Една близо 1900-годишна загадка около Перперикон получава своето решение. Градът Перганон в Родопите, описан от прочутия римски географ Клавдий Птолемей през II век, всъщност е Перперикон, обяви ръководителят на археологическите разкопки проф. Николай Овчаров. По думите му Перганон е и най-древното известно име на скалния град, като латинската форма е Перганон, а гръцката - Пергам. Археологът посочи, че хипотезата е била изказана още преди около две десетилетия, но днес вече получава научно потвърждение.
Древното име излиза от картите на Птолемей
„Ще попитате: „Да, ама нали има град с такова име и в Мала Азия?“ Има, разбира се, и то всъщност означава укрепление на хетско-лувийски език, влязло и в тракийския език като ороним“, обясни проф. Овчаров.
Според него именно езиковата връзка и местоположението, което може да бъде изведено от сведенията на Птолемей, дават основания Перганон да бъде свързан с днешния Перперикон.
Клавдий Птолемей живее през II век и е сред най-значимите географи на Античността. Той пръв систематично използва градуси и минути при съставянето на картите в знаменитото си съчинение „География“.
Проф. Овчаров уточни, че координатната система на Птолемей не съвпада напълно със съвременната, но позволява локализиране на древните селища чрез съпоставяне на данните.
Берлински учени разчитат древните координати
Картите на Птолемей предизвикват сериозен научен интерес през последните години. В Техническия университет в Берлин се работи по преобразуването на древните координати и съпоставянето им със съвременната географска система.
Именно развитието на подобни изследвания дава възможност старите сведения да бъдат проверявани с далеч по-голяма точност.
„Днес вече знаем, че по-голям град от Перперикон няма да открием никога повече нито в Източните, а въобще в Родопите“, заяви проф. Овчаров.
Така според археолога мащабите на древния град се превръщат в още един силен аргумент в подкрепа на идентифицирането му с Перганон на Птолемей.
Находки от дванадесет века история
Новината за древното име идва след четиримесечния археологически сезон на Перперикон, донесъл богата поредица от находки от периода между II и XIV век.
Сред най-интересните открития е кръст енколпион - реликварий с изображение на Богородица Оранта. Намерен е и втори подобен кръст, който предстои да бъде отворен.
Археолозите са открили още вотивна плочка от II-III век, фибули от IV-V век, гривни, наушници и различни апликации. Находките показват дългия живот на комплекса и значението му през различни исторически периоди.
Разкриха и „гробна улица“
Едно от големите архитектурни открития през сезона е Южният квартал на Перперикон. Проф. Овчаров го определя като своеобразна „гробна улица“, покрай която са били разположени мавзолеи и представителни сгради.
Новите разкрития допълват картината на огромен древен градски център, развивал се в продължение на векове.
А ако заключението за Перганон бъде окончателно утвърдено от науката, Перперикон вече няма да има само археологическата си история - ще разполагаме и с най-древното известно име на града, записано още върху картите на един от великите географи на Античността.
