Пари на калпак за скъпите храни. Призив на ЕК от форума на "Стандарт"

ДПС с пакет от социално-икономически мерки. Ситуацията е трудна, викаме на помощ законодателната власт и европейските институции, каза евродепутат Атидже Вели

Пари на калпак за скъпите храни. Призив на ЕК от форума на "Стандарт" | StandartNews.com

Да се преведат еднократни суми на домакинствата като ефективно решение за подпомагане на достъпността до храните. Това е една от мерките на Еврокомисията, която цели да облекчи въздействието на високите цени на храните върху гражданите. Тя бе съобщена от еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски в специално видеообръщение, което той направи за участниците във форума на "Стандарт" "Да! На българската икономика. Гарантиране на продоволствената сигурност". 

"Стандарт" с 16-и форум "Да! На българската храна" 

"Разгледахме предизвикателството на продоволствената стабилност в продоволствените системи на ЕС, като очертаваме действия, за да стабилизираме разходите за производството на храни на фермерите и цените на храните за гражданите. За да облекчат въздействието на високите цени на храните върху гражданите, държавите членки могат да въведат намалени ставки на ДДС, да насърчат икономическите оператори да понижат цените за потребителите и да преведат еднократни суми на домакинствата като ефективно решение за подпомагане на достъпността", каза еврокомисарят. 

Еврокомисар Войчеховски на форума на "Стандарт": 4 мерки за фермерите 

Вече няма сектор в земеделието, който да не страда. Това заяви главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова, откривайки 16-ата великденска конференция на „Стандарт” „ДА! На българската храна”. "Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат перспектива. Галопиращите цени на ток и газ буквално убиват оранжерийното производство", подчерта г-жа Бозукова. Тя бе категорична, че земеделието се нуждае от спешни мерки.

Славка Бозукова: Няма сектор в земеделието, който да не страда 

"Българските земеделци продължават да получават най-ниските плащания в ЕС. Ситуацията е трудна. Затова търсим отговори на тези въпроси", каза евродепутатът от "Обнови Европа" Атидже Вели, която бе европейски партньор на форума и модератор. "Форумът е платформа, в която бизнесът говори с изпълнителната власт. Но по време на война това не е достатъчно - затова с нас сега са законодателната власт и представителите на европейските институции", допълни още Атидже Вели. И съобщи, че работи за посещение у нас на еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, за да може бизнесът лично да му зададе своите въпроси. 

Атидже Вели: Българските земеделци получават най-ниски плащания 

ДПС подготвя пакет от социално икономически мерки в подкрепа на българските земеделци. Това съобщи лидерът на Движението Мустафа Карадайъ, който бе сред гостите на форума. 

"Не е задължително във всяка ситуация опозицията да саботира властта. В повечето случаи критиката на опозицията трябва да бъде с цел коригиране решенията на властта в правилната посока, за да бъде по-голям ефектът на решения. С тази цел днес участвам на този форум. Ние политиците сме длъжници на земеделците, особено на малките фермери", подчерта Карадайъ. И покани бранша на работна среща. На нея народните представители от ДПС ще чуят конкретните предложенията на бранша и ще ги облекат в законодателна инициатива.

На форума на "Стандарт": ДПС с пакет от социално-икономически мерки 

Много въпроси от бизнеса имаше към заместник-министъра на земеделието Иван Христанов, койно направи анализ на ситуацията, предизвикана от войната в Украйна и отчете предприетите мерки за подпомагане на агробизнеса от министерството на земеделието /МЗм/.

"Защо птицевъдите и свиневъдите не получават помощи и защо бе отхвърлена идеята да се подпомагат тези сектори с по-евтин фураж?", попита Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите в България.

 "ЕК не приоритизира тези сектори", отговори Христанов. "Ние полагаме всички възможни усилия, за да увеличим помощта към птицевъдството и свиневъдството, където са високите цени на фуража, купуван от трети страни. Правим всичко възможно, за да увеличим средствата", увери заместник-министърът. 

За фуража той каза, че  идеята е отпаднала след среща с бранша, на която тези организации не са присъствали. "След като разговарях с тези асоциации, върнахме темата на масата, за да бъдат подпомогнати птицевъди и свиневъди с фуража. Той няма да бъде продаван под себестойността, но ще бъде на по-изгодни цени от вносния", увери Христанов. 

В отговор на въпрос от Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/,  Христанов съобщи, че вчера е подписано постановление, с което се разрешава 5-те процента площи за екологични нужди - угарите, да бъдат засяти.

Христанов на форума на "Стандарт": Върнахме темата за по-евтин фураж 

На форума на "Стандарт" отново бе поставена горещата тема за намаляване на ДДС за храните. Още повече, че сега това е посочено от Еврокомисията като мярка срещу високите цени. 

"12 браншови организации се обединихме за по-нисък ДДС. Защо министерството на земеделието се отказа да поддържа искането на бизнеса"? попитаха присъстващи на форума. 

