"Аз ще си позволя да се отклоня от своето изказване, тъй като бях предшестван от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, който каза много мъдри и истинни неща. За ДПС е известно, че стои до своя електорат, до производителите. Приветстваме тяхната инициатива да осъществят диалог и да инициират законодателни промени, с които ние ще трябва да се съобразим. Както и неговите коментари и забележки по отношение на безпрецедентната криза, в която сме, така и конкретните браншове, които са засегнати, бяха изключително точно анализирани".
Така започна изказването си заместник-министърът на земеделието Иван Христанов по време на форума на "Стандарт" - "Да! На българската храна. Гарантиране на продоволствената сигурност".
Заместник-министърът направи анализ на ситуацията, предизвикана от войната в Украйна и предприетите мерки за подпомагане на агробизнеса.
"Конфликтът в Украйна показа някои асиметрии не само в Бългаиря, но и в Европа. Русия и Украйна произвеждат 12% от калориите в севта. Бидейки толкова близо до ЕС, това предизвика дисбаланс. МЗм полага усилия, за да гарантира продоволствената сигурност. Част от тези усилия бе увеличаването на ковид помощта - от 72 млн. на 111 млн. лева. Преди няколко седимци я увеличихме на 144 млн. лева, за да се справим с кризата с ликвидността в определени браншове - плодове и зеленчуци, малки животновъди и дурги.
Вдигнахме и програмата де минимис до нейния таван. Отправихме искане към ЕК таванът на национално ниво да бъде увеличен, така че да имаме инструмент за подпомагане на производителите. По отношение за оранжерийните зеленчуци гласувахме специална помощ за увеличаващите се цени на енергията. Там помощта по де минимис бе 24 млн. лева.
Проведохме над 200 срещи с браншовите орагнизации с желанието да чуем всички. В този контекст разработихме програма, която е за осигуряване на достъпа до храна на разумни цени по отношение на пшеницата и слънчогледа.
Направихме необходимото, за да можем да изкупим 700 000 т пшеница и 325 000 т слънчоглед. Продължаваме да следим и вноса, за да видим дали имаме асиметрия при вноса на зеленчуци от трети страни. Вносът на плодове и зеленчуци от трети страни започва да се нормализира и достига нивата от миналата година. В това отношение имаме добри новини - очакваме цените на българския пазар да намалеят.
От 2 седмици наблюдаваме финия баланс между вноса на храни от трети страни, за да могат родните производители да реализират своите храни на разумни цени. Смятаме, че пазарът е благоприятен в това отношение.
Знаете, че министърът на земеделието Иван Иванов е в Люксембург. Ние настояваме ЕК да ускори всички рамки, които ще подпомагат българските производители. Става въпрос и за де минимис. От вчера в резултат на тези усилия имаме потвържедние, че по втори стълб от ПРСР ще се освободи ресурс, за да бъде насочен за спешно подпомагане. Парите са необходими сега, а не след няколко месеца", каза заместник-министър Христанов.
След това той отговори на въпроси на бизнеса.
Защо птицевъдите и свиневъдите не получават помощи и защо бе отхвърлена идеята да се подпомагат тези сектори с по-евтин фураж. Тези въпроси зададе Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите в България.
"ЕК не приоритизира тези сектори", отговори Христанов. "Ние полагаме всички възможни усилия, за да увеличим помощта към птицевъдството и свиневъдството, където са високите цени на фуража, купуван от трети страни.
Работим за сектор "Свиневъдство", който пострада тежко, но този глас остана неразбран. Основната програма, по която са подпомагани тези сектори, е за хуманното отношение към животните. Правим всичко възможно, за да увеличим средствата", увери заместник-министърът.
За фуража той каза, че в разговорите с бранша има исторически обусловени недостатъци, защото е много трудно да се съберат браншовете заедно. "Отпадането на фуражите беше на среща, на която тези организации не присъстваха. След като разговарях с тези асоциации, върнахме темата на масата, за да бъдат подпомогнати птицевъди и свиневъди с фуража. Той няма да бъде продаван под себестойността, но ще бъде на по-изгодни цени от вносния", увери Христанов.
Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ зададе три въпроса на Христанов:
1. ЕК оповести пакет от мерки за подпомагане срещу войната. В контекста на кризата, която е навсякъде, как ще бъдат използвани тези средства - 10 млн. евро.
2. Ще има ли възможност 5% площи за екологични нужди да бъдат засяти. Ако това решим да го правим, трябва да се направи сега, каза Наталия Шукадарова.
3. Тя попита и дали ще има помощ за торовете.
