Разпределението на печалбата по веригата е небалансирано
* Доста малки стопанства са в сивия сектор
* Перспективите пред бранша са тревожни
* Трябва справедливо разпределение на средствата за подпомагане
* Необходимо е Народното събрание да приеме закон за надценките
* Нито една европейска страна не ваксинира овцете си срещу шарка
- Г-н Зоров, през последните седмици се говори за поскъпване на яйцата и млечните продукти. Кои са основните фактори и очаква ли се допълнително повишение на цените на тези продукти с въвеждането на еврото?
- Информацията за поскъпване идва основно от стокови борси и тържища. Към момента нямам данни производителите да са увеличили цените. Ако обаче се наложи поскъпване, законът за въвеждане на еврото позволява промяна само при ясни и доказани основания – повишение на суровини, заплати или други разходи.
През последната година такива обективни обстоятелства има: разходите за енергия и труд растат, минималната работна заплата беше повишена два пъти. Въпреки това производителите задържат цените, защото търговските вериги трудно приемат увеличения и често изискват доставка на „стари цени“, защото ги прави неконкурентни на пазара.
В същото време наблюдаваме поскъпване по рафтовете – факт, установен и от КЗК. Причината е в надценките на търговците на дребно, които не са нормативно ограничени и достигат 50–100%, а понякога и повече.
Какво ще се случи с въвеждането на еврото – никой не може да каже. Ясно е обаче, че най-притискани ще бъдат производителите. Част от тях ще издържат, други ще прекратят дейността си.
- Факт е, че броят на българските производители намалява, а вносът вече достига 43% от пазара. Какви са причините?
- Както отбеляза и председателят на КЗК Росен Карадимов в международния доклад за млечния сектор, разпределението на печалбата по веригата е напълно небалансирано. Най-ощетени са производителите на суровината. Затова за последните пет години количеството произведено мляко е намаляло с 25%, а вносът – от ЕС и трети страни – е нараснал с 43%. Това ни води към постепенно унищожаване на националното производство. Надявам се след анализа на КЗК да последват реални коригиращи политики, каквито не виждаме вече над десет години.
- Какви са по-дълбоките причини за намаляването на българските производители?
- На първо място политиките от влизането ни в ЕС насам са неправилни. Печалбата по веригата е разпределена в ущърб на производителите: най-горе са търговците на дребно, следват преработвателите, а най-отдолу – фермерите.
Цената на суровото мляко пет години стои на едно ниво, докато разходите – за труд, енергия, фуражи, само инфлацията за последните пет години е 15%. Бизнесът става безперспективен и хората се отказват. Най-голямата част от произведеното мляко идва от малък брой големи ферми, които работят основно, за да изплащат кредити. Доста малки стопанства съществуват само благодарение на субсидии и често продават нерегламентирано, в сивия сектор.
Допълнително ЕС не изпълни обещанието от 2007 г. за изравняване на субсидиите със старите членки. Бюджетите се орязват заради нуждата от средства за отбрана и Украйна и това още повече отблъсква българските производители.
- Какви други предизвикателства има пред сектора?
- Най-сериозният проблем е липсата на работна ръка. Малко хора са готови да работят тежкия труд в животновъдството за заплати, които често са по-ниски от тези в големите градове за много по-леки професии. Фермерите не могат да предложат по-високи възнаграждения, защото не са в състояние да ги калкулират в продукцията – търговците няма да приемат по-висока цена. Изходът е или повишаване на цените – което е обществено неприемливо и ограничено от закона за еврото – или допълнително финансиране, каквото в бюджета не е предвидено. Перспективите са тревожни.
- Може ли проблемът с работната сила да се реши чрез работници от трети страни?
- Възможно е, но не е евтино. В моите стопанства има чужденци, но те струват повече от минималната работна заплата, защото работодателят им осигурява храна и настаняване. Това също трябва да се калкулира в цената, което отново води до необходимост от допълнителен приход – и затова секторът трудно оцелява.
- Кои са най-неотложните мерки за стимулиране на млекопроизводството и повишаване на конкурентоспособността спрямо вноса?
- Първо – справедливо разпределение на средствата за подпомагане. Този, който произвежда реална продукция и създава БВП, трябва да получава съразмерна подкрепа. Не може производители и непроизводители да получават едни и същи субсидии. Радвам се, че министър Георги Тахов започна корекция на това изкривяване.
- Производителите настояват за структурни реформи за стабилизиране на пазара. Кои са най-належащите?
- Първата стъпка е Народното събрание да приеме закона за ограничаване на надценките. Ако печалбата по веригата бъде разпределена справедливо, повече средства ще достигнат до първичните производители. Така суровото мляко може да поскъпне за фермера, без да се увеличава цената за крайния потребител.
Средната търговска надценка според КЗК в момента е 60–70%. Ако бъде ограничена, цените за потребителите ще паднат с около 20%, а производителите ще получат по-добра цена. Тази регулация работи в Румъния и Гърция, където основните хранителни продукти са по-достъпни именно заради контрола върху надценките.
У нас проблемът стои нерешен от 2014 г., а надценките само растат. Не е ясно защо законопроектът, минал през две обществени обсъждания, не е внесен в Народното събрание и Министерски съвет.
- Голяма тема тази година беше и шарката по овцете. Трябва ли да се ваксинират животните?
- Проблемът произтича от това, че множество обекти са получили разрешителни без да покриват основните изисквания за биосигурност – огради, контрол на достъпа, дезинфекция. Това е несправедливо спрямо фермерите, които са инвестирали, взели са кредити и са изпълнили всички стандарти.
Относно ваксинацията – нито една европейска страна не ваксинира срещу тази шарка, въпреки че има случаи. Причината е, че ваксината е жива и пазарите в трети страни отказват да приемат продукция от ваксинирани животни. Българската продукция се изнася основно в Ливан, ОАЕ, Австралия, САЩ, Великобритания – и тези пазари вече заявиха, че няма да приемат ваксинирани животни.
Проблемът трябва да се реши на масата – чрез ясни правила, контрол и прекратяване на дейността на обекти, които не отговарят на изискванията.
- Какво бихте казал на хората от сектора?
- Искам да благодаря на всички, които произвеждат реална продукция и работят изцяло на светло – те са истински герои в сегашните условия. Призовавам политиците да защитават националния интерес и да започнат реални реформи. България се нуждае от собствено производство, защото когато страната има нужда от помощ, никой отвън не се притичва.
Първо да защитим българските производители – после всичко останало.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
