Мнозина определят село Резово като една от перлите на българското Черноморие. То е най-югоизточната точка на България и ЕС и е едно от най-тихите места, където може да се насладите на дива природа и спокойствие.
Резово се намира на 11 км от Синеморец, на 17 км от Ахтопол и на 36 км от Лозенец. В миналото достъпът до селото е бил ограничен,тъй като се намира в граничната зона на България с Турция, но след 2010 г. вече е свободен.
Названието му произлиза от името на тракийския цар Резос - произтекъл от Слънчевия бог. В миналото Резово е било пристанищно селище, а днес е оазис на спокойствието на брега на морската шир, далеч от присъщите на цивилизацията шум и суета.
Историята на селото разказва, че в околностите има значителни следи от рударска дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността "Сгуриите", е отбелязано най-голямото находище на медни шлаки в България (над 100 000 тона). В същата местност са намерени и византийски монети. Интересното е, че в района не са открити такива големи рудни разработки, които да съответстват на натрупаното огромно количество шлака. Предполага се, че претопяваната тук руда е пренасяна от други далечни места.
Рудни разработки са открити и в местността "Селски дол" на 3-4 км западно от Резово, в местността "Кабите" на 6 км западно от селото, и в местността Старо Резово, на 5 км в посока запад.
В местността "Джебковци", на 7 км в западна посока е открит стар рудник.
Тракийски могилен некропол пък има в местност "Тумбите". На нос "Кастрич", отстоящ на 3 км
северно от Резово, се намират останки от малка крепост с правоъгълен план (20 х 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост "Кастрицион". В този район има и надгробни могили.
През Средновековието Резово е било пристанищно селище, което е изнасяло дървен материал и селскостопанска продукция за Османската империя. Заради набезите на кавказките пирати, селото сменя мястото на 10 км. навътре в
Странджа. По време на Преображенското въстание е опожарено, а на новото си място е заселено през 1903 г. под името Еникьой (от турски език Ново село). Тогава е построена и църквата „Свети Константин и Елена“. Това личи от иконата „Веех святих“ от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана от 1909 г.
Село Резово възстановява името си през 1920 г.
След Балканската война в тук идват няколко семейства тракийски бежанци от с. Яна и преселници от гр. Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.
През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи. Към днешна дата то се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие.
В селото има 77 постоянни жители (към 2024 г.), но през лятото те се увеличават.
През последните години Резово започва да привлича и чуждестранни туристи. Маркирането на селото в туристическите маршрути на туроператорите определено е положителна стъпка към засилване интереса на туристите към този
прелестен край. Пътят към Резово минава през гората, откъдето могат да се видят
малки морски кейове с чиста вода и пясък.
Денят на селото обикновено се празнува през август, със събор, музика и връщане на преселили се жители. Един от най-празнуваните дни е Гергьовден, 6 май.
Събират се цялото село, коли се агне, прави се курбан. Вярва се, че водата на река Резовска, която преминава покрай селото в този ден е лековита – някои хора дори се къпят в нея за здраве.
Макар нестинарството да е по-характерно за с. Българи, традицията е силно свързана с целия район на Странджа.
Сред интересните забележителности, които могат да се видят на север от Резово е защитената местност “Силистар”, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
На юг е долината на р. Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри.
Друго интересно място, което може да се посети, е природен парк „Странджа“.
Наоколо има екопътеки, редки видове растения, и стари тракийски светилища. Тук може да се видят ендемични растения като странджанска зеленика и местни животни – диви свине, сърни, лисици.
Не е за изпускане и екопътека „Марина река“. Тя е близо до Синеморец (на около 15 км северно) и води до красиви скални образувания и тайни заливчета с кристална вода. Перфектна е за любителите на дивата природа и фотографията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