Христанов прикани земеделците да общуват по-активно с Еврокомисията, защото гласовете им повече ще бъдат чути.
За 10-те милиона от ЕК той увери, че се обсъжда да се добавят още 20 млн. евро от бюджета, каквото разрешение има от ЕК. "През последните месеци направих пътека до Министерството на финансите, стремим се увеличението да бъде тавана от позволените 200%", каза Христанов.
Той съобщи още, че вчера е подписано постановление, с което да се даде възможност за обработване на 5% угари.
По цените на торовете - това е най-трудният за изпълнение въпрос, каза Христанов.
Марин Гяуров, представител на компания за биозеленчуци, съобщи, че секторът е в много тежко състояние. "През зимата нямаше работещи оранжерии заради високите цени на енергоносителите. Какви мерки се предвиждат?"
Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, попита какво става с ковид -3 - мярка за директни помощи за преработвателите. Има запитване в ЕК, чака се отговор.
Вторият въпрос е за намаляване на ДДС за харните. Моля всички колеги да продължим да работим по този въпрос, призова Владислав Михайлов.
Той посочи още, че по схемата "Училищно мляко" е имало странно изказване на заместник-министъра на земеделието Момчил Неков, че тази година няма да се приложи решението на европейския регламент за късата верига при доставки към училищата, а ще се допуснат и посредници.
"При оранжериите по отношение на подпомагането - дали може бизнесът да бъде изслушван? Да, полагаме усилия да коментираме с браншовите организации преди да изработваме мерките. Полагаме усилия тази пропаст, която се оформя тази година, да бъде преодоляна", каза Христанов.
За въздействието с де минимис за оранжериите: "То беше одобрено за подпомагане с 3,5 млн. лева за оранжериите, които са работили през зимата. Но заради малкото заявки беше взето ново решение - да стигне до малки оранжеристи, които изпитват трудности", каза заместник-министърът.
Той обясни, че пакетът от 144 млн. лева е бил нотифициран от ЕК преди две седмици, очаква се до дни да се получи становището на ЕК, която е потвърдила на неформално ниво, че няма проблеми, посочи Христанов.
Той обеща, че за училищното мляко ще инициира разговори с министър Иванов и зам.министър Неков, за да се изясни въпросът.
Симеон Караколев - Национална овцевъдна и козевъдна асоциация: "Някой може ли да каже какъв е националният интерес на България в момента? Да произвеждаме повече, да имаме повече ангажирани хора, да имаме качествени продукти? Ние сега гасим пожар с въздух. Аз съм въвлечен да обяснявам защо вносното македонско агнешко е по-евтино. Животновъдите настояват за отношение", каза Караколев.
Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите, попита: "След като от министерството на земеделието бяха премахнати храните и горите, къде сме ние, преработвателите на храни - в земеделието, в икономиката? Никъде ни няма, не присъстваме в програми", допълни председателят на Асоциацията на месопреработвателите.
Нихат Кабил - бивш министър на земеделието: "Говорим за продоволствена сигурност, ще засее ли Украйна, ще изнася ли Русия. Ще ви кажа един факт: Има стратегия за национална сигурност на България, приета от парламента, според която всяка година правителството трябва да представя на парламента документ. Не е нормално ние да говорим за продоволствена сигурност, а в базовия документ на държавата, където се дефинира как тя ще се обезпечава - да има само една дума.Това е много важно и трябва да се промени", каза Кабил.
"Коментарът е изключително уместен, ще положим усилия този документ да бъде преразгледан", отговори зам.министър Христанов. Той сподели, че 2 часа след започването на войната вече е имало план, към който са призовани да вземат участие учени и статистици. "Вчерашното издание на документа, който ежемесечно изпращаме към премиера, е 68 страници", посочи Христанов.
Той увери, че преработвателите не са забравени. Ще направим всичко възможно, за не се чувствате изоставени - дали сте в земеделието или в икономиката. Ще говорим с вицепремиера Нинова, за да се сложи ясна демаркационна линия къде точно се намира конкретен сегмент, за да няма повече въпроси, обеща той.
"12 браншови организации се обединихме за по-нисък ДДС. Защо министерството се отказа да поддържа искането на бизнеса", попитаха браншови организации?
МЗм не се е отказало, но този ефект се оценява от министъра на финансите, отговори Христанов.
Той коментира и какъв е националният интерес - той е за увеличаване на българските продукти на българската трапеза. "Това е заложено в коалиционното споразумение и в Страетгическия план", каза Христанов. "Имаме мерки за секторите, в които през последните години е забелязано изоставане. Добре дошли сте в министерството, за да ги обсъдим", отговори Христанов на Караколев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
