен всичките ми лица“, казва тя. Според нея човек може да бъде добър, но при определени обстоятелства да се превърне и в „чудовище“. Срещите ѝ с различни режисьори през годините са разкривали различни страни от нея и са я провокирали по различен начин.
В разговора Пападопулу се връща и към труден период от младостта си – годините, в които на 15-годишна възраст се сблъсква с анорексия. Ако днес застане пред онова момиче, тя би му казала да вярва повече на близките си. „Благодарение на моите родители, благодарение на усилията на майка ми, аз се справих с това нещо“, казва тя.
По думите ѝ майка ѝ „обърна света“, за да може да оздравее. Този период е бил съпътстван и от физически проблеми, но днес Пападопулу казва, че се е възстановила напълно. „Мисля, че изцяло се възстанових от анорексията и всичко е забравено“, допълва тя и уточнява, че при силен стрес няма връщане към онова състояние.
Разговорът преминава и към последната ѝ роля в „Глембаеви“ на режисьора Ивица Булян. Пиесата, писана през 1929 г., според Пападопулу остава актуална и днес. „Едно към едно“, казва тя, правейки паралел между текста и съвременността. Според нея пиесата показва свят, в който злото не е чудовище, а навик. „Никой не е докрай лош и докрай добър“, допълва тя.
На въпроса кое по-често жертваме – морала или истината – Пападопулу отговаря: „Мисля, че толкова често жертваме и двете.“ Тя говори за липсата на надежда, за усещането за безнаказаност и за примера, който идва „отгоре“ и се пренася надолу. В този контекст споменава и дребните ежедневни прояви, като хвърлянето на фас на улицата.
В края на разговора актрисата споделя своя „сън“ – за една чиста и спретната България, в която всички да се усмихваме и някак си да бъдем по-мили един с друг, за България, в която държавата не се възприема като инструмент за лично облагодетелстване. „Аз продължавам да вярвам в това нещо“, казва тя. Актрисата вярва, че има хора с качества и финансова независимост, които биха могли да направят промяна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
