Тайните на най-загадъчната крепост в България - Ерете (Ерета), разкри в онлайн книга, издадена от НИМ, заместник-директорът на националната съкровищница проф. д-р Иван Христов. Топ археологът първи започна да разплита историята на укреплението при устието на река Камчия. До миналата година то никога не е било проучвано. Проф. Христов първо оглави подводна експедиция, а след това проведе и първите археологически разкопки на крепостта Ерете (Ерета) в землището на с. Близнаци Община Аврен. Накрая откри и данни за съществуването на османска корабостроителница от XVI век.
Разкопките доказаха, че животът в това райско кътче на страната ни, е бил активен още от I хилядолетие преди Христа.
Тайнствена крепост с още по-тайнствено име, което обърква археолозите
Загадките около крепостта започват още с името й. Сведенията за произхода му са три. За първи път укреплението е споменато в „Естествена История“ на Плиний Стари, завършена около 77 г. сл. Хр. (Plin. NH): „По крайбрежието след Дионисопол се намират Одесос, (колония) на милетчани, реката Панисис, градът Ерета и Навлохос. Планината Хемус, която с огромното си било се надвесва над Понта, имала на върха си крепост Аристей; сега на брега са Месембрия и Анхиало, където е бил Меса.“
Детайл от Пойтингеровата карта
Следващото по време сведение е в сегмент VII на Пойтингеровата карта: „... Калатис – 24 мили – Т(и)риса – 12 мили – Бизоне – 12 мили – Дионисопол – 32 мили – Одесос – 11 мили – Ерите – 16 мили – Темплум Йовис („Храмът на Юпитер“) – 16 мили – Месембрия ...“
Най-късното споменаване на топонима е в т. нар. анонимна Равенска космография, създадена през VII в. сл. Хр. въз основа на по-ранни източници. В нея Ерете се споменава два пъти при описания на западнопонтийските градове, най-вероятно взети от карти, подобни на Пойтингеровата, или от пътеводители. „Прочетохме, че в тази Тракия имало многобройни градове, от които искаме да отбележим няколко, а именно около морския бряг най-забележителния Константинопол, ..., Тира, Аполония, Анхиал, Месембрия, Ерете, Одисос, Дионисопол, Бизои, Тимум, Тириса, Калатис, На Стратон, Томи, Истриопол. Тези градове са по брега на Понтийското море.“
Изписването на топонима и на двете места е Erete, без разночетения в ръкописите. Големият български епиграф д-р Николай Шаранков счита, че с оглед на изворовите данни като по-достоверно трябва да се приеме изписването с -e-, Erete/Ereta, както е при Плиний и в двата източника на Равенската космография, а не утвърденото у нас Erite, което почива само на Пойтингеровата карта, каза за "Стандарт" проф. Иван Христов.
Крепостта на гребците
Това изписване според д-р Шаранков има и предимството да е с ясна гръцка етимология, от ἐρέτης „гребец“, вероятно в множествено число Ἐρέται „Гребци“, предавано на латински като Eretae, което би обяснило и формата у Плиний и тази в Равенската космография (фонетично изписване на Eretae като Erete). Това свидетелства, че името на загадъчното укрепление означава Крепостта на гребците
Белите петна в историята
Онлайн монографията му „Ерете. Проучване на археологическите обекти при устието на р. Камчия и акваторията на нос Килик“ вече е достъпна за свободно ползване на интернет страницата на музея.
В увода на книгата проф. Христов поставя акцент върху т.нар. „бели петна“ в археологическата карта на България – територии, които са слабо или несистематично изследвани. Един от тези райони се намира именно по Западното Черноморско крайбрежие, в обхвата между Паша дере, устието на р. Камчия и местността Лонгоза, на площ от около 30 кв. км. Дългогодишната липса на системни проучвания се дължи в значителна степен на съществуването на военни обекти в района, включително зона с ограничен достъп южно от Паша дере и северно от нос Иланджик. Слабо изследвана остава и крайбрежната акватория между Черни нос (северно от Бяла) и нос Иланджик.
Монографията представлява разширено и актуализирано продължение на изследванията на проф. Христов, публикувани в труда „Archaeology of the Pontic Coast. Coastal Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda“ (2025). В новото издание са включени непубликувани досега резултати от археологическите проучвания на крепостта Ерете и нейната пристанищна зона, проведени през периода септември – ноември 2025 г.
Книгата представя също анализ на малко известни описания на археологически обекти, съхранявани в архива на братя Шкорпил в Българската академия на науките, както и непубликувани нумизматични находки от фонда на Регионалния исторически музей – Варна.
Особен принос на изследването е новият акцент върху средновековната история на района около р. Камчия. В тази връзка са анализирани османски архивни данни, свидетелстващи за корабостроителна дейност при устието на реката и за съществуването на селището Боазкьой през XVI век. За първи път се обръща внимание и на наличието на късносредновековна наблюдателна и охранителна кула, изградена върху руините на късноантичната крепост.
Монографията е структурирана в пет глави и включва богато фотографско и графично приложение. Научен редактор на изданието е проф. д-р Сергей Торбатов (НАИМ при БАН).
Изданието е част от усилията на Националния исторически музей за популяризиране на научните изследвания и осигуряване на свободен достъп до културно-историческото наследство на България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
