Великденската трапеза в България в България ще излезе по-скъпо с около 11 на сто спрямо миналата година, показват данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Най-сериозен принос за поскъпването има агнешкото месо, чиято цена расте рязко.
За четиричленно семейство празничната трапеза достига около 125 лв., което поставя под натиск бюджетите на домакинствата. Анализът сочи, че въпреки обявените мерки част от разходите остават трудно поносими.
Скок при основните продукти
Основният двигател на поскъпването е агнешкото месо, което бележи ръст от около 20 на сто на годишна база. От приблизително 26 лв. за килограм през април 2025 г., цената тази година достига около 15,99 евро за килограм. Това превръща традиционното празнично ястие в най-големия разход за домакинствата.
Цените на козунаците също остават високи, като най-търсените варианти - традиционен и с шоколад - се продават съответно за около 2,70 евро и 3,99 евро за брой. При зелената салата ръстът е още по-осезаем, като марулята поскъпва с над 100 процента спрямо април 2025 г.
Яйцата, друг ключов продукт за Великден, също отбелязват значително увеличение. Кора от 30 броя струва с около 33 на сто повече спрямо миналата година, което допълнително оскъпява празничната трапеза.
Колко струва празникът
Общата сметка за традиционните продукти - агнешко, яйца, козунак, салата, питка, дроб сарма, напитки - достига около 64 евро или приблизително 125 лв. за четиричленно семейство. Това представлява увеличение от около 11 на сто спрямо 2025 г., когато подобна трапеза е струвала около 113 лв.
Данните показват устойчива тенденция на поскъпване през последните години. През 2024 г. разходите са били около 110 лв., а през 2023 г. - около 105 лв., което очертава постепенно, но трайно нарастване на цените.
Натиск върху пенсионерите
Според експертите великденските добавки за пенсионерите не покриват реалните разходи. Добавката от 50 евро осигурява около 78 на сто от необходимите средства за празничната трапеза. За пенсионерите с по-високи доходи помощта от 20 евро покрива едва около 31 на сто от разходите.
Това означава, че значителна част от средствата трябва да бъдат осигурени от самите домакинства. Според анализа именно тази разлика създава сериозни затруднения за възрастните хора при посрещането на празника.
Глобални фактори и ефектът върху цените
Сред основните причини за поскъпването експертите посочват международната обстановка. Затварянето на Ормузкия проток нарушава ключови транспортни маршрути и оказва натиск върху цените на енергийните ресурси.
В България това се отразява пряко чрез поскъпване на петрола и природния газ. В периода януари - април 2026 г. средната цена на бензин А95 се увеличава с 17,6 на сто - от около 1,25 евро до 1,47 евро. Това оскъпява транспорта, производството и в крайна сметка води до по-високи цени за крайните потребители.
Допълнително напрежение идва и от поскъпването на торовете, което създава риск за земеделската продукция. При недостиг на торове има опасност от по-слаба реколта, което може да доведе до ново увеличение на цените на храните.
Спекула и критики към мерките
Друг съществен фактор е отчетеният спекулативен ръст на цените в месеците преди влизането на България в еврозоната. Според експертите държавата не успява да овладее тези процеси, което води до трайно висока ценова база.
На този фон обявеният пакет от мерки на служебното правителство в размер на 100 млн. евро е определен като недостатъчен. От КНСБ посочват, че средствата не са разпределени равномерно между бизнеса и домакинствата, което ограничава ефекта им.
Синдикатът настоява за по-широк диалог и включване на социалните партньори в изработването на мерките. Оттам подчертават, че без балансиран подход рискът от допълнително свиване на покупателната способност остава висок.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
