Природните и духовни чудеса на Ситово днес се превръщат и в икономически. Докато много региони разчитат на вносни храни, вие тук гарантирате изхранването – основата на всяка стабилна държава. Това заяви Славка Бозукова, издател на медия „Стандарт“ и председател на Общество „Културно наследство“ по време на изложбата "Чудесата на България - в сърцето на Дунав".
Експозицията представя 15 големи фотопана с емблематични обекти от културно-историческото и природното наследство на България и региона. Чрез визуални разкази изложбата разкрива богатството на исторически, духовни и природни забележителности, които оформят облика на Дунав и напомнят за дълбоките корени на българската култура.
Ето и цялото й слово:
Днес сме тук с кампанията „Чудесата на България“, за да открием изложбата от 15 пана, посветени на най-красивите и най-свидни места в нашата родина – онези, които ни дават гордост и национално самочувствие.
Петнадесет чудеса на България – контрапункт на десетките „чудесии“, които всеки ден слушаме, гледаме и усещаме с всичките си сетива.
Нека за един час ги оставим настрана.
Да забравим трудното и безславно време, в което живеем.
Да погледнем тези фотоси и да си припомним кои сме, откъде идваме, и най-важното – накъде сме тръгнали.
Много от тези места са ви познати – превърнали се в визитни картички на България. Сред тях обаче има и чудеса от вашия регион: най-красивите залези в Тутракан, белите лилии, римските крепости, символът на българското достойнство – Тутраканската битка.
И едно светилище, което макар да е в съседната община, познавате добре – Баджалията край село Стрелково. Свързано с тракийския бог Залмоксис, то е едно от най-внушителните скални сакрални места на гетите в България.
Защо сме тук – в Ситово?
Ще кажете: „Защо кампанията идва в нашето малко село?“
Малко – да. Но с голяма история.
Когато стане дума за Ситово, много българи се сещат за другото – онова до Пловдив, известно със своя древен скален надпис.
Но тук, на другия край на страната, вашето Ситово няма древна писменост – има древна магия. Магия, която свързва силата на дунавските крепости с безкрайните ниви на житницата.
От хилядолетия това е златният възел, в който се пресичат пътищата на древните кервани и на съвременните пътешественици, преди да навлязат в плодородната равнина.
Две сила Ситово – две легенди, една сила
Край Пловдив бесите издълбавали знаци по камъните, за да разкажат за боговете.
Тук гетите разгаряли огньове в скалите, за да измолят плодородие за земята, която хилядолетия по-късно добруджанските орачи превърнаха в Хляба на България.
Родопчани казват, че името идва от тракийския воин Сит.
Добруджанци – от думата „нахранен“.
Но може би общото и за двете места е ситото – онова, което прецежда, пречиства и оставя само най-ценното.
В Родопите планината се излива през Ситовския водопад.
Тук Дунав се „прецежда“ през езерата, за да остави красота, спокойствие и мъдрост.
Ситово – мистичната порта към Златна Добруджа
Макар малко познато, дунавското Ситово има не по-малко магичен характер от родопското.
Тук е Сухата река – едно от най-мистичните места, където природата и древните вярвания се преплитат.
Защитената зона от мрежата Натура 2000 е изпълнена с отвесни скали – „дунавска джунгла“ на сушата.
Водата, която някога е била тук, си е тръгнала, но е оставила след себе си каньони, редки птици и тишина, която кара човек да настръхне.
Това е сърцето на Дивата Добруджа.
Перлата му е резерватът Сребърна – световно чудо, оазис за птиците и магнит за туристите, които идват с кемпери всяко лято.
Всеки, който дойде тук и види дивите птици и кристалната вода, не просто се възхищава.
Той си припомня, че това е нашата идентичност – съизмерима с величието на крепостите край Силистра и героизма на Тутраканската епопея.
Земя на светилища и древни пазители
Тук природата и културното наследство вървят ръка за ръка.
Регионът е осеян с над 30 тракийски могили – доказателство за гъсто населен район в древността.
Останките от антични крепости край Гарван и Попина показват, че това е била важна отбранителна линия по Дунав.
А най-мистичният обект остава Острата канара край село Добротица.
Не е просто природен феномен. Археолозите са категорични – това е голямо тракийско скално светилище.
На платото и в подножието му са открити фрагменти от керамика – питоси и делви от първото хилядолетие пр. Хр.
По скалите личат изкуствено оформени площадки и ниши – типични за тракийските култови места.
Смята се, че тук са извършвани ритуали, свързани с култа към Слънцето, а в делвите са оставяни дарове.
Учените вярват, че това светилище е част от по-голям комплекс – древен духовен център, в който хората хилядолетия наред са търсили връзка с небето.
Вярата се оказва по-силна от камъка.
И този духовен заряд дава сила и решителност на героите от следващите епопеи.
Ако Тутракан е символ на защитата на свободата,
Ситово е духовният щит, който ни напомня, че отбраната започва от духа.
Дух, който ни дава самочувствието на народ, който не е дошъл отникъде, а винаги е бил тук – на своя Див бряг на славата, пазен от богове и герои.
Ситово днес – чудеса, които хранят България
Природните и духовни чудеса на Ситово днес се превръщат и в икономически.
Тук е един от най-големите фуражни заводи в Североизточна България.
Наблизо е и един от най-големите свинекомплекси в страната.
Това създава перфектен затворен цикъл за продоволствена сигурност – най-важното в кризата, която настъпва.
Докато много региони разчитат на вносни храни, вие тук гарантирате изхранването – основата на всяка стабилна държава.
Надявам се с тези думи да съм провокирала вашия интерес.
Откривам изложбата и вярвам, че това е началото на един смислен разговор за миналото и бъдещето на Ситово.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
