Има едни завои над Брацигово, които не просто водят към поредното родопско село, а към друга епоха. Към място, в което асфалтът свършва, за да отстъпи място на калдъръма и истинското спокойствие. Това е Жребичко – архитектурен резерват, сгушен по северните склонове на Родопите, където времето сякаш е спряло.
Тук всяка къща разказва история. Селото пази възрожденски дух, старинна архитектура и легенди, които отвеждат чак до времето на траките. Около него се издигат мистични скални комплекси с причудливи профили, а в околностите му се намират останки от древни крепости и параклисът „Св. Илия“, наричан от мнозина втората „Кръстова гора“. Ако Бековите скали са най-известната панорамна площадка към язовир Въча, то Беньовите скали са мястото, от което се разкрива величествена гледка към язовир Кричим, долината на Въча и Перелишкия дял на Родопите. Районът е изключително подходящ за леки преходи и разходки сред тишина, аромат на мащерка и безкрайни гледки.
Къщи от плет, кал и спомени
Разходката из Жребичко е като пътуване назад във времето. По тесните улички се редят къщи, които изглеждат така, сякаш планината бавно си ги прибира обратно. Старите технологии на градеж с плет и кал и днес могат да се видят по дуварите и фасадите. Покривите, натежали от сиви тикли, блестят под слънцето и пазят духа на миналото.За любителите на старата архитектура това място е истинско откритие – почти всяка втора къща е старинна, с високи каменни комини и плочи върху покривите. Повечето улици са с павета или калдъръм, което прави усещането за отминали времена още по-силно.
Панорама към безкрая
Неслучайно Жребичко е наричано „балконът на Родопите“. От покрайнините на селото се разкрива панорама към цялата Тракийска низина. В ясните дни погледът достига чак до сините очертания на Стара планина.Тук хоризонтът няма край. Зеленото на Родопите успокоява очите по начин, който никой екран не може да имитира, а тишината е толкова плътна, че човек започва да чува собствените си мисли.
Легендата за изгубеното конче
Селището се споменава в документи още през XV век, макар че тогава е било разположено на друго място. Легендата разказва за хора, които имали коне, но едно от жребчетата им се изгубило. Настъпила тежка зима и дълго не успявали да го открият. Когато времето се оправило, намерили животното именно на мястото, където днес се намира селото. Така решили, че земята е благословена за живот и постепенно създали ново селище. Нарекли го Жребичко.
Преданието напомня за траките – прочути коневъди, които вероятно са обитавали тези места. Смята се, че в района е имало тракийско светилище, посветено на Дионис, а множество исторически факти подсказват, че легендата може би не е просто приказка.
Съществува и друга история за името на селото – за прокудени търновци, които след дълго скитане търсели място, където да се заселят. След множество изпитания те достигнали до този хребет и приели случилото се като Божи знак, че именно тук трябва да останат.
Каменното корито
В центъра на Жребичко се намира една от най-интересните чешми в района – върху нея е изобразен жребец, напълно символично за село с такова име.
Чешмата е изградена около 1900 година и първоначално вероятно е представлявала обикновено каменно корито с чучур. По-късно е обновена и облицована с камък, когато е поставена и плочата с коня.
Надписът с годината 1938 не показва кога е строена, а отбелязва набора на хората, дали средства или участвали в обновяването й. В Жребичко има още няколко чешми, изградени от различни набори, но тази с жребеца е най-интересната и се намира най-високо в селото.
Храмът е в природата
Ако старата църква „Св. Богородица“ се окаже затворена, няма място за разочарование. В Жребичко най-големият храм е самата природа.
Малко след селото се намира параклисът „Св. Илия“, построен през 1886 година. Над местността се извисява 12-метров метален кръст, който се вижда отдалече.
Пътеката дотам минава през билото на планината, сред аромат на билки, песен на птици и гледки, които трудно се забравят. Именно там човек разбира защо хората са избрали този хребет за свой дом.
Днес Жребичко е едно от онези български села, които бавно опустяват. Но въпреки тишината и малкото останали жители, то продължава да пази неподправена красота, легенди и усещането за свят, в който времето тече по различен начин.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
