Две български села носят името Ситово. Едното е край Пловдив и влезе в историята с един чудноват надпис в скалите от най-дълбока древност – Ситовския.
На другия край на страната, до Силистра, е другото едноименно село. Там няма древна писменост, но има вековна магия, която слива силата на крепостите по Дунава с безкрайните ниви на житницата. От хилядолетия това е златен възел, в който се пресичат пътищата на древните кервани и на модерни пътешественици, за да влязат в плодородната равнина.
В селото край Пловдив бесите издълбавали знаци по камъните с разказ за боговете. До Силистра, гетите разгаряли огньове в скалите, за да измолват плодородие за земята, която хилядолетие по-късно добруджанските орачи я превърнаха в „Хлябът на България“.
Родопчани казват, че името на селото им идва от тракийския воин Сит, добруджанци – от думата нахранен, но може би общото и за двете места е ситото. В пловдивско планината се излива през Ситовския водопад, а в Силистренско - Дунав се „прецежда“ през езерата, за да остави само красота, спокойствие и мъдрост.
Природният феномен
Макар да е малко познато, дунавското Ситово има не по-малко магичен характер от родопското, защото е мистична порта към Златна Добруджа.
Там е „Сухата река“ – едно от най-мистичните места, в които се преплитат природата и древните вярвания. Защитената зона, част от екологичната мрежа Натура 2000, е изпълнена с отвесни скали.
Наричат мястото „дунавската джунгла“ на сушата - скалите са изваяни от вода, която вече я няма, но е оставила след себе си невероятни каньони, редки птици и тишина, която те кара да настръхнеш.
Това е сърцето на Дивата Добруджа в нейния най-чист вид, перлата е резерватът „Сребърна“, едно световно чудо, което се намира само на една ръка разстояние - оазис за птиците и магнит за туристите, които пълнят къмпингите с кемпери цяло лято. Там дивите птици и кристалната вода покоряват с красотата и ни припомнят, че те са нашата идентичност, създала вечен отпечатък и гордост, съизмерим с величието на крепостите край Силистра и победата на битката край Тутракан.
Наследството на траките
В Ситово природата и културното наследство вървят ръка за ръка. Наследството на траките е изпълнило региона с повече от 30 могили, които тепърва ще се проучват, но свидетелстват за гъсто населен район в древността. Останките от антични крепости край селата Гарван и Попина показват, че те са служили за отбрана по поречието на Дунав.
Светилищата също са навсякъде. Най-посещаваното – Баджалията, се намира в съседната община – Кайнарджа, до село Стрелково и е свързано е с култа към тракийския бог Залмоксис. То се смята за едно от най-внушителните скални сакрални места на гетите в района.
Най-мистичният обект около Ситово си остава природната забележителност „Острата канара“, близо до село Добротица.
Представлява внушително скално образувание от черупчести варовици с височина до 10 метра и дължина около 150 метра. Повърхността му е покрита с ниши и бразди, което го прави да изглежда като крепост.
Само природен феномен ли е? Археолозите са категорични – това е било голямо тракийско скално светилище.
Духовният щит
На платото над скалата и в подножието ѝ са открити фрагменти от тракийска керамика – питоси или делви, които датират от първото хилядолетие преди Христа. По повърхността на скалите има следи от човешка намеса – изкуствено оформени площадки и ниши, типични за тракийските светилища.
Смята се, че мястото е било център за религиозни ритуали, свързани с култа към Слънцето, а керамичните съдове подсказват, че там са правени ритуали, а после в тях са оставяни дарове.
Макар светилището да не е подробно проучвано, учените твърдят, че то е част от по-голям комплекс в региона, което е било активен тракийски център, в който хилядолетия наред хората са идвали, за да търсят връзка с небето. Вярата се оказва по-силно от камъка, а мощният й заряд дава сила и решителност за победа на героите от следващите епопеи.
Ако Тутракан е символ на защитата на свободата, но Ситово е духовния щит, който ни напомня, че отбраната започва от духа. А свещените места, почитани още от древните хора ни дават самочувствието на народ, който не е дошъл отникъде, а винаги е бил тук – на своя Див бряг на славата, пазен от богове и герои.
Продоволствена крепост
В днешни дни природните и духовни чудеса на Ситово се превръщат и в икономически. В селото работи един от най-големите фуражни заводи в Североизточна България, който е ключов за продоволствена сигурност. Близо до него е и един от най-големите свинекомплекси в страната. Това създава перфектния затворен кръг, в който добруджанското зърно се преработва във фураж и се използва за изхранване на животните. Като се прибави и голямата млечната преработвателна фабрика в съседната община, районът около Ситово се оказва уникален за времето си – докато повечето региони разчитат на вносни храни, тук хората успяват да се самозадоволяват. Затова и Ситово – мястото, където в миналото природата е опазила тайните на боговете, днес е и истинска крепост на продоволствената сигурност - ключова по време на кризата, която днес настъпва с пълна сила.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