МЗм не се е отказало, но този ефект се оценява от министъра на финансите, отговори зам.министър Христанов.

"Моля всички колеги да продължим да работим по този въпрос", призова Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. 

„Свалянето на ДДС като антикризисна мярка е моя лична битка – като на Давид с Голиат.”, заяви председателят на земеделската комисия в парламента Пламен Абровски. И допълни: "Когато се приемаше Законът за бюджета аз бях единственият, който предложи 9% ДДС върху храните. Но  залата не го подкрепи, защото както установихме по време на разговорите в комисия, ролята на земеделската била да иска намаляване на ДДС, а ролята на финансовата – да не позволява това". 

Пламен Абровски: Свалянето на ДДС за храните е моя кауза 

Горещ дебат на форума предизвика и темата за преструктурирането на министерството на земеделието с отпадането на храните и горите от името му и с отделянето  на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ и на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/, които трябва да минат под шапката на Министерски съвет. . "След като от министерството на земеделието бяха премахнати храните и горите, къде сме ние, преработвателите на храни - в земеделието, в икономиката? Никъде ни няма, не присъстваме в програми", попита председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов. 

Той посочи още, че министерството на земеделието подпомага докъдето може животновъдите и месопреработвателите за участието им на изложения у нас. Но когато става въпрос за промотиране на българските продукти зад граница, има трудности.

Защо не можем да отидем на Световното по транжиране? Причината 

Яна Иванова, изпълнителен директор на Сдружение "Храни и напитки", попита кой изпълнява политиките за преработвателната промишленост, след като храните бяха извадени от името на земеделското министерство. "Ние сме най-голямото сдружение в хранително-вкусовата индустрия. Към нас се обръщат международни асоциации.  Кога ще имаме яснота ние към кого да се обръщаме?", попита Яна Иванова. И се обърна към изпълнителния директор на БАБХ проф. д-р Христо Даскалов: "Чуваме, че БАБХ излиза от структурата на МЗм. Но никой не ни е питал за това, нито е поискал мнението ни. Редно е да имаме информация". 

"Нашата работа не е да развиваме бизнеса, а да изпълняваме ангажименти, които България е поела като страна-членка. Нашите инспектори ходят в предприятията, те знаят реалността. Но нямат думата. Политиките ни са да пазим здрави животните и растенията. Как да се развива земеделието - тези политики да ги правят други", каза проф. Даскалов. 

Сирачета ли са храните и къде е мястото на БАБХ? Спор на форума на "Стандарт" 

Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, пък постави въпроса за кандидатстването по програмите за иновации, които са към министерството на иновациите и растежа, оглавявано от Даниел Лорер. "Не е редно фирми от хранително-вкусовата промишленост да се съревновават с IT компании в проекти, свързани с иновациите. Трябва да се помисли как за този сектор да има отделни критерии при кандидатстване за еврофинансиране", каза  Михайлов. И посочи, че браншът не знае с кого да комуникира, за да получи повече яснота по тези програми.

"Националният иновативен фонд /НИФ/ работи по нови правила с ясен фокус. През последните години обаче наистина проектите са на IT фирмите. Обмисля се тази година да се приоритизират други области", коментира Бойко Таков, шеф на Агенцията за малки и средни предприятия. И покани бизнеса в Агенцията за среща, като увери, че се ангажира да запознае с темата и заместник-министъра на иновациите и растежа Карина Ангелиева.

Млекопреработватели не искат да се съревновават с IT фирми за иновациите 

Своите въпроси към властта зададоха и розопроизводителите. Въпросът към Пламен Абровски беше ще има ли развитие по закона за маслодайната роза от 2020 г., както и предвижда ли се работа по Закона за браншовите организации.

За розите няма нищо черно на бяло, отговори Абровски. А браншовите организации са най-важният проблем, който трябва да се реши, посочи той. И добави: "Не съм сигурен обаче дали самите браншови организации искат ред. Когато се постави този въпрос, всеки казва: "Аз съм по-национален от другия".  Той обеща да разговаря с министъра на земеделието и да започне да се работи по законите. 

Розопроизводителите попитаха и  евродепутат Вели: "България е единствената страна членка на ЕС, която произвежда розово масло. ЕС обаче няма интерес. Ще продължавате ли да защитавате розовото масло?"

"Като евродепутат ще използвам всички институции, ще питам Еврокомисията и властта, ще работим заедно", заяви Атидже Вели. 

Какви са основните акценти в Стратегическия план на България пък посочи  Аделина Стоянова, директор на дирекция "Директни плащания" към Министерството на земеделието /МЗм/, която работи по Плана още от 2018 г.

За първи път имаме над 2 млрд. евро за земеделие от бюджета 

Наталия Шукадарова от НАЗ поиска повече информация по новата ОСП и спешно започване на информационна кампания, в която да се включат експертите от МЗм.

Специално обръщение към гостите направиха френският министър на земеделието Жюлиен Денорманди, както и Мартин Хлавачек, депутат от Европейския парламент.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай